Христо Ботев
Снимка: submarin
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
6 Kоментара за сега ↓
Julia Staneva // 19 фев, 2008 //
…” Той не знайше отдих, ни мир, нито сън
обърнал се беше на дух, на огън”…
Иван Вазов
Поклон пред паметта на великия Българин!
emanyela // 29 яну, 2009 //
to e stra6no
спас // 2 фев, 2010 //
много е хубаво
даниел // 4 фев, 2010 //
Na men mi haresa
Ива // 9 фев, 2010 //
На това му се вика “да пипнеш небето”.
петар // 12 мар, 2010 //
за човек като ботев това е много хубаво написано и аз лично му се възхищавам на таланта
да напише такова произведение
Коментирай