Public Republic Art Studio

И да й кажа – че присъства

16 февруари, 2008 от · 1 Коментар

Вера Балева

Sveti Valentin i liubov i iznevqra
Снимка: S!zα

Приготвям се специално.
И нарочно сплитам двете плитчици –
за да съм невинна в дързостта си.

След малко ще измислям –
някакви герои.
И ми харесва да сглобявам –
силуетите им:

Как се врязват в тъмното
на моето въображение.
И как излизат после –
и започват да участват във сюжета,
в който ги завързвам –
без въженце.

Понякога героите си имат реплики
и имена –
което не е задължително.

Приготвям се специално.

И подозирам – че този път
ще бъдат двама.
Темата ще е любовна.

Той ще се казва Никой.
Тя ще бъде Никоя.
И ще се скитат –
някъде до хоризонта,
и по нататък,
И се надявам –
да не се завърнат никога.

Сега си сплитам двете плитчици –
да съм невинна в дързостта си,
да допусна – любовта.
И да докажа, че присъства.

Ужасно е,
че й втълпяват непрекъснато –
обратното.

Вера Балева

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • La Luna // 16 фев, 2008 //

    Великолепен стих за любовта, Вера, и особено красив е финалът на творбата. Най-тъжното е когато човек сам си втълпява, че любовта е единствена и неповторима. А тя присъства, ако я допуснеш в живота си, ако й се довериш – “невинна в дързостта си” и ако повярваш, че ще я познаеш и следващия път.

Коментирай