
Снимка: Aemaeth
Ако трябва пак да обичам, сигурно бих се замислил. Не защото не мога или не искам, просто, защото тя ще бъде друга.
Когато съм познал тънката сладост на удоволствието, усетил съм отдадеността на чувствата, безсънието на прегръдките, безкрайния бяг на целувките, прозрачния воал на очите, едва ли бих поискал друга любов. По-скоро бих я повторил. На същото място. Със същия човек. Със същата честота. Безкрайно.
Кого обичам всъщност?
Тялото – заради разкошната му реалност и безкрайната му изповед?
Сърцето – заради постоянния му ритъм, отброяващ всеки изминал миг?
Душата – заради събраното количество болка и щастие?
Кого обичам всъщност?
Теб, защото си тяло, сърце и душа.
Не ме питайте обичам ли сега. Бих излъгал, за да остане любовта само моя…
Учудващо лесно се влюбих. Но безкрайно трудно обичам. Усещам се настървен, жесток от чувства и желания. Безпощадно откровен и емоционален. Мразя ръцете си, очите си, устните си. Искам да ги направя щастливи, а ги засипвам с огромно количество любов. Те се борят, изгребват я, но не им остава време за почивка. Колко могат да издържат? А аз?
Само не ме убеждавайте, че любовта е нещо хубаво! Тя е нещо прекрасно. Ужасяващо прекрасно. Като кристален звук на детска целувка, като въздушен поздрав на птица, като безшумна, но щастлива сълза. Докога бих издържал на този ужас? Докато мога да усещам, да чувствам, да искам, да страдам, да се усмихвам и да разказвам за любов. За тази, която имам, заради която бих излъгал и на която съм отдал тяло, сърце и душа.







3 Kоментара за сега ↓
DeSiRe // 14 фев, 2008 //
Много красив израз на чувствата.
Любовта е ужасяващо прекрасна, но е и ужасяващо трудно да обичаш истински. Опияняващото чувство на любов идва неочаквано и си заминава понякога също така неочаквано или остава, за да се превърне бавно в обич (стига да му позволим).
iliana // 15 фев, 2008 //
Прекрасно!!!
Didkata // 15 фев, 2008 //
Така е, съгласна съм с Goreto, много е важна тази свещена триада
“тяло, сърце и душа”, за да съществува любовта. Питам се само къде остава разумът?
Коментирай