Интервю с поетесата Вера Балева
“Изкуството е вълшебната сила на човешката душа”
Frank Stoerch
Вера е възторжена, искрена, емоционална и естествена като поезията, която пише. И искаш да имаш авторката за приятел от първия миг на запознанството си с нея. С поетесата си говорим за изкуството, вдъхновението, за мостовете между творчеството в стих и прозата, и си пожелавам този разговор да няма край.
Какво е призванието на изкуството според теб?
Харесвам изречението, че „Книгите и алкохолът не са пощадили никого”. Би могло да се перифразира така – „Изкуството и алкохола не са пощадили никого”. Това на шега.
Мисля, че призванието на изкуството е да не позволи на хората да пораснат. Ужасно е да пораснеш. Случвало ми се е да ме попитат – „Няма ли да пораснеш?” и съм го приемала за комплимент.
Как пишеш?
Нормално. Просто сядам и започвам да пиша. После редактирам. Не винаги нещата ми харесват и тогава ги отделям на място, което съм озаглавила: „Стихотворения в неравностойно положение”. То си е почти кошче за боклук, но не съвсем.
Къде откриваш вдъхновение да твориш?
Навсякъде, но най-много на своя стол срещу монитора. Харесвам силните цветове - синьо и червено, които присъстват в малкия ми свят. Музиката от любимото ми радио също е в синьо и червено. Някои песни се виждат почти толкова, колкото се и чуват, но има случаи, когато повече се виждат. Например, когато слушам „Зелени поля” на The Brothers Four.
Кой е мостът според теб между поезията и прозата?
Желанието да разкажеш нещо. Прозаиците разказват истории, поетите – състояния. Но може и обратното. Има толкова много стихотворения, които приличат на миниатюрни разкази и разкази, които приличат на дълги стихотворения.
Кога според теб един автор избира жанра на романа, за да изрази себе си?
Когато е изживял достатъчно много романи. Понякога и един е достатъчен..
Какво сравнение или метафора би използвала за писането на поезия и на проза?
Прозаиците са красиво целенасочени, а поетите са красиво разпилени.
Каква е твоята дефиниция за таланта в изкуството? А за успеха?
Талантът не е достатъчен. Успехът ми е много неясен. Честно.
Има ли среща в последно време с изкуството, която те е докоснала особено силно?
Да. На 8-ми февруари, когато гледах спектакъла „Кметът и златната ябълка”. Това е една смешно-тъжна пиеса на Мария Донева, която великолепно изиграха пациенти на психиатричната болница в Раднево. Обичам ги вече тези хора. Бяха прекрасни наистина!
Има ли български и чужди автори, които с удоволствие препрочиташ?
Много са, а и непрекъснато се менят. Единствено „Книга на безпокойството” на Фернанду Песоа остава завинаги на върха на личната ми книжна класация. Тя е моята библия. Достатъчно ми е само да си кажа името на автора и всичко се подрежда.
Какво си казваш в моментите, когато музата те е напуснала за известно време?
За зло или добро – музата не ме напуска. Аз я напускам понякога. Имах такъв период от близо 4 години и тогава пишещите ми изглеждаха много смешни, но най-много се смеех на себе си, че съм била една от тях.
Има ли ден в живота ти, който би искала да се повтори?
Много дни искам да се повторят, но имам един, който просто е длъжен да си остане неповторим.
Има ли талант, който би искала непременно да развиеш?
В момента полагам усилия да развия таланта – да живея и да забелязвам, че живея. Дано успея поне малко.
Какво би променила в България и света, ако имаше възможност и власт за това?
Ако имах власт – бих отнела от хората единственото зло, което носят в себе си – лакомията . Мисля, че ако наистина някъде съществува рай, то той вероятно е същият свят – като нашия на земята, но хората в него просто са престанали да искат повече от това, което им е необходимо.
За какво мечтаеш?
За едно най-отдалечено село и една малка къщичка, в която да живея.
Песента “Зелени поля” на The Brothers Four
Вера Балева е родена в с. Търнава, обл. Монтана. Живее в гр. София.
Завършила е Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии.
Публикувала е свои стихове в, в. “Век 21″, в. „Сега”, в. “Литературен глас”, „Литературен вестник” сп. “Пламък”, сп. “Читалище”, сп. „Простори”, в редица литературни сборници, както и в регионалната преса. Присъствам в електронните списания “Grosnipelikani” и „Liternet” .
Получава поощрителна награда от националния конкурс “Нова Загора” (2005), грамота от конкурса “Магията любов” (2006), лауреат е на конкурс “Христо Фотев” (2006), както и носителка на поощрителна награда от конкурса „В полите на Витоша” (2007)
Има четири издадени стихосбирки: “Мравка” (1993), “Алиби за безсъние” (1993), “Някъде вън от живота” (1999) и “Резенче ябълка” или една история за Наталия и Калуд в 29 стихотворения” (2007).
Поддържа личен блог с адрес: http://ve.dir.bg/
Омъжена. От брака си има трима сина.
Интервюто направи: Наталия Николаева
11 Kоментара за сега ↓
anna-maria // 16 фев, 2008 //
Благодаря на това интервю за виртуалната среща с интересната личност на Вера Балева, но аз лично ще се радвам да разбера малко повече от авторката за дефиницията й за таланта, както и за това - какво я е накарало “да напусне музата си” и какво житейско ( или друго) обстоятелство я е накарало да се върне отново след 4 години към писането на стихове. А в какъв смисъл, Вера, успехът е неясен за теб?
Стиховете на Вера са ми сред най-любимите и разговорът с нея е идея, която приветствам. Всъщност и текстът й в проза за грешката, публикуван в Public Republic, много ме впечатли. Не съм намирала други в творби в проза на авторката, ако може да ми подскажете къде да търся?
Ще се радвам, ако поетесата има възможност и желание да разкаже малко повече за себе си. Благодаря!
ve // 16 фев, 2008 //
Благодаря, anna-maria!
Много ми е мило това внимание.
Искам и аз да съм достатъчно мила в своите отговори.
Мисля, мисля, но май за всичко друго мога да дам дефиниция, а за талант - не мога.
Сигурна съм, че всеки има талант. Знам, че е клише, но тъкмо това го прави по-вярно. Още повече, че понякога се питам дали не съм имала повече талант да рисувам, отколкото да пиша? Талантът е това, в което вярваш, че те бива. Много силно да вярваш, със заразителна вяра за другите, които също да ти повярват.
А успехът наистина не го разбирам.
Познавам една възрастна жена, която веднъж сложи ръка на сърцето си и каза, че е изживяла хубаво живота си и няма от какво да се оплаче. Това ми прилича на успех.
Етикетите, които си слагаме не са успех, а простички обозначения. Странно е - защо ги припокриваме с успеха?
Радвам се, че направих пауза в писането. Определено не си харесвам старите неща. В тях имаше мрак. Мракът не заслужава внимание – разбрах го в паузата от 4 г.
Всичко свястно е в светлината. „От лявата страна на светлината – където винаги минавам аз…”
А това за „Грешките” е случаен плод. Нещо се бях замислила за тях и го направих в писмен вид. А и „public-republic” /„Салонът на Наталия”, както го наричам/ страшно предразполага да седнеш удобно и да си кажеш мнението по който и да е въпрос. Радвам се, че е впечатлило. Мисля си, че много подобни теми могат да се разплитат. Например принудата, щастието, домът, парите и други от този род.
Относно прозата – правя някакви опити, но засега няма с какво да се похваля.
Сега ще кажа, че се чувствам доста неловко да пиша за себе си и се боя, че казах твърде много.
Отново много, много благодаря за вниманието, anna-maria!
Bina Kals // 16 фев, 2008 //
И аз благодаря за тази виртуална среща с Вера!
Беше ми безкрайно интересно да прочета повече за нея.
Пожелавам й неизчерпаемо вдъхновение,
защото тя има какво да ни каже.
Бъди здрава и пиши!
ve // 16 фев, 2008 //
Bina Kals, Много благодаря за вниманието!
Ще призная, че си една от авторките, на която все отлагам да напиша коментар, но ще го сторя в най-скоро време.
Радвам се, че се срещаме сред това толкова светло пространство!
Bina Kals // 17 фев, 2008 //
Моля те, не бързай )))!
Важното е, че сме в едно пространство, в което можем и индиректно да си “говорим” чрез поезията и да се “виждаме”!
cefules // 17 фев, 2008 //
Много се радвам, че се запознахме и на живо:)
lili // 17 фев, 2008 //
Вера, прекрасна си! Обичам да те чета, обичам да те слушам, когато се видим. За мен ти си един искрен, истински и невероятен човек! Мисля, че за да се съхрани човек такъв са нужни много специални душа и сърце. Ти ги имаш! А за това с порасването…преставяш ли си колко сив би бил света, ако всички хора порасваха? За това, че не харесваш по-стари твои неща е съвсем естествено. Развиваш се творчески и всичко което се случва е естествено. Интервюто с теб много ме зарадва. Желая ти много здраве и успехи, както на теб, така и на семейството ти.
anna-maria // 17 фев, 2008 //
И аз много благодаря, Вера, за вниманието и за това, че си отдели време да отговориш по-подробно на въпросите. Надявам се да не съм прозвучала твърде настоятелно. Ако е така, приеми моите извинения. Просто съм много впечатлена от цялостното ти излъчване и ще се радвам да чета и други твои текстове. Пожелавам ти да не напускаш музата си!
Emiliya Avginova // 17 фев, 2008 //
“Прозаиците са красиво целенасочени, а поетите - красиво разпилени”. Радвам се, Вера, че мислите ни съвпадат:) Ще кажа още, че по-лесно, успешно и многословно бих коментирала нещо, което не ми харесва, така че в случая ми е трудно да напиша коментар:). Ти си от интересните хора. А това според мен значи много.
А песента “Зелени поля” на The Brothers Four наистина вдъхновява…
ve // 17 фев, 2008 //
Благодаря, cefules, lili , anna-maria и E. Avginova!!!
Вашето внимание към мен е един много, много скъп подарък.
Поздравявам ви със “Зелени поля” на The Brothers Four !
Nadita // 18 фев, 2008 //
Здравей, Вера!
Радвам се, че те познавам и не само виртуално. Удоволствие да те чета и тук. Харесва ми поезията ти.
И малко шеговито: Как ли би изглеждал поет, пишещ и проза, може би - целенасочено разпилян или поне това определение е в пълна сила за самата мен. :)))
Поздрави - Надя!
Коментирай