Професор Иван Маразов за виното и свещената му същност
Снимка: Nenko Lazarov
От дълбока древност отношението към виното е било като към сакрална напитка. Първоначално то се пиело единствено в ритуални ситуации, които изисквали или предполагали приобщаване към божеството.
Тази маркираност на виното произтича от няколко фактора. Преди всичко то притежава свойството да променя състоянието на човешката “душа”, което се възприема от архаичните хора като божествена намеса.
Затова те смятат, че виното е самият бог, който влиза в човека и заема мястото на “излязлата” душа. След това, самият дълъг и сложен технологичен процес на производството прави от виното знак на “култура”, т.е. на тотално и радикално променена “природа”. Древните гърци наричали виното “течната храна на Дионис” и по този начин го съпоставяли точно в общото им качество на суперкултурен знак с “твърдата храна” на Деметра, т.е. със зърното. “сурово-варено”.
Преди Прометей да им даде огъня, Деметра - зърното, а Дионис - виното, хората ядяли сурови жълъди и пиели само вода. В този контекст става ясно защо, въпреки подчертано “мократа” си природа, виното е смятано и за близко до огъня - не само защото то “сгрява” пиещия, но и защото, като културен продукт, то несъмнено следва да е “сварено”, за разлика от “суровата” природна субстанция.
Процесът на “варене” е невъзможен без окултуряващия и променящ огън. Затова виното, излято върху олтаря на Дионис в знаменитото светилище на бога в Тракия, лумва нагоре, над покрива като ярък пламък, предсказващ плодоносна година или раждането на нов цар.
0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай