Първата реална арт среща на автори и читатели на Public Republic
Снимка: S!zα
На 7-ми февруари 2008 г. зала „Вяра” на Столична библиотека събра за първи път на реална среща автори, читатели и просто почитатели на страницата “Public Republic”.
Централното събитие на импровизираната арт-вечер с мото „Под знака на Св. Валентин” бе премиерата на стихосбирката на Стефан Кръстев „Еротично по коприна”.
Водещ и основен организатор на събитието бе Веселина Иванова, позната на всички от страницата като автор, а също и като дългогодишен читалищен деятел, която прие предизвикателството да осъществи първия реален контакт на непознаващи се помежду си хора, да ги предразположи за изява и бъде спойката в отделните елементи на нережисираната ни среща.
Няма как да не спомена Наталия – идеен стожер на сбирката ни, деликатен задкулисен и задграничен „кукловод”, „провокатор” на свежата идея, за пореден път – смела мечтателка, за която няма дистанции, щом ще се събират души…
Тя присъстваше – с името си и със сбъднатата си мечта (Public-Republic) във всеки ъгъл на пълната зала, във всяко споделено мнение, във всеки разговор между нас – виртуално познатите. Присъстваше с критерия си за качество в изкуството и в човешкия свят. Тя беше не само „виновницата” да „се споделяме” (по cefules) на едно и също място в необхватното Интернет пространство, но и за това да си видим очите, стиснем ръцете и чуем думите си на живо.
Арт-вечерта се състоеше условно от две части – представяне на новата стихосбирка на Стефан Кръстев и импровизиран поетичен рецитал на седем автори на страницата, обединени от вечната любовна тема.
Книгата „Еротично по коприна” представи в нова светлина познатия ни като прозаик млад автор. Поетичният му талант докосна всички присъстващи, независимо от опосредствания контакт с творбите му, проницателно прочетени от Павлина Йосифова.
Почувствана бе красотата на интимната му изповед, задъхано барабанният ритъм на езика му, в който думите препускат едни след други, трупайки жажда, емоция, душа, чувственост, естетика, картинност; крехкостта на човешкото му присъствие, финеса на изживяването и същевременно мощта на ненатрапващия се, но безусловен талант.
Разпалена от поетичната емоция на Стефан, вечерта продължи в спонтанно споделяне – на впечатления от стихосбирката и таланта на автора й, на удовлетвореност от шанса, че сме се намерили, че Интернет е увеличил приятелския ни и духовен кръг, че, слава Богу, има една Наталия, която дори не подозира как сме я наместили в живота си…
Чуха се думи за „Public-Republic”: оазис сред пустошта навън, чисто и красиво място, където всеки е намерил нещо за себе си – място за себеизява или възможност да открие ново мислене, нови текстове, нови хора…
И като своеобразен поздрав към Стефан, и като реверанс към предстоящия Ден на влюбените, и като признание, че без любов сме обречени, че нищо и никога няма да изчерпи силата на това чувство… прозвучаха стиховете на Веселина Иванова, Георги Гроздев, Вера Балева, Ивайло Диманов, Кристиана Добрева-Станкова, Павлина Йосифова, Лили Спасова.
Белязаната от любовния лайтмотив вечер имаше и своя визуален акцент – три прекрасни картини на художничката Илиана Иванова, шумно пожелани от присъстващите за лично притежание и в потвърждение на факта, че страничката ни е населена от многостранно надарени и многообразни в изказа си естети.
Срещнахме се – малко като на шега, с трепета и неудобството на непознаващите се, с очакването да сме достойни за другия, за страницата, за стила й…
Дано чувството е приятно, а срещите продължат! Все едно къде – в реалното или виртуалното измерение на време-пространството, в сетивно-осезаемия или фантазно-доизмислящ план на общуването!
10 Kоментара за сега ↓
Wassia // 9 фев, 2008 //
Мисля, че се получи! От виртуалното - към реалното: един експеримент, една идея, една среща, в която се докоснаха душите на дошлите. Един оазис на духовността събра съмишленици в навечерието на празника на влюбените. Нямаше сценарий. Имаше провокатор в лицето на Наталия, повод и виновник за срещата - книгата на Стефан - “Еротично по коприна”.
А аз като организатор благодаря на всички, които се отзоваха. До нови срещи!
lili // 10 фев, 2008 //
Музиката и изпълненията на Боби Мирчев бяха великолепни. Изобщо цялата вечер си беше магия:)
Kristiana // 10 фев, 2008 //
Тази среща в навечерието на “Свети Валентин” беше невероятно приживяване. Поздравявам още веднъж Стефан и му благодаря за красивите стихове и разкази, които сподели с нас.
Благодаря също на Вася за идеята и организацията и разбира се най-вече на Наталия, защото без нея и сайта ние просто нямаше да се срещнем нито виртуално, нито реално. Надявам се, че сме положили началото на една традиция.
Още веднъж - беше хубаво! Имаше приятели, романтика, стойностни стихове и, разбира се, любов!
iliana // 10 фев, 2008 //
Даааа, бях много изненадана от прекрасните чувства в мен. Не съм вярвала, че поезията би ме докоснала толкова силно. Явно живият контакт, изказаните директно думи ми въздействат и ровят в тялото и душата ми по-осезаемо.
Очарована съм от срещата! Вдъхновена съм от cefules! Желая на сайта и творците в него много успех, още изяви и духовни награди!..
Благодаря на пишещите и пеещите така прекрасно за това, че ми отвориха, макар и за часове сърцето и дадоха възможност за движение на емоциите ми!
Благодаря на сайта! Нека ви има!
lili // 10 фев, 2008 //
Сега ще ви разкажа малко по-обстойно за срещата в Столична библиотека. Както казах и по-горе музиката и изпълненията на Боби Мирчев бяха великолепни. За чудесната атмосфера допринасяха и картината на твореца Илиана Илиева, както и цялостното позитивно настроение, лъхащо от всички присъстващи. Имаше магия във въздуха. Тя пулсираше като сърце сред нас и вътре в нас. Духът на Наталия беше сред нас, защото съм убедена, че макар и в Хамбург точно в този миг тя е мислела за всички нас. Имаше поезия, имаше песни, имаше хармония, а също така и топлина породена от цялото това случване. Има вечери, които са специални не само с аромата си или със звуците си, но и с цялото настроение, с което са пропити, а именно това изостря сетивата и отключва сърцата на хората. Тази вечер беше именно такава. Запомняща се и истинска.
cefules // 11 фев, 2008 //
Вълшебно беше.
Залата пълна, пълни гърдите ми. С естествено вълнение, не и смущение. Усещането беше приятно. Възрастова доминация нямаше. Нито доминация по пол или в какъвто и да е признак. Човешкото, твърде човешкото. Усещането постепено се усилваше. Не забелязах отегчение или умора. Градусът ставаше по-висок и бил съм на много представяния и премиери, някои от които са траели дълго, но не толкова. И въпреки, че просрочихме времето стори ми се, че събитието траеше не повече от четвърт час, толкова преизпълнено и емоционално беше.
Типично в характера на празника. Изповед на любовта във всяко сърце.
cefules // 11 фев, 2008 //
А моето сърце е радостно и изпълнено с благодарност към Наталия. Вълшебница си, наистина.
iliana // 11 фев, 2008 //
даааа, много точно… четвърт час!
gravitation // 11 фев, 2008 //
Когато хората се срещат чрез мислите, емоциите и естетиката си в имагинерното – и виртуалното – пространство на изкуството, и после се решат на общуване във “физическия свят”, на комуникация чрез всички свои измерения, често една неуловима част от атмосферата остава загнездена някъде в небитието, затисната от погледите очи в очи или изхлузила се измежду конкретиката. Мисля, че диалогът на различните изкуства в нашата среща даде възможност дори на тази неуловима виртуалност да излезе иззад кулисите и да обагри с емоцията си присъстващите – освен чрез силните творби на Стефан, и чрез проникновения му поглед, търсещ да се припознае и в най-незабележимия трепет по всяко лице; чрез отприщващата устремност в изпълненията на Боби Мирчев; чрез вглъбяващия и вглъбен в себе си натюрел в картините на Илиана; чрез оживотворените измерения на любовта и провокацията в стиховете на поетите-гости; чрез творческата спонтанност на публиката; не на последно място и чрез невидимото присъствие-символ на жената “отвъд”, създателката на този сайт:) Ако има нещо, което не ми достигна в тази среща, то беше времето за по-непосредствен контакт – но пък бързият завършек поради необходимост залата да бъде освободена остави вратите отворени за нови взаимни преоткривания:)
Поздравявам организаторката и всички онези, които със своите идеи и дарба направиха тази среща реалност:)
ve // 13 фев, 2008 //
Съжалявам, че с леко закъснение ще поднеса своите добри думи за приема в „Салонът на Наталия” /това е моето заглавие на срещата/.
Най-много благодаря на Наталия, защото седеше в ляво, на първия ред и бурно ръкопляскаше. Убедена съм, че всички забелязваха нейното невидимо присъствие.
Най-много благодаря и на Веселина, за нейното гостоприемство, и затова, че с невероятна лекота водеше случванията и през цялото време отдаваше добрата си енергия на всички в залата.
Най-много благодаря и на участниците за красивото „споделяне” /израз на Ваня/.
Вечерта беше изискана и лирична, колкото трябва. И много повече.
Най-малко благодаря на фотоапарата ми, който се повреди, а бях направила забележителни снимки…Утешавам се с това, че моята памет ги съхранява – далеч по-забележителни.
Коментирай