Public Republic

Свети Валентин, Трифон Зарезан и Ден на археолога - история и празнуване

Ден като ден, но не съвсем – ден с три празника. Денят на лозарите и винарите - Трифон Зарезан, денят на влюбените - Свети Валентин и на археолозите.

Във всички райони с развито лозарство на 14 февруари тържествено и шумно се чества празникът на лозарите, кръчмарите и градинарите. Според поверието на деня, посветен на свети Трифон, започва пробужденето на пролетта, а с подрязването на лозята и усиления селскостопански труд.

На 14 февруари всеки стопанин трябва обредно да зареже лозето си, за да има то богата родитба. С бъклица червено вино, варена червена кокошка и хляб той започва от най-едрата лоза. Прекръства се три пъти към слънцето и три пъти я запойва с вино и донесена от църквата светена вода.

Против градушки и зло той заравя перушината на червената кокошка и „захранва” лозето с парче от трифонската пита. С венец от лозови пръчки закичва главата си – „за здраве”. А както е редно, след зарязването мъжете правят и днес обща трапеза, на която избират „Цар на лозята”.

Той трябвало да бъде уважаван мъж – имотен, късметлия и с „лека ръка” – да му спори във всичко. С благословията на Царя започвал и същинския празник – такъв, какъвто е бил по нашите земи още от времето на траките, които почитали своя цар - бог Дионис. Той научил хората да отглеждат лозята и да майсторят тежко вино.

Затова вярвали, че бог Дионис – Бакхус ходи по света със своята свита, придружен от весели сатири, обкичен с лозови венци и бръшлян. Затова на този ден с веселие, вино и надежда за млада любов и стари находки посрещат професионалния си празник и българските археолози.

А за Свети Валентин допреди 15-сетина години знаеха само живелите в католическа чужбина и тези, които носеха същото име и се интересуваха от него, знаейки, че не е съветско.

Според историческите, а и археологически данни, корените на този празник се търсят още в древноримските Луперкалии в чест на бога Фавън, покровителя на стадата, горите и полята. Хората масово пиели вино и тичали из улиците на Рим, държейки козя кожа над главите си, като докосвали всеки, който срещнали.

Много млади жени идвали по този случай, тъй като вярвали, че след като бъдат докоснати от жреците, ще имат многодетно семейство и безпроблемно раждане.

Фавън е преродилият се и пренесен на Апенинския полуостров гръцки бог Пан и в този празник на 15 февруари, посветен на плодородието, могат да се открият твърде общи черти с дионисиевите чествания по нашите земи. Предишният ден 14 февруари бил посветен на римската богиня на брака, майчинството и жените Юнона.

На този ден девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това младежите ги вадели и ухажвали тази девойка, чието писмо му се е паднало по волята на боговете.

И тук могат да се посочат много общи черти с нашето гадаене и наричане за любов на лазарките и ладуването. Явно двата празника постепенно са се слели след приемане на християнството и начело отново е поставен един християнски светец, в случая Свети Валентин.

И ето ни оттогава празникът на влюбените, който наистина носи много радост и нежност и е повод за мнозина, не само младежи, да споделят чувствата си.

Любовта е нещо, без което животът на човека е немислим, а и на боговете също, защото само старогръцките легенди и митове ни поднасят множество примери на любовни стрелички между влюбени богове и смъртни.

Богинята на лова Диана напразно бягала от влюбения в нея Фавън. Тя пък от своя страна била влюбена в овчаря Ендимон. Артемида едва понясяла ухажванията на Адонис и накрая го наказала. Пан се влюбил в нимфата Сиринга, а Аполон - в Дафне.

Самият Ерос, синът на Афродита, се влюбил безумно в девицата Психея. Да не споменаваме многобройните увлечения на самия Зевс, който понасял заради тях твърде много упреци, кавги и по-тежки изблици от страна на ревнивата Хера.

Да видим сега откъде идва този Свети Валентин на 14 февруари, за да се набърка в работите на нашия светец Трифон, който преди да го направят светия бил Зарезан.

Интересното е, че и двамата са живели почти по едно и също време в първите векове на новата ера, и двамата имат лечителски дарби, и двамата ги проявяват, докато лежат в килията и чакат мъченическата си смърт на кладата, и двамата са ревностни християни и загиват точно заради това и двамата претърпяват мъченическа смърт.

Твърде е вероятно да са една и съща личност или поне единият да е сътворен по подобие на другия. Асоциацията между средата на февруари с любовта и плодородието датира от древни времена.

Връзката между Свети Валентин и романтичната любов не е спомената в нито един ранен исторически документ и се смята, че това е чисто и просто легенда. Свети Валентин е обявен за честване за 14 февруари от папа Геласий I около 494 г.

През 19 век мощите на Свети Валентин били дарени от папа Григорий XVI на дъблинската църква Whitefriar Street Carmelite в Ирландия, която после била често посещавана на 14 февруари.

През 1969 г. като част от по-голям опит да намали броя на празниците с чисто легендарен произход църквата премахнала празника на Свети Валентин от официалния си календар.
Първата регистрирана асоциация на Свети Валентин с романтичната любов датира от 14 век в Англия и Франция, където тогава хората вярвали, че на 14 февруари птиците се ухажват една друга.

Това може да се прочете и в творбите на Джефри Чосър от 14 век, и по-точно в Parliament of Foules:

“Това се праща на Свети Валентин,
когато всяка птица идва и избира своя другар”.

Явно едва по време на Средновековието Свети Валентин започва трайно да се свързва с влюбените сърца и да се чества като ден на влюбените. Тогава те си разменяли послания и подаръци на 14 февруари, наричайки ги валентинки. Вероятно много от легендите за Свети Валентин са били измислени точно в този период. Някои от най-известните легенди твърдят, че вечерта преди мъченическата му смърт заради това, че е християнин, той пратил любовно послание до дъщерята на тъмничаря си, в което пишело „От твоя Валентин“.

Сегашният празник Свети Валентин вероятно е въведен в Северна Америка през 19 век от британски заселници. В САЩ първите масово произведени валентинки са фабрикувани и продадени през 40-те години на 19 век от Естер Хауланд.

Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образът на крилатия Купидон. През 20 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. Асоциацията за поздравителни картички е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така валентинките изостават по масовост само от коледните картички.

Установила е също, че жените купуват около 85% от всички валентинки.
Първата картичка-валентинка се свързва с младия орлеански херцог Шарл Дюк.

През 1415 г. той бил окован в лондонски затвор след битката при Аженкур. Там в единичната си килия, самотен и изоставен, той започнал да пише любовни послания на жена си. Около шестдесет от тях са запазени и до днес и се намират в Британския музей.