Public Republic Art Studio

Пътуване без билет

9 февруари, 2008 от · 3 Коментара

Jenski cherno-bql portret
Снимка: g. mcq

Не ми говориш вече, виновни са тъмните очила, които изтърват влаковете и перуките, които се заклещват във вратите на зелените коли като зелената подправка, чийто вкус не познавам и може би никога няма да опозная.

Освен това, помежду ни има разстояние, което не знае точно колко е голямо, а и това вълнение на хората, които дишат и гледат към земята, после те пронизват с поглед и после пак гледат към земята и не знаят, че съм там само, за да дойда при теб, въпреки че не знам дали ще ми отвориш вратата и ще заподскачаш или ще мълчиш, ще ми налееш нещо за пиене и край, а аз нямам търпение и търпението няма мен.

И аз не те виждам, защото ти не ме гледаш.
Може би наистина не си вкъщи. Но аз съм. И се преструвам, че трябва да започнем наново от първите изречения и ти казвам да прочетеш Кюно докато ти въртиш широко очи, защото вече го четеш и след малко ми казваш да млъкна, но аз знам как да говоря без да говоря в действителност и днес говоря, защото червеното вино е червено и едно малко еленче ме чака там, където е.

Има цигари, които чакат да бъдат изпушени, и думи, и звуци, и въздишки, които трябва да се изпарят в стаи и сенки, които ти принадлежат и на които искам и аз да принадлежа за няколко минути, и оризът, който преварявам, докато маслото се разтапя в разсеяните ми ръце, и хълцането ми, отпечатано върху прозрачни ленти, които криеш в скрина си докато ме рисуваш с едната ръка, а с другата жестикулираш и когато се умориш си припяваш и барабаниш и аз заспивам и ти ме гледаш и заспиваш, и аз се будя и те гледам как спиш и те събуждам, защото хъркаш и искам да намажеш мармалад върху пръстите си, защото си забравил да купиш хляб, а аз трябва да закусвам и после си тръгвам, защото аз знам да ходя само насам-натам. Пускам няколко въздишки и си тръгвам.

Докато си тръгвам без да се обръщам, защото съм вече с влажни очи, ти ми казваш: “Вече?”

И аз ти казвам, че не е вярно.

Юлияна Радулова

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • La Luna // 11 фев, 2008 //

    Задъхано като мислите, които се втурват в съзнанието на човека Страхотна метафора е заглавието, а финалът е уникален. Браво!

  • yuliyana // 11 фев, 2008 //

    Благодаря ти!

  • ve // 12 фев, 2008 //

    Много ти харесвам думите, Юлияна!
    Толкова са неупотребявани! И са само твои.

Коментирай