Вера Балева
Снимка: Ivan Ivanov
“… бяха се измъкнали от мрежите на света…”
Сеферис
Спасихме се.
В зеленото непостоянство на минутите.
В онази привечер –
когато безпричинно заваля.
Когато от прозореца –
дъждът приличаше на мрежа.
И капките настойчиво
повтаряха,
повтаряха –
че идваме на този свят –
единствено за диалога:
– Ти си!
– Ти също си!
© 2006-2008 public-republic.com
На онези, които толкова харесват нашите статии, че ги копират, бих искала да напомня, че всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към нашите публикации.
Благодаря предварително!
Рубрики: Frontpage · Tворчество
Етикети:
© 2006-2008 PUBLIC-REPUBLIC.COM
4 Kоментара за сега ↓
La Luna // 9 фев, 2008 //
Каква прекрасна притча за любовта! Метафората “в зеленото непостоянство на минутите” е великолепна, както и познаването на другия във финала на творбата.
Очарована съм от това, Вера, че си уловила напрежението между непостоянството на времето и постоянството на откриването, на диалога между двама души.
otchelnik // 12 фев, 2008 //
Непретенциозният и естествен изказ на Вера Балева правят творбите й като създадени от самата Природа… Общуването с теб е благодат, Вера…
ve // 13 фев, 2008 //
Много благодаря, La Luna и otchelnik !
Мило ми е от вашите думи!
Поводът да дойдем на този свят наистина е само този - да кажем на някого: “Ти си!”.
Вярно е, че си измисляме и други поводи, но те обикновено не “работят”…
Bina Kals // 14 фев, 2008 //
Лапидарно, изчистено, съвършена лекота!
И с цитата от Сеферис всичко още става по-пълнокръвно!
поздрави, Вера!
Коментирай