Public Republic

Анкета с творците - участници в арт вечерта “Под знака на Свети Валентин”

Снимка: LensENVY

Какво е мястото на любовта във вашите творби?

Вера Балева:

Някой разправяше, че най-трудно се пишат любовните стихове, нищо, че те се пишат най-много. Напълно съм съгласна с този някой.

Когато пиша за „любимия” – ми се иска по всичко да личи, че е той е мой „любим” – с цялата му уникалност. Когато пиша за своята любов – търся същото – нейната неповторимост.

Не бих могла да кажа, че „любимият” е главната тема в моето писане. В него повече присъства любовта ми към подробностите, които ме заобикалят.

В стихотворенията си разказвам, че често се влюбвам в слънчев лъч, лъжичка, пейка, книга, камъче. Чрез тях се обяснявам в любов на синия си пепелник. Чехлите ми също са много обичани същества.

Стефан Кръстев :

Енергията е. Не биха били живи, ако я нямаше. Заряда, виталността, дори когато е остро-сатиричен сюжет или антиутопия - предупреждение за опасностите които поемаме.

Илиана Иванова:

В моите е също така, като любов към правенето… Но мисля, че там има и някаква любов
към самата мен… Давам си сама на себе си разтоварване, освобождаване, наслада, удоволствие, опит… всичко, което може да даде един желан процес на работа. Та и продукт си давам, като раждане е. Раждаш своята собствена рожба. Майката си дарява сама обич, дарява си дете. Но също често процесът на работата е провокиран от някаква моя лична любов - към момент, към гледка, към човек, към страстен миг.

Георги Гроздев:

Не зная дали в някое мое творение отсъства думата „любов”. Любовта като жена, майка, любима, съдба, живот, раздяла, истина, грях, омраза, желание, вяра. Просто любов. Бих спрял да повтарям тази дума в мига, в който усетя присъствието й в душите на всички около мен.

Кристиана Добрева-Станкова:

Любовта е най–важното чувство, най–човешкото, най–човечното. Разковничето на този наш живот е любовта – във всички нейни форми, нюанси и оттенъци.

В моите стихове любовта присъства много осезателно, защото не можеш да бъдеш щастлив без да обичаш, не можеш да бъдеш добър без да обичаш, не можеш да прощаваш без да обичаш, не можеш да си жив без да обичаш.

Великия Габриел Гарсия Маркес казва, че „Животът е най–хубавото нещо, което някой някога е измислял.” Можете ли да си го представите без Любовта.

Ивайло Диманов:

Ако любовта ми е споделена, предпочитам да я изживея. Ако пък не е, тогава я изливам върху белия лист. За да страдам не само аз, а и читателят. Така му се пада, щом сред стотици хиляди поети е избрал тъкмо мен да чете. Вероятно ще прозвучи високопарно, но едва сега си давам сметка колко малко любовна поезия съм писал…

Лили Спасова:

Мисля, че любовта присъства във всеки един ред в цялото нейно разнообразие и всеобхватност. От любовта към майката до тази към самия себе си и всички останали нейни същности.

Любовта е просто любов и е прекрасно, че я има. Тя е двигателната сила, която движи нас и света напред.