Public Republic

Анкета с творците - участници в арт вечерта “Под знака на Свети Валентин”

Снимка: LensENVY

Как любовта изразява себе си чрез изкуството?

Вера Балева:

Самото изкуството е любов. То винаги е адресирано до любимия, любимата, любимите. Не е задължително те да са хора. Можеш да посветиш изкуството си на пейзаж, къщата, в която си роден, пътеката, по която вървиш, чашата за мляко.

Изкуството винаги се прави с любов. Оттук следва, че всичко, което се прави с любов – е изкуство. Най-значимото от всички изкуства – изкуството да се живее с любов.

Винаги имаме време за любов – вчера, днес, утре. Винаги имаме място за любов - там, тук и навсякъде. Винаги имаме и начин на любов – силна, по-силна, най-силна.

И най-важното – изкуството ни учи на обичане. Има толкова много образци. Най-великият е Малкият принц.

Стефан Кръстев :

Не успява. Тя се търси, тя се съблича чрез изкуството си, за вечер като за любовна игра, но на другия ден е приятен спомен.

И чака следваща творба, следваща възбудена нощ. В повечето случаи напомня на фотографията, запечатваме един красив миг, но за да го разберем, трябва да го изживяваме отново и отново.

Независимо дали е песен, еротичен танц, поезия или маслено платно, независимо дали е пластика или просто душа - отворена като устни за целувка, която се опитва да поеме в себе си, посланието, което иска да сподели.

Независимо дали е творецът или ценителят, защото една творба се прави и от творец, и от ценител, както и любов се прави винаги от двама, трябва сетивата да са превъзбудени, да са извън стандартите на битовата страна на ежедневието ни, за да разберат творбата, а любовта в изкуството е награда за кратките мигове в които сме щастливи. Също като любенето.

Илиана Иванова:

Мисля, че изкуството е вид любов… любов, насочена към създаването. В друг план може да се каже, че е любов към другите… защото ако даването е любов и е правене на любов, то докато твориш, ти не само правиш любов, а и искаш да я дадеш на света, на другите.

Георги Гроздев:

Самата любов е изкуство. Стремежът да се овладее изкуството на любовта е в основата на човешката същност. Какво по-хубаво и по-добро от това да обичаш и да бъдеш обичан.

Нима един прекрасен стих или една омайваща музика не приканват към любов? А колко любов е била нужна, за да се сътворят великите шедьоври на човечеството? Нима творческото вдъхновение не е постоянна любов и мечтание? Емоции, чувства, желание - това е част от изкуството. Но и от любовта.

Ако не може да обичаш истински, не може и да твориш истински. Усещането за любов е усещане за живота. А самият живот е изкуство. Дали ще бъде уловен в стихове, проза, картина, музика е въпрос на умение и обреченост - до живот. Мисля си, че преди да се появи изкуството, се е появила любовта. На нас не ни остава нищо друго, освен да обичаме и да правим от нея и за нея изкуство.

Кристиана Добрева-Станкова:

За мен любовта и изкуството са двете страни на една монета. Немислимо е да твориш без да носиш любов в сърцето си за човека до теб, за света около теб, за живота в цялото му многообразие.

Самото изкуство е като илюстрация на любовта, на това най-истинско човешко чувство, което кара твореца да посегне към перото, четката, фотоапарата…

Как любовта изразява себе си чрез изкуството – самото изкуство е любов! Защото, както се казва в една мъдра книга за един мъдър малък принц, „Най–хубавото се вижда със сърцето”…

Ивайло Диманов:

Светът би бил немислим без стихията на любовта. Почти всички гениални образци на световното изкуство са били вдъхновени от любов, но мисля, че това е известно на всеки. По странното е, че и не-любовта, ненавистта и омразата също раждат изкуство. А българинът по правило най обича да мрази.

Лили Спасова:

За любовта е писано много. И все пак всяко написано нещо звучи уникално. Предполагам, че това се дължи на факта, че всеки човек е една малка вселена, в която любовта е онази пътеводна светлина, която ни прави по-добри, по-истински и пълноценни индивиди.

Животът е любов, а любовта – живот. Изкуството е част от цялото това мироздание и самото то е любов. Сърцата ни са като онзи стъклен похлупак, под който вирее единствената роза, най-красивата и най-обичаната. А любовта… тя е навсякъде около нас. И вътре в нас. Тя е онова нещо, без което не можем.