Public Republic

Беата Братанова-Леви

Тъй като не можах да почивам изобщо лятото (за втори път през живота си не успях да отида на море, но месец октомври ми предостави друг шанс - да съчетая полезното с приятното.

Отидох на инфотур в Египет. За 7 дни успях да видя над 40 хотела, “великите пирамиди”, да попадна в “морския свят от “търсене на Немо” ….

Но май по-добре е да почна отначало.

Летяхме с чартър на Хемус Еър. Въпреки че самолетът беше пълен до дупка, асоциацията ми беше старите “чавдарки”, пътуването ми беше приятно и безпроблемно (пилотът се справи отлично и на отиване и на връщане).

Тръгнахме късния следобед, така че можехме да се наслаждаваме на гледката от въздуха, най-вече на облаците, винаги съм ги обожавала, разпознах 3-те ръкава на Халкидики.

Пътуването е 2 ч. и 45 мин., така че като стигнахме до Хургада вече беше тъмно. Отгоре се виждаха красиви светлини, басейни… може би това беше причина да имам завишени очаквания.

Хургада летището беше сравнително ново, по-хубаво от това в Кайро, голямо, шумно, но сравнително бързо се оправихме. Попълваш едно формулярче, редиш се на една опашка и срещу 15 долара ти бият лъскава виза в паспорта. Като слязох от самолета, очаквах да ме обгърне топла влажна вълна, но нямаше.

Хургада е бързо развиващият се курорт на Червено море. Всичко се краде от пустинята. Всъщност през цялото време гледката беше една и съща, екзотична в началото… малко скучна накрая.

От едната страна пустинята, от другата - морето. 93% от територията на Египет е пустиня, дори не мога да си го представя, а на всичкото отгоре 20 милиона души живеят на 2/3 от територията на България… Цялото ми изживяване беше тотална смесица от много положителни емоции, но и доста критика.

Отрицателните бяха, като начало Египет ми се стори един огромен строеж. Строи се, ама навсякъде се строи, огромни строежи на бъдещи хотели, мащабни бъдещи квартали… и си беше мръсно по пътищата. Но веднага добавям, че в хотелите, особено огромните 5* комплекси, беше абсолютно чисто!

Втората ми най-голяма критика е Кайро… огромен, шумен и мръсен град. Не знам, може би бяхме за малко, бързахме… но изобщо не ми хареса. Най вече ме потресе шумът на улиците. Карат ужасно, без никакви правила или по-точно с две правила: клаксона и “правилото на лявата ръка” , няма мигачи, няма изчакване, няма светофари…

Пирамидите - мхъм… уви не успях да им се насладя. Попречи ми отново шумът, тълпата, не толкова от многото туристи, колкото, че непрекъснато “търговци” се опитваха да се наврат в лицето ми и да ми продадат нещо, да ме снимат, да ме качат на камила или джип.

Странното е, че аз обичам такива неща, ама ми дойде в повече. В един момент просто гледах как да заобиколя поредния продавач, вместо да усетя историята - все пак това е единственото оцеляло чудо от “7 чудеса на света” .

Е, видях ги, следващия път, живот и здраве, ако се върна в Египет, няма да ми се налага да ходя пак.

За мое огромно съжаление, не успях да отида до Луксор, древна египетска столица, а си заслужаваше - 2-та големи храма, Долината на царете… само заради това трябва да се върна там.

И така, стигам до хубавите и неповторими преживявания.

На първо място - Червено море. Това ми е втората среща с Червено море. Първата беше преди повече от 10 години и искрено се надявам, следващият път да не е чак толкова късно. Морето е топло, красиво, фантастично.

Качихме се на корабче, което ни закара на един коралов рифт и ни пуснаха да плуваме няколко часа. Само с шнорхел, маска и плавници попадаш в един друг свят. Под мен корали във всякакви цветове - дом на какви ли не обитатели. Пъстри риби, във всякакви цветове, ама не малки, а дълги, колкото ръката ми.

Огромни пасажи от златни рибки. Рибки-зебри, аз ги кръстих така, защото са в бяло и черно. Имах чувството, че мога да ги пипна само ако се протегна… За съжаление, речникът ми е беден да опиша красотата и очарованието, което изпитах. Но знам, че за хората които обичат да се гмуркат, Египет ще е евтиния, достъпен рай. Евтин спрямо екзотичните далечни дестинации.

Всъщност ако си подготвен къде отиваш и имаш все пак достатъчно пари за хубав хотел и допълнителните възможни екскурзии, можеш да изкараш приказно. Египет има огромна история и култура (уви с тази част се запознах най-малко), предлагат се страхотни, но малко изморителни круизи по Нил, с посещение на Луксор и др.

Но дори и само за почивка, разходка с яхта в морето, гмуркане, сафари и гости на бедуините - 7 дни изобщо няма да стигнат! Всички хубави хотели са на много голяма територия (е все пак земя имат много, малко по-старите са с добре поддържани, цветни, красиви паркове), което си е радост за окото след толкова много пустиня. Но това, което е впечатляващото, че много 5* хотели си имат собствени лагуни, собствени коралови рифове.

Хотелите са от затворен тип, но то така и така няма какво да правиш извън тях, освен ако не си в морето или на доп. екскурзия. Басейните са си басейни (макар че видях и няколко хубави хотела с не чак до там хубави басейни, но те пък си имаха страхотна плажна ивица.)

Кухнята е почти равностойна на тази в турските курорти - така известните шведски маси… е, на някои места имах малко критика. ( Ух, аз съм фенка на Турция… та съм малко пристрастна, хехе!)

Обслужването беше добро, на ниво… хората бяха любезни, видях какво внимание обръщат на сигурно постоянни гости на хотела… хареса ми. Нямаше нещо, което да ме фрапира или развали настроението. Е, в магазините е малко по-различно, т.е може да ти стане досадно или притеснително, защото продавачите търсят близък контакт с клиента.

Първият задължителен въпрос е как се казваш и откъде си. Опитват се да те заговорят на всяка цена, дори и ти да не искаш… Но това си е техният начин да продават. Можеш да се пазариш, но не смятам, че може да се прави някакъв сериозен пазар. Освен, разбира се, сувенири, някоя и друга дрешка, а защо не сребро или злато. Ние си купихме табла, статуя-котка за спомен.

Беата Братанова-Леви