Public Republic Art Studio

21 януари – Бабинден

21 януари, 2008 от · Няма коментари

Maika i dete
Снимка: maessive

Мястото на българските празници и обичаи в календара съвсем не е случайно. Макар често да се случва един и същ празник да отбелязваме по два пъти. Не че толкова обичаме да се раздвояваме, колкото обичаме да уважаваме традициите си. Някои отпразнуваха „по нов стил” 8-ми януари – денят на родилната помощ, но като че ли 21-ви е по-популярната дата от стария църковен календар.

Тук, на виртуалните страници на Public Republic Vanya вече ни разказа накратко за Бабинден. Позволете и на мен да добавя още някои неща, които представляват няколко синтезирани етнографски изследвания за бабинденската обредност в моя край – Шуменския.

Традиционният Бабинден освен със своята пълна необвързаност от църковно-християнския канон, с богатата си обредност и зрелищност, е характерен и с неподправеното си веселие. За празнуването му преди повече от 70 години из нашите села, за разкрепостеността на жената, за одобрението и неодобрението на обществеността са следващите редове.

Ровейки в записаните спомени отпреди десетилетия и в дописки от пожълтелите страници на старите вестници се пренасяме в неповторимата атмосфера на Бабинден. В този ден нашият народ отдава чест на бабата – акушерката и извършва някои обреди против болести като стомашната болест „бабици”.

В празничната сутрин, след изгрев слънце, бабата минавала по къщите, за да къпе бебетата, които е изродила през годината. Къпаните на този ден деца тя намазвала с мед и масло и благославяла с думите: „Да си бяло и червено! Да бръмчиш като пчеличка, и да си сладко като медеца! Да се гоиш като прасенце!”.

Като обиколи къщите, бабата се прибирала у дома си, за да посреща гостенки – невестите и техните майки и свекърви. Те идвали, поливали и да си умие ръцете, обикновено върху плодно дръвче или розов храст и и поднасяли даровете си. Имало поверие, че която невеста не дойде на този ден, да почете бабата „ще се пържи в пъклото”.

Обикновено, след обреда на „поливане” младите булки качвали бабата на каруца – „колесарка”, като тя трябвало да седне в нея „наопаки” и съпровождайки я с „криво хоро”, я завеждали на чешмата или реката да я къпят. Бабата носела байрак от завързан на сопа пешкир. На каруцата с нея имало още две жени, които пеели и трета, която държи дълъг прът или се правела, че пуши лула. Преди да бъде „умита”, увивали бабата в одеяло и я залюлявали ритуално. По пътя, жена с котле с вода и китка босилек поръсвала всеки срещнат мъж, а той трябвало да пусне в котлето пари.

Задължително групата посещавала всички годеници, и младите булки. Всяка невеста трябвало да даде по един пешкир, който се връзвал на байрака. Събраните пешкири се разпродавали после с наддаване, като със събраните пари се купували продукти за празничната гощавка.

На Бабинден всяка жена-майка посещава бабата, която и е бабувала.Носи сапун – „че да се раждат леко децата”, пешкир, чумбер /забрадка/, питки, наречени „бабини” и шише ракия. Полива на бабата да си измие ръцете, а тя благославя: „Момиче ли искаш или момче – каквото искаш, това да е!”

След това идва гайдарджията, играят „вързано хоро”, „под колтук”, хванати под ръка. Всички жени се окичвали с нанизи от червени чушки. Онези булки, които имали първо мъжко дете се отличавали по закичената китка от босилек от дясната страна, зад ухото и с гердан от пуканки, с една червена чушка. За разлика от „мъжките майки”, невестите с момиченца носели гердан от шарени пискюлчета, а китката забождали над лявото си ухо.

Родилите през годината жени посещавали бабата като носели още кринче брашно,лоени свещи, калъп сапун, зелник, пита, кокошка. Бабата бележела с брашно челото на майката, а на детето прави кръст по челото, бузите и брадичката.
Бабата захранвала в дома си булките с хляб, че ”да са пълни и да бременеят” през годината.

Според поверието донесените на бабата пити се нареждали на камара пред нея, а тя питала :”Виждам ли се булки?, до три пъти. И после „Догодина хич да не се виждам!” , което се възприемало като пожелание да се родят повече бебета.

След освобождението, в градовете празникът претърпял някои промени или бил „модернизиран”.

Сутринта на Бабинден жените продължили да носят на бабата пити, кокошки, брашно, но вече и наденици, месо, сладкиши, бонбони. Родилката освен че целувала ръка на бабата по стара традиция, дарявала още цветя и пари. Като се съберяли булките, започвал обяд с песни и свирни, обилно поливан с вино и с „пиперливи джумбиши”.

Някъде, най-вече по селата канели на бабинденската софра гайдар, обикновено вече „преминал” т.е. възрастен мъж, който свирел все пак и с вързани очи. Бабата била господарка на софрата. Облечена малко и като мъж, окичена с праз, нанизи от чушки и сплитки лук, тя направлявала веселбата като „борила”, „възсядала и мачкала” булките.

Това повелявала старинната традиция, един истински отглас от тракийските мистерии и вакханалии. Според същата лошо се пишело обаче на ония мъже, които случайно попадали в това разюздано женско царство. Вмъквали ги в къщата, където се празнувало, смъквали им гащите, дърпали ги, биели ги, хапели и т.н. Изобщо това било „голям резил” за такива мъже, затова те гледали да не се вясват пред жените и се криели по кръчмите.

Най-леко можел да се отърве онзи от тях, който плащал музиката или тъпана за женското шествие или на гайдаря за пиршеството. На този ден жените не работели нищо и някога в много от селищата привечер те се събирали на хорището и повеждали празнично хоро.

Рубрики: Frontpage · Графити · Новини

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай