Снимка: g. mcq
Наскоро, препрочитайки по-стари статии от сайта и коментарите към тях, попаднах на една красива находка – cefules: „… радвам се, че СЕ споделям…”.
Докосна ме!
Необичайното в иначе познатия израз ме накара да се замисля за пореден път над възможностите ни да се себеизразяваме, ползвайки универсалния език, и същевременно – обогатявайки го, доразвивайки го, напасвайки го към собственото си състояние или чувство. Обичайното „споделям нещо на някого” тук, чрез възвратната частица „се”, е трансформирано в „аз самият се споделям”, което превръща аза и в ОБЕКТ, без да отнема субектната му активност.
Ако, така употребен, изразът бъде чут в класната стая, непременно би бил коригиран от авторитета с нормативиращо-санкциониращи функции – учителят: „Не се споделяш ти, а споделяш нещо на другиго”… и т.н. регламентиращи мисли, опитващи се да зададат в детската главица модела на правилност.
Училището няма време да мисли за изключенията, или поне не възпитава в тях; няма време да обучи в множествеността на идентичностите ни, но поне се опитва, показвайки единични примери на класици, гении, инакомислещи, творци…
Човек се учи, самоизтласквайки се от познатото, утвърденото, нормативно зададеното, защото растящата му вътрешна потребност търси най-точния себеизразител, а той далеч не винаги се побира в отесняващата рамка на преподаденото/наученото.
Човек се учи – претворявайки; търси думите си – адекватът, прилягащ най-точно на моментното състояние. А търсейки – моделира, пренарежда, обогатява…
Граматиката е задължителна. Граматиката е наложителна. Граматиката е прът в колелата. Зависи от теб, от нас, от мига, от дълбочината…
5 Kоментара за сега ↓
Julia Staneva // 15 яну, 2008 //
„Обичайното „споделям нещо на някого” тук, чрез възвратната частица „се”, е трансформирано в „аз самият се споделям”, което”…
Аз лично приех израза като желание не само за споделяне нещо на някого, а желание за двустранен процес – със поделяне с някого. Доколко в днешно време хората са склонни да участвуват в такъв процес? Отварянето на душата пред някой ни прави много уязвими. Особено ако попаднем на неподходящия човек. Всеки от нас е страдал от „добронамерени” приятелски съвети, които „вместо да ти изпишат веждите, ти избождат очите”. Вярно е, че Стефан е първият човек да сайта, дръзнал да бъде толкова искрен и ни грабна със своята „Прошепната изповед”. Друг е въпросът, колко от нас СЕ споделиха с него. Колко от нас си поръчаха книгите му, бяха на представянето на новата му стихосбирка…
„Училището няма време да мисли за изключенията, или поне не възпитава в тях; няма време да обучи в множествеността на идентичностите ни, но поне се опитва, показвайки единични примери на класици, гении, инакомислещи, творци”…
Училището тук отново е на прицел и съжалявам, че няма кой да ме подкрепи на сайта. Не само, че се опитва, а всекидневно подготвя децата ни за живота. Дори не можете да си представите колко талантливи са нашите деца. Колко от тях пишат стихове, разкази, участвуват в конкурси, рисуват. Нека вярваме повече в новото поколение. Децата доставят най-голяма радост в общуването, защото са непосредствени и с чисти души. От нас зависи да ги опазим такива!
Selena // 15 яну, 2008 //
Аз съм от онези, които не споделят нещо НА някого, а го споделят С някого. Предлогът С изразява СЪВМЕСТНОСТ. И ще подкрепя Julia Staneva. Доста от моите ученици, настоящи и бивши, споделят С мен. Дори пред родителите си са казвали: “Госпожата ме разбира, а вие не ме разбирате.”
Някои от бившите ми ученици ме канят на сватбите си, познавам децата им. Наскоро бях на помен за двегодишнината от смъртта на майката на мой бивш ученик…
Тези моменти на споделяне са изключително важни за мен!
И, моля Ви, не обобщавайте, че “училището няма време да мисли за изключенията или поне не възпитава в тях”.
А иначе находката на Стефан с възвратната форма на глагола е страхотна! Искрено го поздравявам!
Vanya // 16 яну, 2008 //
Видях изреченото от cefules “споделям се” като “раздавам се” и само толкова…
Всичко друго е така, и е правилно, и се съдържа в значението на глагола, нещо повече - доминира в използването му.
Редкостта на използваната от cefules “добавка” , която трансформира глагола във възвратен, е само белег на творческите ни възможности по отношение на езика - правим го всички, които обичаме думите, и особено той - който умее да разчупва стандартите и на смислово, и на формално ниво.
Не коментирам негативно учителството, защото съм и генетично, и професионално свързана с него. Но в ограничените рамки на усредненото преподаване (целта е да се постигне едно оптимално ниво), естествено е акцентът да е върху правилата, а не върху изключенията, които, особено в този случай, ми се струват знаково индивидуални.
Не мисля, че трябва да браня индивидуалния си опит в използването на езика, както и убедеността си, че не са много хората, хоито умеят да го напаснат така, че да поберат дълбочината на собствената си емоционалност.
ve // 16 яну, 2008 //
“Човек се учи, самоизтласквайки се от познатото, утвърденото, нормативно зададеното, защото растящата му вътрешна потребност търси най-точния себеизразител, а той далеч не винаги се побира в отесняващата рамка на преподаденото/наученото.
Човек се учи – претворявайки; търси думите си – адекватът, прилягащ най-точно на моментното състояние. А търсейки – моделира, пренарежда, обогатява… ”
Благодаря за казаното. Много ми харесва и отделих този пасаж за много важен. Той ме заведе при мисълта, че “споделям се” до известна степен означава “допълвам се” - нищо, че привидно
споделянето е изливане на нещо от себе си, то е по-скоро вливане на нещо в себе си, защото при “споделям се” винаги има и себеоткриване.
Извинете ме, ако съм сложна.
Наистина ми харесва.
gravitation // 17 яну, 2008 //
Често едно изказване или статия се превръщат в явление не само със своята уникалност, но и с всичките коментари около тях. Понякога обаче сензорите на чуждите възприятия хващат само част от уникалността на изразеното или, функционирайки на собствени вълни, го изместват в рамки, където то е живо само донякъде. За мен изказването на Ваня е прозрение за диалектиката между нормата и традицията, от една страна, и надскачането и самонадскачането от друга - за раждането на нови смисли и същности чрез пробив на установените граници; то хваща тържеството от отварянето на нови пространства при разчупването на хоризонтите.
Коментирай