На 25 януари Владимир Висоцки щеше да навърши 70 години. Щеше… Но си отиде на 42.
.
След себе си остави над 600 песни и стихотворения, повече от 20 роли в театъра и още 30 - в кино- и телевизионни филми.
Не беше оценен приживе от официалните институции, но заслужи любовта и признанието на обикновените хора! Само два примера като илюстрация:
“Дорожная история”
Представете си една дълга около километър улица, от двете страни на която се издигат жилищни блокове и общежития с широко отворени прозорци. И на всеки от тях - магнитофон, от който звучи гласът на Висоцки.
Огромен брой песни се преплитат и издигат към високото юлско небе! Така са посрещнали Владимир Семьонович и колегите му от Театъра на Таганка, пристигнали на гастроли в Набережние Челни.
Вероятно съвсем малко от жителите на този далечен град са виждали преди това Висоцки на живо. Но, слушайки песните му, безусловно са го считали за свой, за един от тях. И може би точно тук, където се произвеждат знаменитите КАМАЗи, той е срещнал прототипа на своя мъжествен и великодушен шофьор, за когото пее в “Дорожная история”:
“Я вышел ростом и лицом -
Спасибо матери с отцом,-
С людьми в ладу - не понукал, не помыкал,
Спины не гнул - прямым ходил,
И в ус не дул, и жил как жил,
И голове своей руками помогал…”
/Между впрочем, това е единственото стихотворение на Висоцки, напечатано в официално издание, макар и в съкратен вариант, докато авторът е жив./
“Спасите наши души!”
Творецът е получавал много писма от своите почитатели. За част от тях разказва по време на концертите си. Веднъж споделя за тежка авария, която претърпяла руска подводница. Повредил се атомният реактор и трябвало бързо да се издигнат на повърхността. Всички, естествено, били облечени със съответните костюми. Всички, освен капитана, който първо се погрижил за екипажа и чак накрая за себе си.
От рязката смяна на налягането при бързото изплуване той се разболял от страшната кесонна болест. Две денонощия го измъчвали адски болки и през цялото време по негова молба му пускали песента на Висоцки “Спасите наши души!”.
След оздравяването си писал на автора, че песента не просто му помогнала, а станала причина той да оцелее, защото го зареждала с жизнена енергия.
Какво повече да добавим, освен че и днес уникалното творчество на Владимир Висоцки продължава да спасява душите ни!
5 Kоментара за сега ↓
Victor // 25 яну, 2008 //
За мен Владимир Висоцки е будната съвест на човечеството, нестандартен артист и ангажирана личност.
Четох една анкета, която поетът с китара е попълнил, и ми направи впечатление любимата му и характерна за него фраза: “Разберёмся”, както и отговора на въпроса “Какво искаш да постигнеш в живота?” -
“Чтобы помнили, чтобы везде пускали.”
Помним го.
Emiliya Avginova // 25 яну, 2008 //
Богати хора сме ние, които познаваме песните и изобщо творчеството му. В този живот човек винаги има нужда да се учи да бъде още и още по-мъдър.
А Висоцки е спасявал и продължава да спасява душите ни там, на края, над пропастта… Той е от хората, които не можем да забравим…
КОНИ ПРИВЕРЕДЛИВЫЕ
Вдоль обрыва, по-над пропастью, по самому краю
Я коней своих нагайкою стегаю, - погоняю, -
Что-то воздуху мне мало, ветер пью, туман глотаю,
Чую, с гибельным восторгом - пропадаю, пропадаю!
Чуть помедленнее, кони, чуть помедленнее!
Вы тугую не слушайте плеть!
Но что-то кони мне попались привередливые,
И дожить не успел, мне допеть не успеть!
Я коней напою,
Я куплет допою,-
Хоть немного еще постою на краю!…
Сгину я, меня пушинкой ураган сметет с ладони,
И в санях меня галопом повлекут по снегу утром.
Вы на шаг неторопливый перейдите, мои кони!
Хоть немного, но продлите путь к последнему приюту!
Чуть помедленнее, кони, чуть помедленнее!
Не указчики вам кнут и плеть.
Но что-то кони мне попались привередливые,
И дожить я не смог, мне допеть не успеть.
Я коней напою,
Я куплет допою,-
Хоть немного еще постою на краю!…
Мы успели - в гости к богу не бывает опозданий.
Так что ж там ангелы поют такими злыми голосами?
Или это колокольчик весь зашелся от рыданий,
Или я кричу коням, чтоб не несли так быстро сани?
Чуть помедленнее кони, чуть помедленнее!
Умоляю вас вскачь не лететь!
Но что-то кони мне достались привередливые,
Коль дожить не успел, так хотя бы допеть!
Я коней напою,
Я куплет допою,-
Хоть мгновенье еще постою на краю!…
1972
anna-maria // 26 яну, 2008 //
Владимир Висоцки е наистина незабравимият поет с китара, чийто дрезгав и характерен глас нахлува в душата и я разтърсва. Мисля си обаче колко малко знаем за неговата проза, която носи също някаква бунтовност и непримиримост, динамика и енергия, подобно на стиховете му.
Имам един любим текст на артиста Висоцки, към който се връщам често, прозаичен текст - силна и въздействаща метафора за човешкото битие:
Парус
Владимир Высоцкий
Ветер дует в мою бога душу, рвет и треплет, и подгоняет, чтобы быстрей, быстрей. Мачты стонут, парус натянут до предела, как кожа на ребрах, готовая лопнуть. То колет, то бьет наотмашь. Он дует слишком сильно. Он учел только возможности крепкого корпуса: мол, выдержит - не один шторм его трепал. Но душа чувствительна к ударам,- лопнула, и в ней дыра. И теперь сколько ни дуй - все в дыру, и судно на месте. И ветер напрасно тратит силы.
Надо залатать, а ветер и этому мешает,- он нетерпелив, как боксер после того, как послал противника в нокдаун и хочет добить. А ветер хочет, чтобы я плыл быстрее - туда, куда он дует. Но ведь у меня есть руль,- и можно, используя силу ветра, плыть другим путем. А тот, который он предлагает… Можно поворачивать влево или вправо, можно даже идти галсами против ветра.
Научился ходить против!
Корабль борется с ветром. А я стою, и ветер злится, что не может сдвинуть меня с места. Но страшно, что я сам тоже хочу двигаться. Здесь наши желания совпадают. Хочу… и не могу.
Но уже, я слышал, есть корабли с мотором, они не подставляют щеки своих парусов под удары ветра. Они возьмут меня на буксир.
Julia Staneva // 26 яну, 2008 //
Ако се интересувате от Висоцки, намерих 2 интересни сайта:
http://vv.uka.ru/ - има много MP3 за даунлоуд, включително и доста редки неща.
http://www.kulichki.com/vv/ - тук има песни за слушане, текстове, акорди за китара и др.
радо // 30 яну, 2008 //
Невероятен, неповторим, сега си го пуснах и не мога да повярвам, че не го слушам всеки ден.
Коментирай