Public Republic Art Studio

Да си спомним за Дамян Дамянов

20 януари, 2008 от · 7 Коментара

Дъждовна картина
Снимка: suika 2008

На 21 януари се навършат 50 години от излизането на първата стихосбирка на поета, който превърна своето физическо страдание в стих и песен. Книгата носеше заглавието “Ако нямаше огън” /1958 г./.

В творчеството на Дамян Дамянов, обожавано от едни и охулвано от други, особено важно място заемат две теми: Родината и Любовта. Предлагам няколко произведения като илюстрация.

БЪЛГАРИО

Българио на живи и на мъртви,
Българио с безброй баташки църкви,
със гробища и с паметници светли,
със този жертвен въздух, който свети
над тебе вечно като вечен огън,
аз искам да те събера във стих. Не мога.
Аз искам цялата да те прегърна.
Ръцете ми не стигат. Как да върна
това, което ти си ми дарила?
Не мога.
И пред братската могила,
пред Шипка и пред Вола коленича.
И без да казвам колко те обичам,
с една сълза, и кървава и страшна
за цялата ти обич се отплащам.
Сълза, от радост и от скръб проляна,
сълза, в която ти си цяла сбрана!

У ДОМА

… И пак онази стряха, вита, ясна…
И пак над нея оня заник тих…
И пак тъй вечерта смирено гасне,
тъй както в Дебеляновия стих.
Но вече тук живеят чужди хора.
И камъчето, хвърлено в нощта,
днес не отваря малкия прозорец…
… Да, аз се губих дълго по света.
Къде ли не замръквах с пътя свирещ!
Къде ли не намирах друг свой дом!
А моят чакал, чакал… най-подире
ми отмъстил за всичко мълчешком.
Завинаги вратата си затворил.
И аз пред прага мълком се теша,
че вишната, отсечена от двора,
е оцеляла в моята душа.

КРАТКА ПЕСЕН ПРЕЗ ДЪЛГАТА НОЩ

Отново черен мрак света затрупа.
Изви вихрушка, яростна и зла.
Прозорецът ми с трясък се начупи
и звъннаха в сърцето ми стъкла…

И свети само моята цигара…
Къде си в бурята? С кого?.. Не знам!
…О, нека тя и с друг да те завари -
в такава нощ е страшно да си сам!..

* * *
Не ме напускай ти до сетен час!
А даже и след него! И във гроба!
Бъди със мен, за да не мръзна аз!
Умра ли аз, ти не умирай, Обич!
Дори и в мрака вечен ми свети!
Над мен пониквай в стрък, в дете, във буря!
От мъртвите създавай живи ти,
на живите бъди не бряг лазурен -
бъди вихрушка, огън, святост, грях!
Греши със тях, пречиствай ги, да чувстват,
че по душите им не е останал прах,
че с теб се ражда вечното изкуство,
дошло от пещерния първобитен танц
и стигнало там – досами звездите!
Безбожнице, живей в единствен храм -
човешкото сърце! И по стените му
рисувай своя двоен образ – нов
и стар като самата наша вечност!
Живей, живей, измислице Любов!
Мираж бъди, но ни прави човечни!

Рубрики: Frontpage · Графити · Незабравимо

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

7 Kоментара за сега ↓

  • anna-maria // 21 яну, 2008 //

    Дамян Дамянов е един от най-добрите поети на България, знам много от стиховете му наизуст и се възхищавам на таланта му, на простотата и огромната концентрирана сила в словото му.

    Препоръчвам една негова книга в проза, която много обичам: “Тетрадка по всичко”, виртуозно съчетание на поезия и проза, на поезия в прозата.

  • Маја // 18 дек, 2008 //

    Нема поубав стих напишан и произлезен од една човечка душа. Стиховите на овој Велик ПОЕТ ми навлегуваат под кожата и ми го прободуваат срцето. Кога човек ќе прочита една од песните на Дамјанов, му се сака уште и уште, да се потопи во неповторната мисла, рима и душа на овој човек.

    Мојата прекрасан книга е “ОБИЧА МЕ, НЕ МЕ ОБИЧА”

  • zdratch // 19 дек, 2008 //

    Д.Дамянов е и мой любим поет. Най-любимият! Не мога да говоря за него. Мога само да цитирам стихове, които винаги са ме съпровождали в живота ми и са ме утешавали в тежки моменти.
    Нека да припомня тук неговата “Поема за Щастието”, излязла в 1963 г., която завършва така:

    ” Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
    ще търся Щастието! То боли!
    На Щастието името е мъка!
    Без мъка няма Щастие, нали?”

  • Selena // 19 дек, 2008 //

    Мили мои сродни души, трогната съм от добрите ви думи за чудесната поезия на Дамян Дамянов. Творчеството му наистина заслужава обич и преклонение!

  • bardluna // 19 яну, 2009 //

    Дамян Дамянов е моят любим поет. На него дължа и първата си стихосбирка, той ми каза”Издай книга, аз ще ти стана редактор.”и това ми даде криле. На него посветих втората си стихосбирка”Дъждът съблича птиците”. Някога, като ученичка, преписах “Ако нямаше огън”, която Дамян започва така:
    “Роден съм на 18 януари 1935 г. в гр.Сливен. Виелица навявала сняг в прозореца, за да скрие от очите ми деня, но той идвал заедно с мене и с моя първи копнеж по живота. Роден с тежък физически недъг, от тоя ден аз съм “тръгнал” по белия свят, за да го обичам, за да ме обича и той.
    Гимназия завърших в Сливен. Скъп спомен ще оставят в мен другарите, които толкова са ми помагали. Това е второто ми богатство след стиховете, а може би и по-голямо от тях. От дядо си по баща съм наследил моряшката волност и копнежа към скитане, от баща си – художник-резбар, обичта към слънцето и птиците, от майка си – вярата на Чинтуловите песни. Тежки бяха годините на юношеството ми, самотата често ме е давила с тежките си ръце, любовта, тая велика човешка радост – често ме е отминавала………..
    Първото си стихотворение напечатах през 1949 г в Сливен.Стихове пиша с едничката мисъл да съборя стената между себе си и хората. Аз не мога да ида при тях, нека песните ми идат и им кажат, че ги обичам.” Д.Дамянов
    Вчера се навършиха 74 г. от рождението на великия Дамян Дамянов. Малко е, ако кажа, че го боготворя.Притежавам дългосвиреща плоча с негови стихове, изпълнени от н.а.Стефан Гецов и доста от книгите му.Част от негово стихотворение се е превърнало с годините в моя молитва:
    “О, нека всичко, всичко да ми вземат,
    но към света да ми оставят само
    едно око, с което да го виждам,
    едно сърце, с което да го чувствам,
    една ръка, с която да го сложа
    завинаги в най-честния си стих!”

    Поклон пред светлата памет на Поета!
    Геновева Цандева

  • bardluna // 19 яну, 2009 //

    В НЯКОЙ ДРУГ ЖИВОТ
    В памет на поета Дамян Дамянов

    Побърка се денят от твойто СБОГОМ.
    И слънцето безпомощно се мята:
    “В земята грешна бих самО се скрило,
    да можех да те върна на Земята “.

    Да можех да те грабна от смъртта…
    В прегръдката на съботен следобед
    да се издуе бедната ти риза
    от дъх на сенокос и ветрен шепот.
    А нощем върху листа бял да слиза
    животът ти, събиран на парчета.

    И ромолят очите ми: НЕ ТРЪГВАЙ!
    Музата без теб осиротява…
    И не отнасяй вярата, Дамяне,
    че и след тебе – още ще те има.
    Зазидало цигулката в панела,
    едно щурче разкърти тишината:
    “В земята грешно бих самО се скрило,
    да можех да те върна на Земята”.

    Как искам да изчистя от сърцето
    стъклата, да закърпя земни рани
    и камъните ядно да запратя
    по гарваните в хорското небе.
    Докоснали и залез, и зора,
    аз вярвам, че душите не умират.
    Света да сгрееш с книжното имАне,
    върни се
    В НЯКОЙ ДРУГ ЖИВОТ,
    Дамяне!
    06.06.1999 г.
    Геновева Цандева

  • Selena // 19 яну, 2009 //

    Сърдечно благодаря за топлината, bardluna! Тя наистина сгрява всички нас, които обичаме Дамян Дамянов. И ще ни сгрява и занапред, защото ние ще го помним и обичаме винаги.

Коментирай