Снимка: suika 2008
На 21 януари се навършат 50 години от излизането на първата стихосбирка на поета, който превърна своето физическо страдание в стих и песен. Книгата носеше заглавието “Ако нямаше огън” /1958 г./.
В творчеството на Дамян Дамянов, обожавано от едни и охулвано от други, особено важно място заемат две теми: Родината и Любовта. Предлагам няколко произведения като илюстрация.
БЪЛГАРИО
Българио на живи и на мъртви,
Българио с безброй баташки църкви,
със гробища и с паметници светли,
със този жертвен въздух, който свети
над тебе вечно като вечен огън,
аз искам да те събера във стих. Не мога.
Аз искам цялата да те прегърна.
Ръцете ми не стигат. Как да върна
това, което ти си ми дарила?
Не мога.
И пред братската могила,
пред Шипка и пред Вола коленича.
И без да казвам колко те обичам,
с една сълза, и кървава и страшна
за цялата ти обич се отплащам.
Сълза, от радост и от скръб проляна,
сълза, в която ти си цяла сбрана!
У ДОМА
… И пак онази стряха, вита, ясна…
И пак над нея оня заник тих…
И пак тъй вечерта смирено гасне,
тъй както в Дебеляновия стих.
Но вече тук живеят чужди хора.
И камъчето, хвърлено в нощта,
днес не отваря малкия прозорец…
… Да, аз се губих дълго по света.
Къде ли не замръквах с пътя свирещ!
Къде ли не намирах друг свой дом!
А моят чакал, чакал… най-подире
ми отмъстил за всичко мълчешком.
Завинаги вратата си затворил.
И аз пред прага мълком се теша,
че вишната, отсечена от двора,
е оцеляла в моята душа.
КРАТКА ПЕСЕН ПРЕЗ ДЪЛГАТА НОЩ
Отново черен мрак света затрупа.
Изви вихрушка, яростна и зла.
Прозорецът ми с трясък се начупи
и звъннаха в сърцето ми стъкла…
И свети само моята цигара…
Къде си в бурята? С кого?.. Не знам!
…О, нека тя и с друг да те завари -
в такава нощ е страшно да си сам!..
* * *
Не ме напускай ти до сетен час!
А даже и след него! И във гроба!
Бъди със мен, за да не мръзна аз!
Умра ли аз, ти не умирай, Обич!
Дори и в мрака вечен ми свети!
Над мен пониквай в стрък, в дете, във буря!
От мъртвите създавай живи ти,
на живите бъди не бряг лазурен -
бъди вихрушка, огън, святост, грях!
Греши със тях, пречиствай ги, да чувстват,
че по душите им не е останал прах,
че с теб се ражда вечното изкуство,
дошло от пещерния първобитен танц
и стигнало там - досами звездите!
Безбожнице, живей в единствен храм -
човешкото сърце! И по стените му
рисувай своя двоен образ - нов
и стар като самата наша вечност!
Живей, живей, измислице Любов!
Мираж бъди, но ни прави човечни!
1 Kоментар за сега ↓
anna-maria // 21 яну, 2008 //
Дамян Дамянов е един от най-добрите поети на България, знам много от стиховете му наизуст и се възхищавам на таланта му, на простотата и огромната концентрирана сила в словото му.
Препоръчвам една негова книга в проза, която много обичам: “Тетрадка по всичко”, виртуозно съчетание на поезия и проза, на поезия в прозата.
Коментирай