Public Republic Art Studio

Музикални акварели – отглас

10 януари, 2008 от · Няма коментари

Cvetq
Снимка: obenson

До края на изложбата на Ели остават броени дни – в петък (11.01) я закриват и най-късно ще е отворена до 17.30 ч., а ето как я видя и почувства едно Светличе:

Музикални акварели на Ели Апостолова

Хармония от багри, песен на славей, ангелски глас…

Топлина, обич и доброта извикват картините на Ели в нас.

Понеделник следобяд е, когато с Калин пристигаме в музикален център “Борис Христов”, за да се срещнем с Ели и да й помогнем да подреди картините си. Изтупваме плащовете си, тръсваме гриви, тропваме с копита ;) и влизаме в красивата сграда. Залата е мъничка, с пиано по средата, а от широките прозорци навън се виждат празнично украсена елха и дръвче, загърнато с гирлянди. По перваза се разхожда котка. Притеснявам се повече и от самата Ели, която е щастлива. И аз съм щастлива, но по онзи неназовим начин, който те кара да се свиеш в душевното си пашкулче и да се усмихваш, усмихваш, усмихваш… неназовимо. Непознаваемо.

Това е първата изложба на Ели Апостолова – слънчева вълшебница, която изпъстря с багри, топлина и обич белия лист.

Картините й са малки импресии, от които звучи музика и всяка от тях докосва по необикновен начин. От музикалните акварели струи музиката на Андреа Бочели и Сара Брайтман, Фламенко, Сийл и неговата “Целувка от роза”, топлината и аромата на цветя, извиващи се в ритъма на танца тела, очи, слънца, принцеса Турандот, криле на птици.

Ели е изрисувала белите листа с обичта на жена, чувството й за красивото е във всеки детайл, който й е направил впечатление и я е докоснал.

Докато закачаме рамките по стената, от всяка една от тях сякаш изскачат приказни създания. Ели ни подава вълшебните нишки на хармония от друг свят.

Изложбата й ме вдъхнови и ми показа красивото в свят, в който често забравяме, че то е част от нас и е във всяко нещо, което правим с обич и отдаваме на другите.

И ето за какво ме вдъхнови една от картините й. Да нарисувам с думи видяното.

Забързани криле – към цел една летят,
В различни посоки – устремени, вплетени в едно.
Река – частица от космически поток,
И зов за обич, топлина, сбъднат и несбъднат мой копнеж.
За себе си не искам и искам –
Целия свят да прегърна, целуна и утеша,
Така както тебе сега.
А имаш ли нужда от това, така както аз?
Усмихваме се, вплели длани,
Реката нежно се разлива,
Сърцето плаче, смее се, сънува,
Оглежда се да види.
И вижда.
Цялото. Небето. Космосът.
И е леко, и е леко.

Seal – Kiss from a Rose

Рубрики: Frontpage · Новини · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай