Public Republic Art Studio

Поетична яхта, за да приютя душата си

10 януари, 2008 от · 2 Коментара

Слово на Роза Боянова при връчването на националната литературна награда “Иван Пейчев” в Шумен

Iahta
Снимка: edwardaggie98

Преди двадесетина години взех първата си тънка книжка с поезия „Жадна вода” и отидох в Бургас, край морето да утолявам поетическата си жажда.

Там живееше Христо Фотев – обичаният от мен поет – рецензент на тази първа моя стихосбирка (досещате се, че рецензията му по-скоро приличаше на стихотворение).

Roza BoianovaБургас беше градът, в който е живял и принцът на поезията, както точно го определя Михаил Неделчев – Иван Пейчев. В морския град беше играна при небивал успех неговата пиеса „Всяка есенна вечер”, там беше написана и поставена и другата му пиеса „Ковач на мълнии”, тук се родиха най-хубавите му стихотворения, които по-късно влязоха в книгата „Далечно плаване”.

И днес Иван Пейчев е все още в стаята на драматурзите в театър Адриана Будевска”, истински и фин в портрета, направен от художника-поет Георги Трифонов.

Година преди идването ми в Бургас бе игран с успех и спектакълът „Жадна вода” по стихове от първата ми книга, реализиран от Христо Симеонов – известен актьор и режисьор…

Пристигах при приятели.
Най-често гостувах в дома на Иван и Тота Пантелееви, при дъщерите им Златина и Боряна.

Във вътрешния двор на къщата, на педя от морето, добър стопанин (свако на момичетата) беше направил сам – с двете си ръце и цялата си душа – огромна яхта. Бе я работил с години, за да изпипа всеки детайл, да я обзаведе и изпълни с моряшки истории на приятели.

Дори не беше забелязал как съседите през това време са вдигали нови къщи и високи огради, как се беше смалил двора му и яхтата вече не можеше да се изнесе и пусне на вода, колкото и къщата да се снишаваше.

Сега си мисля, че и аз, близа двадесет години, на педя от морето писах своите стихове, издавах книги, грижих се за таланта на младите и строих своята поетична яхта, за да приютя душата си.

Но, да я пусна в открито море все нещо не ми достигаше.

Трябваше да се върна в Шумен, да стана част от тези невероятни чествания на рождения ден на Иван Пейчев, да усетя отново как благословията на Капитана се завръща на челото ми, точно когато ми е най-нужна. Да чуя и вашите пожелания за попътен вятър…

Roza Boianova i Antoaneta Peicheva
Роза Боянова с дъщерята на Иван Пейчев – Антоанета Пейчева

Затова благодаря на Община Шумен, на Съюза на българските писатели, на Дружеството на писателите и всички приятели за огромното доверие към мен и моята поезия. Благодаря за възможността да се срещна с дъщеря на поета – Антоанета Пейчева, която почувствах толкова близка.
Чрез тази награда за името и поезията на Иван Пейчев ще се говори в сегашно, не в минало време.

Ще кажете: Роза живее в притча.

И трябва да призная – всяко кътче в Бургас е пълно с притчи, митове и приказки. Просто е нужно да умееш да гледаш с учудени очи, за да ги видиш.

В тази смалена от времето къща в центъра на Бургас, една Пепеляшка откри своя дом.
Но това не е същата приказка…

Всъщност сега тук я разказват другояче. Пепеляшка наистина влиза в палатите на принцове и принцеси, но не за да танцува, а само преди бала и след бала. И знаете ли защо е така? Защото с каквото и вълшебство да докосваш съвременните тикви, те не се превръщат в каляски, а си остават тикви.

В такива моменти на отчаяние, Пепеляшка се хващаше за своята истинска стара приказка, а аз за своята открадната благословия, която ако забравя да потърся, сама се завръща върху челото ми.

Който не вярва, нека повдигне бретона ми и ще види там следите от нея. Който не вярва нека отиде на улица Гурко № 19 в Бургас и надзърне във вътрешния двор.

Там ще познае красивата яхта, за която ви говорих – като изпусната пантофка на Пепеляшка. А принцът? Принцът на поезията е Иван Пейчев.

Рубрики: Frontpage · Графити · Новини · Сцена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Bina Kals // 10 яну, 2008 //

    Какво да кажа! Както винаги безкрайно образно, поетично, мъдро и алегорично; с достатъчно уважение към предшествениците, защото да уважаваш другите, е и себе-уважение, а ти това го можеш, защото си достатъчно мъдра и обичаща!

  • Emiliya Avginova // 10 яну, 2008 //

    Имаме една стара яхта,
    да приютяваме душите си,
    да разпитваме нещата,
    после думите,
    там да ги сприятеляваме.
    Иначе,
    красивата благословия
    ще ни открадне,
    това, което ни е дала…

Коментирай