Стефан Кръстев
Снимка: indoloony
Има жени, за които любовта е народна носия, ваяние на непреходното начало. Материя върху плътта им, без която гола и уязвима би била душата им.
Любов, която от самото им раждане е завещана сякаш от предците им, с неповторимия ритъм на пулса им при танца, в който се загръщат в нея. Често за цял живот. Остарява по тях, изтънява по раменете и се протърква под мишниците им. Уникалното разнообразие от украшения, чезне. Кърпят я и я крепят по себе си. И има защо, защото се превръщат в поредната фигурка в носията, която остава след тях, завещана на следващите.
Това са жени за които любовта е семейството.
Има мъже, за които любовта е гайда. Допират устни в нея в страстна целувка и дори не чуват живителната мелодия, която кара носиите да оживеят.
Това са мъжете им. И не би ги имало тези мъже, ако ги нямаше и тези жени. И не би ги имало тези жени, ако ги нямаше тези мъже.
Има жени, за които любовта е голотата. Безкрайното разсъбличане. От носията. И от дрехите под нея, ежедневните. От броните на съзнанието. Разсъбличане от принципи и убеждения, от мисли, от самите себе си. До дъното, до вечното начало.
Всеотдайни са. Богини на любовта. Самата любов. Те я създават, тя – тях. Няма догматично начало. Догмите са в миксер. Миксер е пулсът им. Разбиване и нежност. Чистата страст.
Има мъже – магьосници – които ги целунат, укротяват стихията.
Има и мъже – завоеватели, за които тези жени са предизвикателство, което губи смисъл, когато бъде покорено.
Не би имало такива жени, ако го нямаше първият тип от тези мъже. Не би го имало вторият тип мъже, ако ги нямаше този тип жени.
Има жени, за които любовта е като виното на празничната маса. Започнат ли веднъж, колкото и предпазливи да са, не могат да спират до края на празника, за да не им прилошее преди края му, а този празник е животът.
Отстрани изглежда консумират любовта, сменят и партньори, говори се какво ли не за тях, но те предават живот на любовта. Както пиенето и веселбата – живот на виното, което не би било нищо, ако не бъде употребено.
Колкото и да е скъпо едно вино и колкото да му се вдига цената, докато е запечатано в бутилката, то е идея за вино, но не и самото вино.
Трябва някой да отпие от него, също като от запечатаната любов в гърдите на много мъже, от които тези жени отпиват.
Да, има такива мъже. Които съхраняват запечатана любов.
И биха били печални, ако го нямаше този тип жени.
Има жени, за които любовта е акробатика на трапец. Сложни изпълнения под купола на световния цирк. Една грешка в любовта и е краят им. Веднъж я допускат за разлика от всички останали.
Авантюристки са, но няма по-красиво от танца на телата им във въздуха, когато летят от трапец към трапец, а опасността е реална.
Има и такива мъже.
И дори да нямаше такива жени, пак би ги имало. Както би имало такива жени, дори да нямаше такива мъже.
Но нека няма пренебрегнат пол. Защото любовта не пренебрегва.
Наздраве.
За всеки. Нека всеки открие своята любов, а в нея част от всички останали.
4 Kоментара за сега ↓
TAZMANYA // 2 яну, 2008 //
След като прочетох тоста преди да отпия казвам – Пия за тия които познават виното – Наздраве ! За това което ни очаква през 2008 !
Vanya // 2 яну, 2008 //
Наздраве за магията на голото вино, което в ритъма на звучната гайда разюлява носията в танца на споделеността!
За любовта, която дарява!
cefules // 2 яну, 2008 //
Наздраве! Нека по-често сърцата ви се докосват в тостовете на любовта….
Нека по-силно, по-омагьосващо е питието.
Честита нека ви е. И любовта и Новата Година.
gravitation // 2 яну, 2008 //
Пия и за погледа, в който забуленото оживява, за думите, в които животът добива багра и аромат, за сетивата, които карат света да пулсира и да се преобразява! Наздраве!
Коментирай