Public Republic

Снимка: Lin Pernille Photography

Все по-често гледам по телевизията за родители, които имат проблеми с децата си. Даже има цели предавания по този случай. Най-често тези предавания биват водени от психолози, които се притичват на помощ на родителите. От една страна, добре, защото няма да остана безработна, като завърша, от друга… какво става с този свят?

Къде е останала божията заповед: “Почитай майка си и баща си”?
Според мен определено нещо не му е наред на това общество, щом 7-годишни малчугани ритат и псуват майките си. Но това е друга тема, или същата, но подхваната от друг край.

В тази връзка искам да дам като пример една приятелка. Бащата на горкото момиче е бивш военен. И по този повод у тях има “строй се, преброй се”.

Те са две сестри – на 22 и на 18. У тях има такива правила неписани, че някой път се сдържам да не се ужиля в листчето на майора.

Първо свещено правило: до 18-годишна възраст никакви дискотеки!
Второ, също толкова свещено: имат вечерен час – до 22 ч.!

Трето: с кого излизат, къде отиват и в колко часа ще се върнат – всичко това се докладва.

Четвърто: безделници в къщата няма! Чисти се по график!

Пето: постоянно се натяква, че много трябва да се набляга на учението!
Иначе у тях е демокрация… е да де…

Не че в къщи не беше горе-долу така, но нашите знаеха как да ме контролират, без аз да забележа. И нито баща ми, нито майка ми са се изживявали като специалните части.

Това тяхното е просто… аз по-грешно възпитание не съм преживявала през живота си.
Те си мислят обаче, че ТОВА е начинът. В резултат на образцовото козируване обаче се получава нещо съвсем различно от главната идеология.

Лятото, докато си бях във Варна, що пъти изтървавах самолета, и Весела (голямата сестра) всеки път ме изпращаше като за последно с дискотеки. И с излизания без прибиране…

Да не говорим пък, че излизахме сутринта и не се прибирахме въобще (някой път и на другата сутрин), защото, видите ли, веднъж прибере ли се, може да не я пуснат пак, на 22 години!!! А колко пъти е пренощувала в къщи - това даже и аз не мога да кажа… Ужас! То такива лъжи, такива теми, че на края на лятото не знаехме кое сме преживяли и кое сме измислили за пред техните…

А и нещо друго, сега по правило номер 6: тя, Весито, не си беше от ученолюбивите. Не че беше мързелива, но понякога само усърдие не стига. Малко умствен багаж трябва. Та, те това нещо чак сега го разбират нейните образцови родители. Не му се следва на момичето и това е! Не може всички да са висшисти! То не бяха уроци, то не бяха чудеса! И накрая какво – пак продавачка … ами и от такива има нужда светът.
Някои хора се раждат поети, други - продавачки!

Като за край ще посъветвам всички родители да постъпят като моите: да оставят децата си сами да правят грешките, от които да патят и от които да се учат. А не да се опитват вечно да ги предпазват и контролират. Защото какво се получава накрая – от много контрол децата им стават най-големите търчи-лъжи и неудачници на квартала…
Дано аз не съм такъв властен родител…

На имащите деца във възпитателна възраст пожелавам успех - то и вашата хич не е лесна…