Вера Балева
Снимка: jenasequence
В автобус 213 една жена ми говореше за Бог.
За доказателство – измъкна от голямата си торба –
една малка библия.
И я помилва.
Неделята отминаваше назад –
зад прозореца.
Когато слизах на спирката –
вече бе привечер.
Вървях – както обикновено вървя.
Пушех съвсем невъзпитано.
И някой ме настигна.
- Здравей!
Това беше пазачът на „Камбаните”.
- Здравей – отвърнах.
Повървяхме за малко заедно.
Сега е вечер.
Мисля си за онази жена –
която ми говореше за Бог.
Мисля си за неделята –
която отмина назад.
Мисля си и за онзи пазач на „Камбаните”.
Сигурно по рождение не е пазач на паметник.
По рождение – всички сме пазачи на любов.
7 Kоментара за сега ↓
Victor // 31 яну, 2008 //
Много добър и красив стих, развълнува ме. А поантата във финала е гениална в простотата и истинността си. Благодаря ти, Вера!
otchelnik // 31 яну, 2008 //
Това е един от седемнайсетте щастливи мига на Вера Балева. Но тя има много повече. Защото е талантлив и духовен човек! А на такива хора им отива да им се случват ЩАСТЛИВИ мигове… Честит Рожден Ден, Вера!
ve // 31 яну, 2008 //
Много благодаря, Victor!
Сигурна съм, че добре пазите любовта, тя наистина има нужда от нашата защита.
ve // 31 яну, 2008 //
Благодаря, за милите думи, otchelnik !
Много хубаво име е “otchelnik ” .
Отшелничеството е мисия и заслуга, които в случая, напълно Съответстват на своя носител.
anna-maria // 1 фев, 2008 //
Онова, което истинското произведение на изкуството създава, е способността да се идентифицираш с другия човек, с имагинерно-реалния герой.
Прекрасна творба, чувствам я много близка.
ve // 2 фев, 2008 //
anna-maria, благодаря!!!
Bina Kals // 4 фев, 2008 //
Много ми допадна, Вера!
Ненатрапчивата ти мъдрост, лекотата на внушението,
винаги ми е приятно да те чета!
Коментирай