Бина Калс
Снимка: idealterna
Наблюдавам светлината
през бродерията на гората,
за да помня следите й нощем.
Събарям въздуха пленен в тревите,
с воля, която ни сближава.
Пътища, кой може да ви преброди,
да поправи справедливите ви извивки,
а после да ви свърже с хоризонта
към други сфери, влияния, животи,
отвъд прозаичността на делника;
да впрегне слънчевата квадрига
и раздуе платната на вятъра,
а да остане мълчалив като дишане на камък,
там, където аз събирам улики на времето.
А когато вечер Хелиос скрие глава
в елея на топлата си пазва,
откривам в зелените пластики на дърветата
моите истини;
а те чупят цветовете тежки на нощта,
и споделят тайната за корена!
2 Kоментара за сега ↓
anna-maria // 28 яну, 2008 //
Много харесвам стиховете ти, Бина. Те са като филигранна дантела, изтъкана от движенията на душата, безпокойството на духа и търсенето на нови вселени над ежедневното. Дълбоки и красиви са поетичните ти откровения, надявам се и ти пожелавам вдъхновението да те съпътства винаги!
Bina Kals // 4 фев, 2008 //
Такова хубаво пожелание, много-много ти благодаря пак, мила anna-maria!
Коментирай