
Снимка: idealterna
Защо се връщаме по-рано, отколкото трябва?
Защо спираме по-късно?
Защо утрото идва навреме?
А нощта ни изненадва?
Всяка утрин се събуждам с очакване за минало. Търся през деня настоящето и заспивам с мисъл за бъдещето. Почти съм убеден, че няма кой да ми повярва за това, което правя. Учудвам се на себе си, че издържам. Да обяснявам, не умея.
Пък и достатъчно говорим. Слушаме всичко, приемаме малко, не правим нищо. Понякога се чувствам неудобно от самия себе си. Опитвам се да съчувствам, да обичам, да мразя, да искам, да забравям, да прощавам, да греша, да търпя, да чакам, да обещавам, да заспивам. Нищо от това не ми се удава. Нямам усещане за пълнота. Нещо малко не ми достига, за да се усетя.
Няма ли достатъчно хора за съчувствие? Колко можем да обичаме? А трябва ли да мразим някого? Искаме ли всичко? Какво можем да забравим? Да прощаваме ли? Много ли грешим? Търпение ли е да търпим? Чакаме ли много неща? Всичко ли обещаваме? Макар и трудно, заспиваме ли?
Боли ме душата от безмълвие. Аз мога да говоря с думи. Но кога ще се случи думите да бъдат гласове? И вместо да подреждаме мислите си, да сме подредили живота си. Любовта си. Бъдещето си. Дома си. Себе си…
И сега се връщам по-рано, отколкото трябва. И сега пак спирам по-късно. Знам, че утрото идва навреме. И вечно нощта ме изненадва.
А вие?







3 Kоментара за сега ↓
Milenka // 26 яну, 2008 //
Впечатли ме това простичко прозрение :…”достатъчно говорим. Слушаме всичко, приемаме малко, не правим нищо” и като че ли ни “изненадва” всеки ден мисълта, че не сме “подредили живота си” …
Pink // 28 яну, 2008 //
Много ми е познато това състояние, което описваш. При мен обаче е много осезателно усещането, че нещо все ми се изплъзва - и в настоящето, и в бъдещето. А онова, което все не ни достига, дано го познаем и открием.
Feq // 3 фев, 2008 //
Колко много “Защо…”?
Защо ли си задаваме въпросите, чиито отговори знаем?
За допълнение и размисъл, може ли и аз да добавя няколко интересни въпроса:
Какво ще направите, ако видите застрашено от изчезване животно да яде застрашено от изчезване растение?
Защо жените ходят в нощните клубове с вечерни рокли? Не трябва ли да носят нощници?
Щом любовта е сляпа, защо еротичното бельо е толкова популярно?
Щом американците хвърлят ориз на сватбите, азиатците хамбургери ли хвърлят?
Щом заешкото краче носи късмет, какво се е случило със заека?
Защо не правят и самолета от същия неразрушим материал като черната кутия?
Как са се озовали по местата си табелите с надпис “Не гази тревата”?
Защо се казва “туристически сезон”, щом не можем да стреляме по туристи?
Защо овцете не се свиват, когато вали?
Щом за тефлона не залепва нищо, как тефлонът залепва за тигана?
Добавете и вашите “Защо? …
Коментирай