Public Republic Art Studio

Виртуална нежност

28 декември, 2007 от · 7 Коментара

Стефан Кръстев

Virtualna nejnost
Снимка: indoloony

Тя: Влизам за кратко в скайп, искам да си изясним…

Той: Така ме зарадва…

Тя: Не бързай да се радваш! Казах, искам да си изясним нещата между нас. И спирам, дотук!

Той: Буквите искрят като очите ти…

Тя: Глупаво, любовнико. Глупаво.

Той: Пръскат се от гняв. Виждам искрите, кълна ти се.

Тя: Ще прекъсна.

Той: Ще си мисля за теб.

Тя: Ха-ха! Щял да си мисли.

Той: Добре, де. Няма да си мисля.

Тя: Охо! Още не ти се е случило, за да бъдеш сигурен.

Той: Изобщо не съм сигурен. Свикнах с теб. Ще ми липсваш.

Тя: И какво толкова ще загубиш. Знаеш ли, не обичам това клише: “ще ми липсваш”, егоистично е. Притежание, което си изгубил. Някаква твоя част, която не означава нищо, сама за себе си.

Той: Честно, не те разбирам.

Тя: И аз невинаги се разбирам.

Той: И за това ти трябвам. Да се разбереш чрез мен, а ми говориш за егоизъм!

Тя: Виж!

Той: А ако аз прекъсна?

Тя: Няма да го направиш!

Той: Ако все пак го сторя.

Тя: Няма да е честно.

Той: И защо ще е честно, ако ти го направиш, а ако аз го сторя: не?

Тя: Просто ще си остане неизясненото.

Той: Сега блести печал.

Тя: Сериозно ли виждаш искри и блясък?

Той: Да, като очи са буквите ти.

Тя: Защо говориш за очи които не виждаш?

Той: Нещата за очите ли искаш да си изясняваме?

Тя: Не. Да. И за тях. Всъщност вече не помня.

Той: Трябва ли да се караме? Твърде самотни ще сме тази вечер.

Тя: А в останалите?

Той: Невинаги.

Тя: Така ти се струва.

Той: Само ти изпълваш празнотата ми.

Тя: Клише.

Той: Вярно е.

Тя: Не знаеш какво говориш. В теб говорят клишетата. И сам си клише. Писна ми от теб.

Той: Изяснихме си го май?

Тя: Нищо не сме си изяснили.

Той: “Писна ми!” – това изяснява всичко.

Тя: А зад него?

Той: То е началото.

Тя: Лесно оправдание.

Той: Възможно ли е, когато си писнал на някого, да направиш нещо за него?

Тя: Поне можеш да го изслушаш, а не да говориш за искри и блясък в буквите.

Той: Виждам ги сериозно.

Тя: Глупчо!

Той: Искам да те видя.

Тя: Престани, няма да стане.

Той: Искам да видя искрите и блясъка. Да ги видя в очите ти. Да те помириша. Хубава си. Имам нужда от красотата ти. Тя ме пази от отчаянието. И да избърша сълзите ти имам нужда. Може и да са пресилени, може и да са престорени. Знаеш ли, ще им повярвам. Ще им повярвам, защото имам нужда от тях, защото без тях, май аз, щях да се просълзя, а и те ми дават възможността да се почувствам силен като ги обърша.

Тя: Ще ти се.

Той: Добре, няма да си бършем сълзите. Искам просто да те видя.

Тя: Няма да стане.

Той: Самотата ще те убие.

Тя: Ти ще ме убиеш.

Той: Само любовта убива.

Тя: Какво! Тъпо.

Той: Добре, де. Убиват и психопатите, и тези за които им се плаща, убиват и наркотиците, убива и слънцето в пустинята, убива и глупоста, бомбите и лошите шофьори. Убива и липсата на късмет, а също и прекаленото късмет. Защото всичко прекалено убива. Едно не убива обаче. Безразличието на човека и към човека, с когото живееш. То няма да даде живот, но не може и да го отнеме. Твърде слабо е. Може да измъчва, болката да прилича на убийствена, но твърде силни сме, за да се справим с нея. Ставаме, събираме си багажа, изчезваме. Нищо не ни връща назад. Защото назад е онова безразличие, което за нищо не става…

Тя: Говори ми, моля те. Защо прекъсна?

Той: Искам да те видя.

Тя: Както първия път?

Той: Да.

Тя: Тогава не се бяхме виждали.

Той: И както втория път.

Тя: Тогава ни делеше разстояние.

Той: И както третия път.

Тя: Тогава все още не живеехме заедно. Сега сме от година, а аз съм в другата стая и съм завъртяла ключа и се бях заклела поне три дни никакъв… Проклет интернет. Обичам те!

Стефан Кръстев

Рубрики: Tворчество

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

7 Kоментара за сега ↓

  • Victor // 28 дек, 2007 //

    Интересен подход към темата за поддържането на една връзка жива, за безразличието, което може да се появи в определен момент между двама души, за играта между партньорите… изобщо за целия свят неща, които се случват между двама.

    Определено твоите разкази, Стефане, предизвикват към размисъл, което страшни ми харесва.

    И разбира се, както винаги – неочакван край и развръзка. Поздравления!

  • TAZMANYA // 28 дек, 2007 //

    Както казва народната мъдрост: “Скайп къща разваля”, но при Стефан като майстор на разказа с неочакван край се е получило “Каквито са ти Скайп приятелите, такъв си и ти”

  • iliana // 29 дек, 2007 //

    Супер, обичам диалози…, много е свежо това… или по-точно тази историйка. Истински звучи. Но аз не съм съгласна с написаното от името на героя “той” по повод безразличието. Мисля си, че то също убива, в най-общ смисъл. И си мисля, че “той” или “тя” -някак не са си безразлични. Може би, да се страхуват от това. Не знам,точно какво си имал предвид.
    Ти “той” ли си?

  • cefules // 30 дек, 2007 //

    Благодаря ви, благодаря ви.
    Как ли още ще усетя виртуалното, след като е по-голямата част от съществуването ми.
    Много рискове има.
    Много бонуси също :) )))

  • Julia Staneva // 30 дек, 2007 //

    Четох някъде, че когато на човек му е омръзнало да живее в реалния живот се пренася във виртуалния.
    Този диалог, ако го продължиш, Стефане, ще се получи хубав сценарий за КАФЕ – театър. Ники Павлов много ще му се зарадва, предполагам.
    А нежността може да се превърне в необходимост!

  • cefules // 31 дек, 2007 //

    Ще поработя и над този диалог. Имам и други подобни разкази и ще ги пипна. Идеята ти е добра.

    :) ))

  • Adan // 16 май, 2018 //

    Bata todos os ingredientes na liquidificador. https://www.strobe-bookmarks.win/News/quantos-quilos-emagrece-com-suco-detox/

Коментирай