“Я, конечно, вернусь…”
Владимир Высоцкий
Това заяви Владимир Висоцки в една от песните си. И както е присъщо на гениите, прозря своето безсмъртие.
Убедена съм, че мислещите хора от моето поколение никога няма да го забравят. За нас той беше като струя свеж въздух, нахлула в отдавна непроветрявано помещение. Стимулирашае имунните ни системи да се борят срещу лъжата и лицемерието /издигнати в ранг на държавна политика/, будеше задрямалите ни съвести…
Колко точно го каза Миряна Башева:
“Растяхме. И Земята се закръгли,
но щръкнаха най-острите й ъгли.
По прави линии вървяхме денем,
Висоцки беше нощният ни гений.”
Да, той ни помагаше не просто да оцелеем, но и да останем хора!
А как го възприемат днес младите мислещи хора? Вярвам, че и те го откриват и харесват по свой начин. Основание за това ми дават думите на Жулиета, моя бивша ученичка, връстница на сина ми: “Болката по изгубените напоследък човешки ценности ни връща сега, десетилетия по-късно, към легендарното творчество на Владимир Висоцки.
Ние не сме от поколението на Висоцки. Но днес светът, в който живеем, се нуждае най-много от някой, който подобно на него не се страхува да каже истината в очите, каквато и да е тя.”
Изводите са ясни: по отношение на Висоцки няма конфликт между поколенията. И творецът наистина е безсмъртен.
В този ред на мисли, както и по идея на Natalie, отправям следната покана към вас, скъпи приятели, познати и непознати почитатели на Владимир Висоцки: нека отново си спомним за него - в навечерието на седемдесетата годишнина от рождението му! Мисля, че имаме какво да споделим. А и той го заслужава, нали?
6 Kоментара за сега ↓
Victor // 23 дек, 2007 //
Невероятна сила и харизма има личността на Висоцки. Когато слушам песните му, всичко у мен застива, той ме кара да усетя съвсем осезаемо, почти физически онова, което пее, което казва чрез яркостта и изразителността на словото. Аз съм роден 197о г., но си спомням, че още в руската гимназия в София си разменяхме плочи и стихове на Висоцки. И най-вече, може би най-силно почувствах гениалността на Висоцки, когато бях вече в Софийския Университет, тогава сме се събирали с колеги и сме слушали Висоцки.
Аз също предлагам един много автентичен клип на поета и музиканта Висоцки - “Парус”:
Julia Staneva // 23 дек, 2007 //
Актуални и днес са неговите песни- музика, текст, изпълнение.
Ето една от тях:
Поледица
Владимир Висоцки
Превод: Росен Калоферов
Хлъзгав лед е навред, хлъзгав лед…
Дни и нощи подред- само лед…
Вече няма ни пролет, ни лято,
в броня хлъзгава свети Земята.
Хора падат по гланца му блед-
хлъзгав лед е навред, хлъзгав лед…
И дори над града, над рида
Като пухче един да заплава,
друг ще падне без глас на леда-
хлъзгав лед е навред, хлъзгав лед!-
и с крака ще го стъпчат тогава…
Хлъзгав лед… Той уж няма вида
на гигантска пързалка, но всъщност
само звяр ще премине леда-
хлъзгав лед!- и заставаш с рев, блед
върху четири крайника също!
Хлъзгав лед е навред, хлъзгав лед…
1971 г.
La Luna // 23 дек, 2007 //
Всичко в личността, творчеството и живота на Висоцки е изпълнено с дух на драматизъм. Колкото и пъти да се връщам към песните на поета с китара, усещам този разтърсващ съвестта и съществото драматизъм, неспокойство, смелостта да се бориш с безчестието и лицемерието, с насилието и хладния цинизъм, но и болката от самотата.
Може би затова и поради тази смазваща тежест на бремето и своята мисия в личния си живот творецът Висоцки прибягва до алкохола и наркотиците и не успява да се спаси. Според мен поети с подобна чувствителност и сила на словото, на артистичната си природа като Висоцки трудно могат да постигнат хармония с околния свят, с лъжата, измамата, с лицемерието и непълноценността на живота.
Този драматичен конфликт често пъти завършва с драматична развръзка. Но остават песните, творчеството, живите спомени, безсмъртието на таланта на Висоцки.
anna-maria // 25 дек, 2007 //
Едва ли има поколение, което да остане безразлично към явлението, епохата Висоцки.
Мисля, че той допринася чрез силата на текстовете си независимо от времето и мястото на творчеството си за изграждането на позиция, на мнение, на свободен дух. Поезия, която не оставя никого равнодушен.
“…Здесь голубым сияньем льдов
Весь склон облит.
И тайну чьих-нибудь следов
Гранит хранит.
И я гляжу в свою мечту
Поверх голов.
И свято верю в чистоту
Снегов и слов. …”
Много се радвам, че откривам на нашия сайт толкова негови почитатели и ще ми бъде приятно да прочета и други ракурси към неговото творчество и личност.
Julia Staneva // 11 яну, 2008 //
Отново да си спомним за него с една песен:
Раят в Ада
Владимир Висоцки
Превод: Росен Калоферов
Преврат в души и мозъци- от край до край-
навред пукнатини, разломи и люлеене.
Решиха дяволите в пъкъла си рай
да построят за бъдещите поколения.
И дяволът с подмолен псевдоним Черток-
Агент на рая- в Центъра донесе срочно:
„Тук, в Ада, става нещо- аз съм просто в шок!…”
Какво там става, сам Черток не знае точно.
И още вмъкна зов към шефа беловлас
На всички райски диверсанти на Амура:
„Треперя цял. Следи ме дяволската власт.
И става ненадеждна наш,та агентура”
В туй време в Пъкъла самият Луцифер
Строй войските за парад, прие парада,
Излезе на трибуната и викна с нерв:
„Едничък Раят е спасение за Ада!”
През сълзи дяволите закрещяха: „Да!
Ний Рай ще построим сред тази Преизподня!
Производителност е нужна за това.
Сто грешници за радост всенародна!”
„Напред! Аз ще ви поведа през дим и прах!-
Завърши Дяволът.- Дерзайте окрилени!”
И грешниците затрепериха от страх,
и ангелите пребледняха ужасени.
И тръгнаха при Онзи, който в жар и мраз,
все виждащ и всезнаещ бди над свойта челяд.
И каза Той: „На тъмнината плюя аз!”
и заяви им, че мнозина ще разстреля.
Че Дяволът е провокатор, кучи син
и интригант в познати хитрини оплетен.
Че ангелите са отрепки до един
и че Черток се е продал на враговете.
„Не Рай е тук, а яма пълна със боклук!
Ще сляза на земята- там ме уважават.
При хората ще се спася от всичко тук.
Пък нека ме разпънат втори път тогава!…”
И слезе той. Сега къде е този Образ висш?
А богомолците съзряха в утрин синя-
Пред църквата шише надига скитник нищ:
„Аз богът съм- крещи, - подайте милостиня!”
Печален краят е. Плачете стар и млад.
Какво пред туй са всички Трои разрушени?
Отдавна вече в Рая не е рай, а ад,
Но Раят в Ада затова пък построен е!
1970 г.
Ivo // 25 яну, 2008 //
СЕРЕБРЯНЫЕ СТРУНЫ
У меня гитара есть - расступитесь, стены!
Век свободы не видать из-за злой фортуны!
Перережьте горло мне, перережьте вены,
Только не порвите серебряные струны!
Я зароюсь в землю, сгину в одночасье.
Кто бы заступился за мой возраст юный?
Влезли ко мне в душу, рвут ее на части,
Только не порвите серебряные струны!
Но гитару унесли - с нею и свободу.
Упирался я, кричал: - Сволочи! Паскуды!
Вы втопчите меня в грязь, бросьте меня в воду,
Только не порвите серебряные струны!
Что же это, братцы? Не видать мне, что ли,
Ни денечков светлых, ни ночей безлунных?
Загубили душу мне, отобрали волю,
А теперь порвали серебряные струны
Коментирай