Public Republic Art Studio

Да си жена…

18 декември, 2007 от · 2 Коментара

Книгата на Мариана Дончева “Да си жена” и художничката Александрина Караджова

На жените, приели като свое откровението, че “… някъде (зад ден и половина) единствено за мен цъфти кокиче. Единствено за мене е събирал един-единствен морски раковини.”

Jena

Да си жена

Брегът е само спирка към началото…

Понякога, както в този момент, когато ми липсва нещо в самата мен, не ми достигат късчета съзнание, усмивки, смях, трепет и глъч, когато не чувам собствения си глас, започвам да пиша. Като жена, като дете, като себе си – като част от цялото вселенско и като човек, който обича.

Стихосбирката на поетесата Мариана Дончева и художничката Александрина Караджова ме стигна в красив миг от живота ми: подари ми я любимият човек след една година – една наша година на преоткриване, израстване и излитане-изстрелване – от черупчената стая на детството в зрелостта, любовта и отдадеността.

Дари ми
късче от безвремие,
и аз ще те прегърна
в него.
И нека сме свободни
да летим,
когато волна птица
е сърцето.
Дари ми миг
и стон. Сълза.
А аз тъгата ще изпия.
Умората
с горещи длани
ще стопя,
и зрънце обич
ще посея.

Да се изгубвам, и да се намирам,
Да се разпръсквам и да се събирам
Във ново цяло.

И да те обичам пак…

- нашепват редовете вълшебното послание. Красивите рисунки са на жени–вълшебници, жени, които танцуват или топло се усмихват на звездното небе и събират в себе си цветове от други светове – пъстри и нежни, топли и чувствени.

Стихосбирката на Мариана ми напомни много важни неща: напомни ми, че ние, жените, не трябва и за миг да забравяме уникалността си, предопределеното ни от Космоса – да бъдем силни, да вярваме, да се борим с предизвикателствата, които ежедневно се появяват пред нас.

jena

Трудно ми е да говоря за поезия с думи, но тази феерия от багри и звуци бих определила като късче от безвремие, миг и вечност, събрани в едно.

Дотолкова ми стигат силите на мен.
Врабеца да нахраня със трошица.
Да кресна след избягалия ден.
Да поизправя стъпкана тревичка.
Приятел да изслушам мълчешком.

Да ме разнежва първото кокиче.
Да споделя с децата си света,
Какъвто заедно го доизмислим.

Какво е да си жена?

Да си жена, е мисия, зов и трепет. Да си жена, е насред море от неразбиране да протегнеш ръка и да помогнеш, без да се замислиш има ли смисъл.

Да си жена, е да тичаш по поляните и да се смееш, докато вятърът роши косата ти, поръсена от невидим вълшебник с капчици дъжд.

Да си жена, е да даваш живот на друго същество и да обичаш всеки миг, и да те боли. И да не се спираш пред тази болка. И да я надживяваш. Да си жена, е да си човек – да не се спираш. Да продължаваш. Въпреки болката, въпреки неразбирането, въпреки…

И да се изправяш пак. Красива, несломима, с воля гълъбова и устрем на орлица –
Да бъдеш кралица – на своя свят и този отвън. И да променяш – късче по късче да изпридаш вълшебното вселенско одеяло.

Да си жена, е да си човек и да обичаш.

Средствата от продажбата на книгата се даряват на Националната асоциация на жените с онкологични заболявания.

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена · Сцена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • La Luna // 18 дек, 2007 //

    Стихосбирката е представена емоционално и интригуващо – очаквам, че книгата действително носи душа и букет от чувства на страниците си. Поздравления към двете авторки за поетичната и естетическа наслада и към Svetliche за вълшебните думи.

  • Julia Staneva // 19 дек, 2007 //

    Отговорност, грижа, тревожност…
    „Как тревожно е да си жена!
    Красота и усмивка да бъдеш
    сред всекидневния сив кръговрат,
    вярност – срещу изменчивия вятър,
    нежност – в загрубелия свят”…
    Блага Димитрова

Коментирай