Public Republic Art Studio

Ден на дарителя

13 декември, 2007 от · 1 Коментар

6 декември е ден на дарителите в България

Цар Борис IДарителството у нас има далечни традиции, чиито корени трябва да се дирят още в годините на утвърждаването на българската държава. Като всяко обществено явление и то се обуславя от историческите обстоятелства на своето време, но като явление то е уникално, с универсални черти и същност.
Княз Борис І, а след него и останалите български владетели поставят основите на ктиторството, добре осъзнавайки значението му за държавата и за поверения им от Бога народ.

Благодарение на тази форма на дарителство през първите десетилетия след приемането на християнството и особено след идването на Кирило-Методиевите ученици в България, строителството на култови християнски сгради придобива масов характер.

Севастостократор КалоянЕстествено е при изграждането на такава гъста мрежа от духовни средища – манастири, църкви, параклиси, държавата да срещне материални затруднения.

Така самата обстановка в младата България наложила появата на ктиторството, още повече, че това явление е било вече познато в съседна Византия.

Сам Княз Борис І, с присъщата си твърдост, последователност и убеденост в правотата на своето дело се проявява като най-щедър дарител-ктитор на църкви и манастири из страната. Традициите на това явление придобиват нови форми и измерения, развивайки се и във времето и на Второто българско царство.

Чувствителен принос за запазването и има предимно българската аристокрация, но съществуват примери, най-вече епиграфски паметници, доказващи включването на представители и от по-нисши социални слоеве и от средата на монашеството.Десислава

Тази традиция не била съвсем прекъсната и в най-мрачните векове на османското владичество по нашите земи. През ХVІІ в. например, вече се срещат имена и на занаятчии, търговци, даскали, което говори за разширяване кръга на българското дарителско общество.

Манастирите ни получавали значителни помощи от населението най-вече по пътя на поклонничеството. В периода на Националното ни Възраждане традицията получава най-силно развитие и има пряко отношение към църковно-националното движение, образователното, читалищното дело, науката, изкуствата, дори и към революционното движение.

През този период дарителството придобива по-масов характер, овладявайки до голяма степен общините, дружествата или други доброволни общества. Така то се превръща в мощно движение с изключителен принос за развитието на възрожденските процеси. Може би,през погледа на един съвременен българин и патриот, това явление представлява един истински феномен.

Малко известно е, че шуменец е станал повод 6 декември да се чества като ден на дарителя. Стореното от видния благодетел Нанчо Попович, който на Никулден има имен ден, подтикнало обществеността в родния му град, тук да бъде поставено началото на честванията в България. За първи път това станало през 1937 година в Шумен, въпреки че възрожденецът Илия Блъсков ратувал това да стане още от 1895 г.

Сред най-щедрите благодетели от Шуменско са Андрей Ранков, Върбан Станюв, чорбаджи Димчо…

Интересна е и съдбата на един от най-големите ни родолюбци и най-заможния от тях – Маринчо Бенли /1809-1875 г./.
Той бил търговец, живеещ във Влашко от 1865 г. и изпращал по 10 австрийски жълтици и по един абонамент за български вестник на 10 селски училища в Шуменско. Проводил и 10 сандъка с учебници за 20 школа. С особена грижа Бенли се отнасял към дивдядовското школо за педагози.

Осигурил издръжката на няколко младежи да учат в странство. Сред тях били неговият племенник и бъдещ революционер Панайот Волов, педагогът Рачко Рачев и политикът д-р Стоян Данев.

Единственото му условие било те да се върнат в България и да работят по специалността си. Най-голямата негова мечта да построи училище в Шумен, обаче останала нереализирана, защото се намерили разни „чернодушни” хора, които разпилели наследството му.

Захарий ЗографСлед Освобождението в Шуменско се събирали активно средства за безплатни ученически трапезарии, за подпомагане на бедните, за издигане паметника на Панайот Волов. През 20–те г. на ХХ век Пивоварното дружество в града създало паричен фонд, който се ползвал за електрификацията на града.

През 1930 г. се събирали значителни суми за фонд „Зимна помощ” за бедните, а през 1941 г.за възстановяване на църквата „Свети Три Светители” в Шумен.

Може би пръв Илия Р. Блъсков, отбелязвайки дарителски прояви през Възраждането, се замисля за следното: ”Но от де до де тая Ревност?” и още в началото на миналия век изказва възмущението си от това, че са забравени делата и дори имената на дарителите от Възраждането, възкликва: ”И жално! Додето другите народи се славят и гордеят със своите завещатели – благодетели на разни общеполезни заведения, като величаят отечеството си с тях, ние напротив, подхвъргаме нашите, които спроти нашето бедно положение трябва да са за нас много по-ценни от богати държави, подхвъргаме ги думам на забвение”.

Дано не забравяме българи като дядо Блъсков и всички онези ревностни български благодетели и спомоществуватели на българщината и духовността! Поклон!

Рубрики: Frontpage · Новини · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Julia Staneva // 13 дек, 2007 //

    Жалко, че в днешно време за дарителството, като дейност се сещаме само около Коледа и Нова Година. Също и за самотните и изоставени деца в домовете за отглеждане, за които все няма средства. Гледах филма на BBC „Изоставените деца на България” в неделя по BTV. Бях потресена, че в 21 век в държавните домове деца живеят при нечовешки условия, умират от недохранване, приковани на легло, без медицински грижи. На фона на лъскавите коли, допълнителните заплати, имотите на нашите депутати това е SOS сигнал към всички!

Коментирай