Седемнадесет афористични определения за хайку, написани след среща с Ники Павлов
Снимка: melissa.ape
1.
Докосват се до правилото
Думите и наблюдават
Своето отдалечаване.
2.
Престани да броиш сричките
Спри
Преди да се наситиш.
3.
Не казвай всичко,
позволи ми
да ти бъда съавтор.
4.
Учителят мълчи
Ученикът се опитва
Да изрече безмълвието
5.
Между гениалното
И посредственото
Разстоянието е една сричка
Обикновено в повече.
6.
Метафората
Не е влюбена в хайку,
Но ти си.
7.
Ти все дописваш някого
Искрящ четец
На хайку.
8.
Скритите значения надничат
Ала не можеш да ги хванеш
Със писалка
9.
Зареден си с думи
А мълчиш скъпернически
Учиш паузите да говорят
10.
Мъдростта не е многословна
Бликва от рана
Пише със белег
11.
Едната ми рана е от дума
Другата от премълчаване
А и двете са като тирета
12.
Чуваш ли
Подтекстът диктува
13.
Не позволявай някой
Да ти грабне вдъхновението
Не е поет гневът
14.
Не се обичат римата
И хайку
Не се обичат
15.
Първият пласт е скромен
Вторият дълбок
И бликва жаден смисъл
16.
Зад думите
Планина от значения
На върха й знамената сричат.
17.
Вместо пейзаж
Само знак
Който те изпитва
10 Kоментара за сега ↓
Natalie // 12 дек, 2007 //
Благодаря на Роза Боянова за прекрасната хайку поезия - едно мъдро вълшебство за всички сетива!
Отдавна харесвам кратките поетични и изказни форми, хайку е на тънката граница между поезията и философията, прозрението бликва от изстраданата емоция. Няма според мен по-лаконично и точно определение за хайку поезията от следното:
“Мъдростта не е многословна
Бликва от рана
Пише със белег”
Благодаря на Роза Боянова за преживяната емоция и за това, че стиховете й истински ме докоснаха.
Free Soul // 12 дек, 2007 //
Просто онемявам от точните попадения на прочетените хайку тристишия.
Моето най-любимо от 17-те е:
“Не казвай всичко,
позволи ми
да ти бъда съавтор.”
Julia Staneva // 12 дек, 2007 //
Макар, че в живота никой не спазва “правилата на играта” и мълчанието /Н/е винаги е злато, най - подходящо за мен в случая се оказва №9:
Зареден си с думи
А мълчиш скъпернически
Учиш паузите да говорят
Всичките си имат своят чар и остроумие. Благодаря!
La Luna // 12 дек, 2007 //
Разкошни стихове, много дълбокомислени и емоционално въздействащи. Очарована съм и аз благодаря!
Bina Kals // 12 дек, 2007 //
Да, чудесно е, че чета и тук голямата Роза Боянова, която е и моя редакторка!
Щастлива съм, че толкова хора я обичат и ценят!
Viva, Rо!
TAZMANYA // 12 дек, 2007 //
Мислех си, че стилът има някакви правила, когато е на български?! Имам въпрос: “Два охлюва пълзят по-бързо” или “Вий тримата сте май един - трамваят пие аспирин” или “Догаря денят. Да кажа имам какво. Блестят ми очите!” Последното е в стила 5 - 7 - 5. Въпрос - кое е най близко до стила?
Emily Avginova // 12 дек, 2007 //
Благодаря на Ро,
защото ме крепи
на горната земя!!!!
cefules // 13 дек, 2007 //
Много мисли и форми, заредих.
В няколко реда няколкостотин сюжета могат да се разшифроват.
Selena // 13 дек, 2007 //
Когато думите са безсилни, говорещо е мълчаливото възхищение. Вярвам, че Ники няма да позволи никой да му “грабне вдъхновението”. Искрено благодаря за това пиршество на духа!
Stasja // 15 апр, 2008 //
в толкова малко думи - каква поезия, каква мъдрост…
поздравления от една пловдивска фенка!!!
Коментирай