Public Republic Art Studio

Как една жена може да промени един мъж на 37…

9 декември, 2007 от · 17 Коментара

Women
Снимка: g. mcq

Казват, че характерът на човек се изгражда до 7-годишна възраст и след това си остава завинаги такъв, какъвто е. Но аз не мисля, че това е вярно. Има много начини да променим човека, с когото живеем, независимо колко зрял и улегнал е той.

Има много начини да променим и себе си, дори да сме на 30 или 40 години. Най-лесният начин да променим себе си и половинката си е този, който аз неволно избрах.

Просто спрях да го обичам!

Не мога да си спомня кога точно се случи всичко, но добре си спомням, че имаше “Преди” и “Сега”, и точно разликата между преди и сега е времето, когато и двамата се променихме.

Преди бях щастлива, сега не съм, преди чаках с нетърпение края на работния ден, за да се прибера в къщи, сега – не, преди имах безброй мечти и планове, а сега – не… Има много преди и сега за мен, но понеже аз по-малко мога да видя как точно аз се промених, ще пиша за промяната на човека, с когото живеех.

Преди: Той обича да е критичен към всичко и към всеки. Никога и от нищо не е доволен, защото знае, че може да бъде и по-добре. Не беше посредствен, задоволяваше се само с най-доброто както у хората, така и в работата си, така и в къщи. Много се гордеех с него, аз никога не съм била чак толкова безкомпромисна и тайно се възхищавах на начина, по който се стремеше към съвършенство.

Сега: Просто е отвратително това негово постоянно мрънкане, ужасявам се от факта, че отново цяла вечер ще ми се оплаква от всичко и от всички. Понякога вместо да го слушам си мисля, колко би било хубаво да виждам около себе си усмихнати лица, да виждам щастливи хора, дори само за кратко, по улицата или в работата си.

Преди: Той е истински професионалист, човек с голям опит, който живее за това да работи ПЕРФЕКТНО, разбира много, знае почти всичко в работата си, обича работата си и се гордее с това.

Аз също много се гордеех с това, харесваше ми фактът, че за него няма тайни, че се е трудил много да постигне всичко това… Знаех, че мога да разчитам на човек, който влага усилия и време да бъде истински професионалист.

Сега: Просто полудявам от факта, че поредният разговор, който ще водим, е за работата му. Познавам задочно всичките му колеги (всичките до един непрофесионалисти, сравнени с НАЙ-ДОБРИЯ), полудявам от факта, че в целия му живот не се намери поне един колега, който да разбира поне малко от това, което прави, полудявам от факта, че всички “в този шибан живот са лаици”, които просто седят някъде и взимат големи заплати.

Преди: Харесвах факта, че обича лукса, въпреки че самата аз никога не съм държала на това. Мислех си с гордост, че това един мъж да се стреми да има повече пари и да държи на луксозните неща е хубаво, показва отговорност, стремеж да се издига.

Сега: Сега просто ненавиждам хората, които си купуват последния модел на NOKIA, а нямат какво да вечерят дни наред след това, ненавиждам хората, които с новата си скъпа кола избиват комплекси на пътя, където никой не ги познава и не знае, че са с 30 стотинки в джоба до следващата заплата.

Преди: Мислех си, живота е много несправедлив към свестните хора. Всеки път като чуех “Защо все на нещастниците се ПАДАТ скъпите коли” си казвах “Ами сигурно това не е редно.”

Сега: Мисля, си че само глупак може да използва израза “падат” за неща, които струват пари и ако този глупак има възможност да си ги позволи, няма да казва, че са му се “паднали”, а че ги е спечелил с много труд. Мисля си също, че не бих искала да прекарам остатъка от живота си с човек, който смята, че животът е длъжен да му предостави всичко, от което се нуждае и ако случайно не го направи… “майката”, “лелята” и много подобни.

Преди: Умилявах се от факта, че няма никакви приятели, обичах го още повече, защото аз винаги съм имала приятели и не мога да си представя да няма на кого да разчитам, да няма с кого да споделям, да съм сама. Обичах го истински, опитвах се да му дам всичко, което му липсваше.

Сега: Разбирам много добре защо никога не е имал приятели и аз самата не искам да му бъда приятелка. Все ми е едно дали е сам или не, просто не мисля, че си заслужава да мисля по въпроса.

Преди: Сърцето ми се късаше, когато разбирах, че ми изневерява, чувствах физическа болка, когато ме зарязваше за да изживее поредната си авантюра и после със сълзи на очи се връщаше да ме моли да се съберем, пулсът ми ставаше 250, когато ми казваше, че ме обича и че не може да живее без мен, полудявах, когато се кълнеше, че никога няма да се повтори… ВЯРВАХ МУ, ОБИЧАХ ГО!!!

Сега: Просто си събрах нещата, които са ми необходими, запалих си колата и си тръгнах. Не заплаках, нито една сълза не отроних! Не мисля, че си заслужава, почти не мисля за всичко това.

Дори не ми липсва, няма хубави моменти които да ми липсват, само отдавна забравени спомени. Не вдигах телефона на обажданията му, не мисля, че има какво да ми каже, не мисля, че бих повярвала на каквото и да е, не мисля, че ме интересува.

Просто не го обичам вече!

Има още много “Преди” и “Сега”, но не си заслужава да ги споменавам. Това е начинът, който аз неволно избрах, за да променя един 37 годишен мъж, да го превърна от “Супер герой” в “просто минало, нищо интересно, малко досадно даже”. Аз самата също се промених и то много. Значи хората могат да се променят не само до 7-годишна възраст, а и много след това.

В крайна сметка хората са това, което другите виждат в тях!

Аз съм сигурна, че човека, за когото пиша, някой ден пак ще бъде “Супер герой” в очите на някоя друга, може дори и в момента да е “Супер герой” в очите на някоя, сигурна съм също, че всеки може да бъде “Перфектният човек” за някого.

Но също знам, че си заслужава да положим усилия да бъдем такива, каквито сме, а това е възможно само, ако сме истински, ако дори и за миг не сме фалшиви с хората, в чийто очи сме “Перфектни”!!!

Рубрики: Графити · Модерни времена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

17 Kоментара за сега ↓

  • Didkata // 9 дек, 2007 //

    Лош номер ни играе първоначалното заслепение и влюбеност понякога, даже доста често. Ежедневието, времето, разсъждаването върху нещата помагат да погледнеш зад фасадата, а там може и да се крие малък човек…
    Тъжна история, но пък ти си направила най-доброто в случая – да си тръгнеш, след като връзката не те удовлетворява и любовта си е тръгнала. Пожелавам и на всички останали жени да го сторят, когато спрат да обичат, навикът, свикването, зависимостта са лоши съветници…

  • Victor // 9 дек, 2007 //

    Според мен една връзка може да бъде спасена от сивотата и натрупването на разочарования само, ако и двамата полагат усилия да се развиват и променят към по-добро. Но колко връзки устояват на изпитанието на времето?

  • Julia Staneva // 9 дек, 2007 //

    Човек разкрива, или не себе си. Всеки вижда, или не това, което иска да види в някого!
    Останалото са козметични промени, а в ежедневието човек не може постоянно да лицемери със себе си и другите.
    …”че си заслужава да положим усилия да бъдем такива, каквито сме, а това е възможно само, ако сме истински, ако дори и за миг не сме фалшиви с хората, в чийто очи сме “Перфектни”!!! ”
    Благодаря на авторката за прекрасното четиво.

  • Ironman // 10 дек, 2007 //

    Човек може да се промени на каквато и възраст да е той, ако иска да го направи, ако е убеден в това.

    Аз съм се променял под влиянието на жена и то след 37-годишна възраст. Тази жена ми е помогна да осъзная неща, които без нея едва ли щях да осъзная и променя.

  • Pink // 10 дек, 2007 //

    Да искаш да променяш някого си е чиста проба самозаблуда, това е моето скромно мнение, почерпено от опита.

    Бях с мъж, много различен от мен, от българския начин на живот и нрави (той е германец) и вярвах, че ме разбира, че ще се отвори към моите приятели, към нашата култура и език.

    Той не научи нито една дума на български освен “здрасти” и “наздраве”, а събиранията с българи избягваше по всякакъв начин.

    Лошото е, че в името на тази връзка и аз почти преустанових контактите си с моите приятели.

    Осъзнаването дойде по-късно, че не той, а аз се променям и то към образ на една затваряща се и нещастлива жена.

    И аз си тръгнах от тази връзка, както авторката на текста, сега знам, че идеите за промяна на другия водят до крах.

  • Катя // 10 дек, 2007 //

    Така става, когато човек се освободи от илюзиите си.
    Но има една следваща стъпка – гледайки човека без илюзии да започнеш да го обичаш отново. Не да живееш с него, дори не е необходимо да го виждаш, но да изпиташ любов вместо презрение.
    Тази любов е различна от другата.

  • gravitation // 11 дек, 2007 //

    Разочарованието променя, болката променя, неудовлетворението променя – те променят обаче само наполовина, т.е. смаляват /смаляват и нас самите, освен че смаляват и другите в очите ни/. След тях, за да възстановим равновесието в природата /;)/, наистина трябва да последва и другата половина – издигането от дъното нагоре, вдъхването на нов живот у вече смаленото. Всъщност именно второто аз наричам промяна – първото е само отваряне на очите и сверяване на часовника.
    Казано с други думи, ние променяме хората около нас не тогава, когато съзираме лошата им страна, която преди в заслепението си не сме забелязвали и не тогава, когато губим зрение за добрата им страна, която сега в разочарованието си не искаме да признаем – ние ги променяме (при това тях самите, не онова, което виждаме в тях) тогава, когато сме ги приели и с добрите, и с лошите им страни, но чрез обичта си вдъхваме живот само на онази част от тях, която ни харесва – и дотолкова, доколкото тя ни харесва.
    И аз, като Катя, смятам, че любовта /онази, различната – разбирай и по-истинската, разбирай и от самосебе си преобразяващата/ започва тогава, когато си прогледнал зад илюзиите, когато си наясно какво можеш да очакваш от човека и хората изобщо, и градиш оттук нататък. Хората се променят към по-добро тогава, когато самите те пожелаят да го направят заради любовта, която си събудил у тях – а най-пълно можеш да събудиш любовта им, когато си ги открил и приел в същината им, не само в сенките или проекциите им; само когато поливаш корените им, стръкчетата могат да достигнат и най-дръзките ти проекции;)
    Всъщност сега си давам сметка, че коментирът ми “атакува” най-вече заглавието – в него е загнездена и седи “в упор” спрямо повествованието някаква несбъдната и изоставена поради разочарованието амбиция, която в самия разказ отсъства – в разказа има доста повече свобода, най-вече тази на личния избор.
    Много ми хареса краят, за мен той е едно доста добро надскачане на подобно заглавие:). А и самонадскачане:)

  • ida_ili // 11 дек, 2007 //

    Прочетох статията и се замислих… За собственото си минало, настояще и бъдеще. Какво ли ще ми поднесе то? Защото… миналото ми е почти копие на прочетеното, но аз имам две прекрасни деца от тази “мъчна” любов. Настоящето ми се развива в Германия…

    Живея с прекрасен човек, немец, който обаче говори български и обича българските компании… Много е различен по манталитет от нас, българите, но аз мисля, че точно и това е хубавото. Хубаво е една жена да бъде уважавана, ценена и обичана – за това, което е!

    А за променянето на другия имам собствено мнение. В една връзка човек трябва да “играе” сам себе си.

    Играе ли чужда роля, връзката е обречена от самото начало на провал… А и всеки от нас трябва да е честен сам със себе си, не бива да прави компромиси и да приема другия с качества, които не харесва, с мисълта, че с времето всичко ще се оправи…

    Няма, ще става по-лошо! Още в началото на един контакт човек трябва да е наясно какво търси и ако отсрещната страна не пасва на собствения му шаблон, просто трябва да приключи всичко още в зародиш. Да се задоволяваме с нещо, защото няма нищо по-подходящо в момента, никога не е печеливша комбинация в любовта.

    А относно следващата фаза, да обичаш този човек отново и отново…е възможно само, ако още в самото начало си го приел такъв, какъвто е, с всичките му добродетели и отрицателни черти и не живееш с мисълта, да го променяш и му даряваш цялата си любов, без резерви.

    Много ми допада една мисъл, която ще цитирам накрая…
    “Успешният брак изисква да се влюбваш много пъти винаги в един и същ човек.”

  • Sonja // 11 дек, 2007 //

    Ами то старите хора имат право, в частност моята прекрасна баба, която казва мъдро, че “ако в началото в една връзка те дразнят някои черти в характера на другия – в последствие няма да можеш да ги понасяш.”

    Така че – трябва да бъдем реалисти по отношението на тези компромиси и да си имаме едно наум, а именно, че в бъдеще ще бъдат по-големи. А дали го искаме, дали си заслужава, дали сме склонни да живеем с този човек и да му прощаваме винаги това, което ни дразни и се повтаря до безкрай?

  • kriva_krusha // 12 дек, 2007 //

    Не, той не се е променил, нито ти. Просто се е променило отношението ти към него и към нещата.
    Понякога, когато човек много иска да види нещо, го вижда дори там, където го няма, но така или иначе в един момент проглежда.
    Ти сама казваш, че един ден той пак ще бъде Супермен в нечии очи. Това е доказателство, че той не се е променил и няма как да стане.
    Всъщност промяната не е нищо повече от нагласа.
    Всичко зависи от гледащия и преценяващия.

  • La Luna // 17 дек, 2007 //

    Според мен изборът в любовта и решението да бъдем или да не бъдем с даден човек зависи преди всичко от вътрешната свобода.

    Ако истински я притежаваме, то инстинктът за съхранение на аз-а ще бъде по-силен от самоизмамата, необходима да задържим илюзията за щастие.

    Става въпрос не само за свободата като глобално понятие, а и за малките свободи. Те са множеството евентуалности, малки възможности за изживяване на нови усещания и неща от живота, нови влюбвания, малки бягства.

    Само човек, който притежава тази свобода и малки свободи, може да бъде свободен в избора си.

  • Dobrin // 19 дек, 2007 //

    Ами всичко е супер, само ще е също така хубаво да си дадеш оценка на това, дали знаеш какво искаш от някого преди да се решиш на нещо по-сериозно с него. Добре че е тоя нет и хората да споделят нещата, които ги вълнуват, щото в днешния свят сме взели-дали. хе хе хе.

  • Megahexchen // 21 дек, 2007 //

    Любовта е триумф на въображението над интелигентността – казва един от законите на Мърфи. Ако искаш да си с някого, никога не можеш да кажеш дали ще е за “цял живот”, най-малко защото зависи и от двамата. Да си тръгнеш, когато нещата не вървят (но не преди да си се опитал да ги накараш да вървят) е може би най-правилното решение. Себепознанието, от което следва себеосъзнаването е може би процес, който не продължава известно време, преди да вземеш окончателно решение. Аз много вярвам в това: “По-добре сам, отколкото зле придружен”.
    Пожелавам на всички весели Коледни и новогодишни празници и много истинска любов, защото нали все пак тя е всичко от което се нуждаем….

  • мелиса // 11 авг, 2008 //

    Да, много е лесно да обичаме някого когато той е усмихнат, самоуверен и преуспяващ и много трудно когато живота го смачка и загуби своя блясък. Това е “истинска” любов, спор няма. Възхищавам се на всички жени, които обичат по този “истински” начин, а когато настъпи мрак и сивота си събират багажа и си тръгват.

  • lusiantonova // 2 фев, 2009 //

    Мелиса, а възхищаваш ли се и на жените които обичат да ги мачкат, които търпят изневери и обиди в името на “истинската” любов. Възхищаваш ли се на съпругата в тази история http://lusiantonova.blog.bg/viewpost.php?id=284704

  • Rose // 7 мар, 2019 //

    МОЯТА СВИДЕТЕЛСТВО КАК ПОЛУЧАВАТ МОЯТА МЪЖ:

    Моето име Роуз съм от Норвегия, искам да споделя историята си тук онлайн за това как съм върнал бившия си съпруг с помощта на велик човек, който ме заклина в рамките на 24 часа, когато съпругът ми се върна при мен, името му е Д-р Огунделе. Чух някой да разказва историята си по радиото за д-р Огундели за това как този мъж й помага с целия му проблем, така че бързо се свързах с него за помощ, защото съм бил измамен твърде много пъти от фалшиви хора, но веднага щом се свързах с д-р Огунделе, хвърли магия за мен и той ми каза, че съпругът ми ще се върне при мен в рамките на 24 часа, това е като чудо за мен, аз му вярвах и чаках, а в рамките на 24 часа съпругът ми ми се обади по телефона и помоли ме да простя него и днес съм щастлив да ви кажа, че съпругът ми се е върнал при мен и и двамата живеем щастливо. Моля, искам думата да ми помогне да благодаря на д-р Огундели за великата му работа в живота ми, аз се съгласих с него, за да информирам света за неговата добра работа, затова споделям историята си, за да ми помогне да му благодаря за тези който се нуждае от помощ, за да се свърже с него за помощ, той има силата да донесе щастие и да даде решение на всякакъв проблем, аз го препоръчвам на всеки, който има нужда от помощ, той е 100% оригинален и тук е неговата информация за контакт за тези, които се нуждаят от неговата помощ , Имейл: [email protected]. WhatsApp или Viber Чат: +27638836445.

  • Anna // 13 юли, 2019 //

    Свидетелство на Анна:

    Казвам се Анна, съм от Обединеното кралство, искам да споделя историята си с теб и как съм си намерила собствено решение, от д-р Огундели голям заклинател, аз съм женен от 9 години без дете и съпругът ми ме остави, губя надежда, докато когато видях коментар онлайн от една дама, която говори за това как й помага д-р Огундели, така че се свързах с него и за помощ, първата дума, която ми каза, беше, че той ще ме накара да се усмихвам и аз ще бъда щастлив отново, след работата му в 24 часа съпругът ми се върна при мен и няколко седмици по-късно забременях за първи път и днес имам собственото си бебе, което ме нарича мумия, аз ще продължа да споделям свидетелските му показания, заради онези, които се нуждаят от помощ , той е много мощен и истински заклинател. Свържете се с него на имейл: [email protected] Whatsapp / Viber Чат: +27638836445

Коментирай