Стефан Кръстев
Снимка: zuan
Събирал съм ги мимоходом. С годините. Пътувайки и срещайки я, губейки я и измисляйки я, отричайки я и печелейки я, прегръщайки я, дишайки я, наранявайки я.
При всевъзможни житейски трусове и на всевъзможни места. Отчаян и щастлив. Вдъхновен или трезвен от вдъхновение. Изгубен в непознат град или намерил нова цел в живота. На различни възрасти, с различни очи. По-често грешейки в думите си, но искрен под тях.
Скъпи спомени, които съм записвал срещайки просто поглед или разминавайки се с парфюм. Когато е била далече, когато съм се заблуждавал, че я няма. Когато съм вярвал, че е с мен. Когато не е била. С различно зрение, различно преценявайки живота.
С различен стил общувайки, в различен стил обличайки се. Нахвърлял съм ги върху билети, в салфетки. На стария си паспорт дори имах надраскан.
Най-хубавите не съм написал с думи, а милувки и когато милувките ги има от думите, няма кой знае каква нужда, но почувствах порив да ги споделя. Тези частици от трескавата мисъл, когато си пиян от чувство.
Има и по-красиви неща от спящото лице на любимо същество, но не знам кои са те.
Всяка жена обича да е идеализирана, но всеки идеал е твърде тесен за истинската й природа.
Любовта е прост отговор на всички въпроси, а е най-сложният въпрос.
Само много смел или много неразумен човек, много мъдър или много глупав, може да си го зададе.
За останалите е достатъчно, че я имат, ако я имат.
Прекрасна е като факт и не се нуждае от отговор, защото е отговор.
Най-често откриваш дълго търсени неща, когато си престанал да ги търсиш.
Устни. Сеят с думи - жънат с целувка.
Всеки човек е любов. Миг на страст получила своето тяло, което расте и я развива, за да я опознае.
Мислиш ли като в пустиня, ще живееш в миражи.
Самотник:
-Твърде обичам хората за да съм способен да ги понеса.
Любовта обезоръжава, страшно е, когато сама се превърне в оръжие.
Пред сърце, което забие като военен барабан, всеки аргумент изглежда жалък.
Ако любовта е просто физиология, ако наистина е, бих предпочел илюзията за любовта и на любовта, която предава смисъл на всичко останало, отколкото реалността, която е толкова безсмислена, колкото всичко останало, без тази илюзия за любовта.
Ако няма истинска любов, то тогава всичко останало е фалшиво.
С едно докосване всичко можем да споделим.
За любовта недостатъците са очарование.
Колкото по-дълбока е раната, толкова по-дълбоко можем да засеем щастието. Да, по-дълго ще чакаме да поникне стръка му, но по-устойчиво ще бъде.
По-добре да сгрешиш, че си обичан, а не си, отколкото да сгрешиш, че не си обичан, а си.
11 Kоментара за сега ↓
TAZMANYA // 9 дек, 2007 //
Пак се е получил разказ (поне на мен ми звучи така). Знаеш ли, сетих се, че и аз имах писани неща по паспорта, но дали от хартията или от химикала, писаното попиваше и се разтилаше до невъзможност да се прочете.
La Luna // 9 дек, 2007 //
Невероятно красиво, вълшебно си написал всичко това, Стефане! Благодаря за това удоволствие да прочета нещо толкова нежно и искрено.
anna-maria // 9 дек, 2007 //
Оставам без думи, след като прочетох това. Каквото и да кажа, би било излишно.
Много ми въздействат - както емоционално, така и рационално, твоите кратки и мъдри мисли, посветени на любовта.
Моя любим афоризъм сред тях е следният:
“Любовта е прост отговор на всички въпроси, а е най-сложният въпрос”.
Великолепни сентенции!
cefules // 9 дек, 2007 //
TAZMANYA
Каквото и да правя все го обръщам на разказ. Тези дни не пиша покрай панаира на книгата, но сега ми се струва, че съм в самият разказ. Гледам като разказ живота си. През филтъра на сюжетната условност достигам до истинските си преживявания:)))
cefules // 9 дек, 2007 //
La Luna
И аз ти благодаря:))))
cefules // 9 дек, 2007 //
anna-maria
Радостен и емоционален беше деня ми, но ме накара да почувствам още радостна емоция:))))
Moonlight // 10 дек, 2007 //
Съжалявам, че те изпуснах. Бил си в София на панаира, а аз разбирам чак днес. Не мога да коментирам в блога ти в блог.бг, ако не съм регистриран потребител, а това не ме устройва. Пиша ти тук, защото не ти зная мейла. (защо не преместиш блога си в платформа на wordpress.com?)
Надявам се да имаш отново път към София и някак да го разбера навреме, защото скоро няма да успея да дойда до града на любимия ми мавруд и любимия ми писател. Бъди здрав и не спирай да пишеш!
cefules // 10 дек, 2007 //
Moonlight
Някъде около 12. 02. очаквам голяма премиера в София, но и тази седмица ще имам път. Така, че може и да се видим по-рано, а датата за премиерата ще се доуточнява. Засега е тази.
Moonlight // 11 дек, 2007 //
Освен да те помоля да ми пишеш на мейла, за да имам твоя, че не върви тук да уговаряме срещи. Мейлчето ми го има на сайта.
lussi7 // 13 дек, 2007 //
Да, аз също бих искала да бъдеш мой приятел - за думите, които вече не мога да кажа за любовта на човека, който бих искала да ги чуе, но и за тези, които ми останаха за раздаване, защото вярвам в любовта.
Благодаря!
Moonlight // 14 дек, 2007 //
Стефане, може би трябваше да уточня: интересът ми към разказите ти е едновременно човешки, но и леко професионален.
Аз съм редактор по професия и бих искала да ти помагам (всъщност, още от хулите искам), ако желаеш и приемаш приятелска помощ.
Освен това съм щастливо омъжена, така че моля, чувствай се съвсем спокоен да се свържеш с мен по имейл, не търся приключения, а предлагам приятелство, което би могло да е полезно.
И наистина искам да си купя книгите ти лично от теб. Някак е много по-смислено и хубаво.
Коментирай