Public Republic Art Studio

Думички за любовта

9 декември, 2007 от · 11 Коментара

Стефан Кръстев

Women
Снимка: zuan

Събирал съм ги мимоходом. С годините. Пътувайки и срещайки я, губейки я и измисляйки я, отричайки я и печелейки я, прегръщайки я, дишайки я, наранявайки я.

При всевъзможни житейски трусове и на всевъзможни места. Отчаян и щастлив. Вдъхновен или трезвен от вдъхновение. Изгубен в непознат град или намерил нова цел в живота. На различни възрасти, с различни очи. По-често грешейки в думите си, но искрен под тях.

Скъпи спомени, които съм записвал срещайки просто поглед или разминавайки се с парфюм. Когато е била далече, когато съм се заблуждавал, че я няма. Когато съм вярвал, че е с мен. Когато не е била. С различно зрение, различно преценявайки живота.

С различен стил общувайки, в различен стил обличайки се. Нахвърлял съм ги върху билети, в салфетки. На стария си паспорт дори имах надраскан.

Най-хубавите не съм написал с думи, а милувки и когато милувките ги има от думите, няма кой знае каква нужда, но почувствах порив да ги споделя. Тези частици от трескавата мисъл, когато си пиян от чувство.

Има и по-красиви неща от спящото лице на любимо същество, но не знам кои са те.

Всяка жена обича да е идеализирана, но всеки идеал е твърде тесен за истинската й природа.

Любовта е прост отговор на всички въпроси, а е най-сложният въпрос.

Само много смел или много неразумен човек, много мъдър или много глупав, може да си го зададе.

За останалите е достатъчно, че я имат, ако я имат.

Прекрасна е като факт и не се нуждае от отговор, защото е отговор.

Най-често откриваш дълго търсени неща, когато си престанал да ги търсиш.

Устни. Сеят с думи – жънат с целувка.

Всеки човек е любов. Миг на страст получила своето тяло, което расте и я развива, за да я опознае.

Мислиш ли като в пустиня, ще живееш в миражи.

Самотник:
-Твърде обичам хората за да съм способен да ги понеса.

Любовта обезоръжава, страшно е, когато сама се превърне в оръжие.

Пред сърце, което забие като военен барабан, всеки аргумент изглежда жалък.

Ако любовта е просто физиология, ако наистина е, бих предпочел илюзията за любовта и на любовта, която предава смисъл на всичко останало, отколкото реалността, която е толкова безсмислена, колкото всичко останало, без тази илюзия за любовта.

Ако няма истинска любов, то тогава всичко останало е фалшиво.

С едно докосване всичко можем да споделим.

За любовта недостатъците са очарование.

Колкото по-дълбока е раната, толкова по-дълбоко можем да засеем щастието. Да, по-дълго ще чакаме да поникне стръка му, но по-устойчиво ще бъде.

По-добре да сгрешиш, че си обичан, а не си, отколкото да сгрешиш, че не си обичан, а си.

Стефан Кръстев

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

11 Kоментара за сега ↓

  • TAZMANYA // 9 дек, 2007 //

    Пак се е получил разказ (поне на мен ми звучи така). Знаеш ли, сетих се, че и аз имах писани неща по паспорта, но дали от хартията или от химикала, писаното попиваше и се разтилаше до невъзможност да се прочете.

  • La Luna // 9 дек, 2007 //

    Невероятно красиво, вълшебно си написал всичко това, Стефане! Благодаря за това удоволствие да прочета нещо толкова нежно и искрено.

  • anna-maria // 9 дек, 2007 //

    Оставам без думи, след като прочетох това. Каквото и да кажа, би било излишно.
    Много ми въздействат – както емоционално, така и рационално, твоите кратки и мъдри мисли, посветени на любовта.

    Моя любим афоризъм сред тях е следният:

    “Любовта е прост отговор на всички въпроси, а е най-сложният въпрос”.

    Великолепни сентенции!

  • cefules // 9 дек, 2007 //

    TAZMANYA

    Каквото и да правя все го обръщам на разказ. Тези дни не пиша покрай панаира на книгата, но сега ми се струва, че съм в самият разказ. Гледам като разказ живота си. През филтъра на сюжетната условност достигам до истинските си преживявания:)))

  • cefules // 9 дек, 2007 //

    La Luna

    И аз ти благодаря:))))

  • cefules // 9 дек, 2007 //

    anna-maria

    Радостен и емоционален беше деня ми, но ме накара да почувствам още радостна емоция:))))

  • Moonlight // 10 дек, 2007 //

    Съжалявам, че те изпуснах. Бил си в София на панаира, а аз разбирам чак днес. Не мога да коментирам в блога ти в блог.бг, ако не съм регистриран потребител, а това не ме устройва. Пиша ти тук, защото не ти зная мейла. (защо не преместиш блога си в платформа на wordpress.com?)

    Надявам се да имаш отново път към София и някак да го разбера навреме, защото скоро няма да успея да дойда до града на любимия ми мавруд и любимия ми писател. Бъди здрав и не спирай да пишеш! :-)

  • cefules // 10 дек, 2007 //

    Moonlight

    Някъде около 12. 02. очаквам голяма премиера в София, но и тази седмица ще имам път. Така, че може и да се видим по-рано, а датата за премиерата ще се доуточнява. Засега е тази.

    :)

  • Moonlight // 11 дек, 2007 //

    :-) Много ще се радвам да се запознаем на живо!
    Освен да те помоля да ми пишеш на мейла, за да имам твоя, че не върви тук да уговаряме срещи. Мейлчето ми го има на сайта.

  • lussi7 // 13 дек, 2007 //

    Да, аз също бих искала да бъдеш мой приятел – за думите, които вече не мога да кажа за любовта на човека, който бих искала да ги чуе, но и за тези, които ми останаха за раздаване, защото вярвам в любовта.
    Благодаря!

  • Moonlight // 14 дек, 2007 //

    Стефане, може би трябваше да уточня: интересът ми към разказите ти е едновременно човешки, но и леко професионален.
    Аз съм редактор по професия и бих искала да ти помагам (всъщност, още от хулите искам), ако желаеш и приемаш приятелска помощ.

    Освен това съм щастливо омъжена, така че моля, чувствай се съвсем спокоен да се свържеш с мен по имейл, не търся приключения, а предлагам приятелство, което би могло да е полезно.

    И наистина искам да си купя книгите ти лично от теб. Някак е много по-смислено и хубаво. :-)

Коментирай