Public Republic Art Studio

“До Непал и назад”, втора част на 7 глава

10 декември, 2007 от · 1 Коментар

Всяка седмица в различен блог се публикува по една глава от пътеписа “До Непал и назад” на Славей Караджов.

Славей КараджовНашите читатели вече се запознаха с автора на книгата чрез интервюто ми с него, озаглавено “Екзотика и реалност в Непал”.

Тази седмица виртуален гост на Public Republic ще бъде втората част на седмата глава на книгата, след като миналата публикувахме първата част на същата глава.

Произведението е с лиценз,
който позволява свободно да се споделя и ремиксира произведението. Официалната страница на пътеписа е nepal.linux-bg.org.

“До Непал и назад” очаква своите следващи домакини, желаещите могат да се свържат със Слави чрез личния му сайт.

Nepal
Такава гледка имаше от дъното на сухото езеро

“До Непал и назад”, втора част на 7 глава
Славей Караджов

Съдържание

3 Лобуче – Горак Шеп – Калапатар (18-ти септември) – Горак Шеп
4 Горак Шеп – Калапатар – Базов лагер (19-ти септември)
4.1 Базов лагер на Еверест
4.2 Отново в лоджията

Лобуче – Горак Шеп – Калапатар (18-ти септември) – Горак Шеп

По-свежи от мариновани моркови и по-весели от дружина подпийнали дядо мразовци потеглихме с Илиян бодро напред. Към най-високата част където има лоджии – Горак Шеп и където ни чакаше Еверест. Пътят ни беше познат от предишния ден. Видяхме доста туристи, побъбрихме, обменихме клюки, пожелахме си добър път. На всеки обръщахме внимание. Снимки правехме на всяко камъче и хълмче. На мравките правехме път. Пардон – яковете.

Nepal
Почти като предходната снимка, само че с малко променен ъгъл

В Горак Шеп се настанихме в една от двете лоджии. Височина за момента – 5160 метра. Тъй като времето е едно хубаво, решаваме да хапнем по някой тибетски хляб, демек мекица, или чапати, демек палачинка. Докато сърбахме чая в столовата, се запознахме с една израелска двойка, които са по-млади от нас. Уговорихме се да потеглим заедно към Калапатар и вече сме на път.

Nepal
Потегляме за Калапатар

Има ли смисъл да ви казвам, че Калапатар изглежда като ниска кафява купчина, която обаче като почнеш да изкачваш, ти се струва безкрайна. Евреите първи се качиха и това май им беше единствения преход, без да се загубят.

Доколкото разбрах мъжете и жените в Израел карат по три години казарма, така че няма какво да се учудвам, че се качиха за нула време. Когато достигнахме връхната точка, времето започна да се разваля.

Непал
За първи път на Калапатар. Връзвам шалче, дадено ми от един от хижарите

Както беше лято, преди 10 минути стана зима. Заваля сняг и задуха лек вятър. Човек може да се подлъже да тръгне само с една тениска и после ще страда много. Калапатар е мястото с добра гледка към Еверест. Този ден имахме късмета да го видим с малко облаци и бяхме доволни.

На връщане решихме да се разходим и до Базовия лагер, преди да се върнем в лоджията. Естествено решихме и да съкратим малко пътя, като минем напряко през ледници и каменопади. Явно бяхме започнали да затъпяваме.

След няколко часа лутане знаехме със сигурност къде е посоката за базовия лагер, къде е лоджията, но не и къде е пътеката, която ги свързва. Времето ставаше все по-лошо и в крайна сметка по живо по здраво се прибрахме в лоджията.

Непал
Температурата е над нулата, но на мен нещо ми стана студено

Хапнахме, говорихме, пихме чай. Само дето аз не можех да се сгрея. Бях си сложил сноубордистката шапка, та да се постопля. Добре че към 4 и половина хижарят започна ритуала с лайната от як. Много топлят тия лайна, ей.

В тази лоджия забелязвам нещо друго – всички се задъхват. Преди май само аз се задъхвах. Сега съм на равно с другите.

Хижарят отново е пъргаво момче, но и той се задъхва. “Такава ще е” – реплика, която често си подмятахме с Илиян по пътя. Евреите ни убедиха да останем и на другия ден в Горак Шеп и след това да се върнем надолу и да се пробваме да минем заедно през прохода Чо Ла и да посетим езерата Гокьо. И на двама предложението ни се стори добро. Тъкмо щяхме да видим Базовия Лагер и отново Калапатар.

Преди лягане пробвах да си измия лицето. Уви, не стана. Водата беше замръзнала.

Горак Шеп – Калапатар – Базов лагер (19-ти септември)

Непал
Сутринта беше натрупало малко сняг, който бързо се стопи

На другата сутрин всичко беше покрито с тънък сняг и мястото изглеждаше различно.
Експедитивно потеглихме за Калапатар. Бързахме, за да имаме време и за Базовия лагер. Както си бързахме, видяхме пак дедето, за което ви споменах в Лобуче. Вика ни – ние тука с колегата ще хапнем, ще пием чай и ще се качим също на Калапатар.

Така и направиха, даже по средата ни настигнаха и на върха ни чакаха около час докато се появим. Чудна работа беше това деде. В последствие се оказа, че е най-възрастният алпинист изкачил Чо Ю и бивш финансов министър на Швейцария. Интересни хора може да срещнеш по тия географски ширини и височини. За цифроманите – височината е към 5600.

Непал
Илиян с кърпа вместо слънчеви очила

Днешното изкачване обаче премина с лек инцидент. Илиян си забрави слънчевите очила. За да се предпази, уви кърпа около очите си, прави и други магарии, които помагаха докато слънцето не изгря нацяло. Предложих му да носим моите глетчерки и да си ги сменяме на по 20 минути. В началото не се съгласи но накрая прие, за малко.

Трябва да отбележа, че Илиян е машина днес – без крем против изгаряне (за сравнение – аз се бях намазал с 50+ фактор), без слънчеви очила, само с гел за устни.

Непал
Ние, отдадени на съзерцание

От Калапатар гледката беше по-добра и от вчера. Всички, които се бяхме покатерили, бяхме доволни. Направихме и доста снимки, разбира се.

След около час почивка и съзерцание потеглихме за сухото езеро, до което са построени лоджиите, по пътя ни към Базовия лагер. Гледахме да се доберем преди да ни е завалял снега.

Непал
Еверест – без облаци около него и огрян от слънце

Базов лагер на Еверест

Базов лагер
Приближаваме базовия лагер

Пътят до Базовия лагер е през безкрайни каменопади. По едно време човек се отклонява и от там пътя му върви само върху ледника Кхубму, върху който се намира и Базовият лагер. Пак да повторя – Базовият лагер не е върху твърда равна скала, а върху пукащ и движещ се ледник.

Ледник
Пукнатина като тази са често явление по пътя към Базовия лагер

Докато ходехме, по ледника видяхме много неща. Първото е всякакви боклуци. От какви ли не експедиции. Явно на никой не му се дават пари за връщане на отпадъците. Другото, което може да се види, е части от разни неща. Като части от катастрофирал хеликоптер. (Вижте снимките)

Непал
Разбит хеликоптер върху ледника

Изглеждаше като руски, но не съм сигурен. Ледникът явно го е мъкнал известно разстояние, след като е паднал и сега изглеждаше още по-окаян. Имаше части и от нещо друго. Може би животни, може би хора. От време на време в ледника се пръкваше по някой кокал. Бяха малки, за да бъдат от як и големи, за да са от пиле. Някои като нищо пасваха идеално на човешки. Тях не съм ги снимал. За жалост и така може да завърши славният път на някой алпинист. Грешки тук не се толерират. Всичко може да се окаже смъртоносно.

Базовият лагер беше пъстра смесица от палатки. В момента имаше две експедиции, за които в последствие разбрахме, че са завършили успешно и без човешки жертви. В лагера очаквах да видя хора да ходят насам-натам. Не знам какво съм очаквал – може би поне да разговарят оживено.

Освен един шерп не видяхме други хора. Доколкото разбрахме, алпинистите са потеглили за аклиматизация на по-високо. Не питахме и шерпа, защото сигурно му е писнало от такива като нас – дето само идват, гледат и задават въпроси. На връщане времето отново се навъси, заваля сняг и общо взето нищо необичайно.

Непал
Палатките на корейската експедиция

Отново в лоджията

Голямо ходене падна днес. Коремът ми стърже от глад, но нямам апетит. Не ми върви храната, а и от черен чай вече ми е дошло до гуша. В дневника си съм записал “Виж друго щеше да е биричка, кавърма, пълнени чушки със сирене и яйце.” За боб нищо не се споменава.

Може да се каже, че привършихме с по-интересните неща. Остава само ходенето до Гокьо. След това такова ходене ще падне до Лукла, че чак ми се насълзяват очите. Може и от печката да е.

Край на втора част на седма глава. Следващата 8 глава на пътеписа “До Непал и назад” очаквайте на сайта okolosveta.com

Рубрики: Frontpage · Около света

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Pepo // 10 дек, 2007 //

    Браво на тебе, Слави! Не си като всички онези, които “искат, ама не им стиска”, дето се гушкат до топлите кълки на жена си, пият си ракийката, чоплят семки и се оправдават, че видиш ли, сгоден момент не е дошъл да направят това или онова.

Коментирай