Public Republic Art Studio

Приказката за Червената шапчица

7 декември, 2007 от · 6 Коментара

Приказка, разказана от различни автори или текстове-пародии

Червената шапчица
Снимка: cristee12

Как ли биха разказали приказката за Червената шапчица няколко световно известни писатели?

Ги дьо Мопасан

Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя
се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.

Oскар Уайлд

Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но…
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. C какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли … Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът: Но аз говоря сериозно.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)

Чарлз Дикенс

Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква. Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната
шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.

Реймънд Чандлър

Тази вечер духаше пустинен вятър – от онези сухи и горещи ветрове, които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой.

Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери остромуцунест силует може да се появи зад стъклото на кантората ви.

O’Xенри

Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня…

Ерих Мария Ремарк

– Ела при мен – каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия
дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора – тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
– Свършено е вече – каза тя. – Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Конфуций

Червената шапчица попита:
– Какво трябва да направи един вълк, щом го канят на вечеря?
– Благородният вълк има апетит, но никога не е гладен, простият вълк няма апетит, но винаги е гладен – отвърна вълкът с достойнство, изнасяйки се на заден ход. Червената шапчица автоматично записа думите му, изпадайки в медитация.

Рубрики: Frontpage · Хумор

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

6 Kоментара за сега ↓

  • Big_Boss // 7 дек, 2007 //

    Много яки пародии, взех си дозата хумор за днес сутринта, определено имах спешна нужда от нея. Мразя да работя в петък, тъпо е.

  • Julia Staneva // 7 дек, 2007 //

    Колко сладурско, страхотна идея ти е хрумнала, Натали!
    Искате ли, да ви напиша моята интерпретация на тази вечна приказка, като нахално се наредя до тези величия:
    Червената шапчица, както всяко дете не послушала съвета на майка си и минала през гората. Избрала по-прекия и по-загадъчен път по горските пътечки, вместо отъпкания от хората път. Та нали забранените неща са най-привлекателни?
    Набрала цветенца, горски ягодки, слушала птичките и си тананикала весела песничка. Не знаела, че зад едно дърво се бил скрил гладния и страшен вълк.
    „Гледай сега, какво хубаво дете, как да не харесаш майка му?”
    Но майката си била в къщи! Излязъл вълка пред детето, направил се на добричък, той бил от тези, дето много харесват малките момиченца. С мазен глас проговорил:
    - Не се страхувай! Няма да те изям, да повървя с теб през гората.Искам да ми покажеш пътя. Ако се изморим, може да седнем на една полянка. Ще ти покажа, че съм си сменил козината.
    - Че вълците менят ли си козината?- наивничко попитало детето. Да звънна аз на мама по мобилния телефон, тя всичко знае! Но… тук няма обхват!…
    „Добре ,че взех спрея на мама за самозащита.”Напръскала вълка в очите, завил той от болка, а малката изтичала по горската пътека.
    Поука: Майки, купувайте предпазни средства за своите деца!

  • Didkata // 8 дек, 2007 //

    Посмях се на глас в офиса, а след това и всичките ми колеги се изредиха да се кискат, много готини са тези вариации по приказката за Червената шапчица.

    Аз имам една любима песен по стихове на Недялко Йорданов, жалко, че не я открих като клипче, но пък текстът е жесток:

    Песничка за Червената Шапчица

    Недялко Йорданов

    И тъй веднъж в една гора
    внезапно случай стар събра
    под сянката на месец жълт
    Червена Шапчица и Вълк.

    Напук на всички правила,
    той каза й: “Със мен ела!”
    И тя повярва на вълкът
    и двама тръгнаха на път.

    Една звезда им беше знак.
    Вървяха те под дъжд и сняг
    без дъждобран и без чадър -
    тя по-добра, той – по-добър.

    Ала един ловец с перо
    от приказка на Шарл Перо
    изпълни свой служебен дълг,
    убивайки добрия вълк.

    О, смел ловец, поклон, поклон!
    О, пушко, и на теб поклон!
    Поклон на точния патрон!
    Поклон на строгия закон!

    Червена Шапчице, здравей -
    недей да плачеш ти, недей!
    Къде бе тръгнала, къде?
    Той щеше да те изяде.

    Но кой ще разбере защо
    без шапчица и без палто
    тя все тъй броди в оня лес
    и търси своя вълк до днес.

  • Pepo // 8 дек, 2007 //

    А какво ще кажете за една военна версия на приказката Червената шапчица?

    Червената шапчица – доклад на майор Петковски от мотострелковия полк в Елхово

    Майката на Червената шапчица й възложила задача да проникне в тила на вълка, нанасяйки му изпреварващо доставяне на продоволствие и запасни части и прибори на бабата на редник Червена шапчица.

    Червената шапчица се отправя към изпълнение на задачата, когато бива засечена от визуално наблюдателен и оповестителен пост на вълка.

    След кратка размяна на шифровани съобщения вълкът успява да узнае възложената задача на Червената шапчица. Той предприема ответни действия, изразени в ускорено придвижване към кота 322 – домът на бабата.

    В резултат бабата е поставена в обкръжение и принудена да се предаде.

    Вълкът изконсумирва бабата и използва униформата й като камуфлаж, за да привлече в близост до разположените около кота 322 огневи точки с цел да порази и/или унищожи Червената шапчица.

    В това време ударното съединение на Червената шапчица, неподозиращо замаскиралия се противник, се доближава на пределно близка дистанция до него.

    Червената шапчица се опитва да се свърже с него и започва размяната на позивни, през което време тя е нападната изненадващо и унищожена.

    Загубите вече възлизат на баба – един брой и Червена шапчица – един брой, и двете използвани като тилово осигуряване на продоволствени ресурси.

    Но по липсата на съобщения намиращата се наблизо войскова единица Ловец предприема операция, наречена с кодовото име “Разпори и извади”, чиито цели са:
    Първо: Унищожаване на вражеското съединение “Вълк”;
    Второ: Спасяване на подразделенията “Баба” и “Червена шапчица”;

    Ловец е подкрепена с допълнително доставени двеста и десет милиметрови гаубици, както и от специализирана рота за рязане и пробождане.

    Операцията е успешна, главно поради занижената бдителност и бойна подготовка на вълка. И двете цели са изпълнени с минимални загуби.

    За проявена небрежност по време на изпълнение на бойна задача бабата и Червената шапчица са наказани съответно с по пет и десет денонощия арест.

  • cefules // 10 дек, 2007 //

    Е, накарахте ме да напиша своят вариант:)))

    Червената шапчица вариант Стефан Кръстев

    Чакаше я. Както хиляди пъти, както с всяко разказване на приказката я чакаше. Свит в шубраците я чакаше. Канеше я на кафе или вечеря. Отказваше му. Игнорира го от скайпа. Не вдигаше телефона. Играеше ли си с него? Опиташе ли се да я целуне, отблъскваше го.
    “Твоя съм! Имаш ме! Аз съм твоя закуска! Какво повече искаш от мен! Имаш ме цяла. Повече от това не мога да ти дам…”
    Съсипваше го. При пълнолуние като всеки вълк не спеше докато утрото подобно на червена шапка не скриеше напомнящият руси къдрици ореол на недостъпното. Понякога не искаше да я яде.
    “Какво! Гастрит ли имаш!”-гласът й пълен със саркастична загриженост като ловджийски нож прорязваше гърдите му-”Не ме ли желаеш вече! Всичко ти дадох от себе си.”
    Очите й бяха пълни със сълзи. И неговите просълзяваше.
    “Иска ми се просто да излезем на кафе.”-напираше крясъка в него. Но съзнаваше, че няма да му повярва. А повярваше ли му щеше да се разочарова от него. Тя обичаше лошите момчета. Него също. Нараняваше то защото беше справедливо лошото да бъде наранено, дори това да е лошотията на едно момче. Но го обичаше въпреки нея или именно поради нея. Искаше му се да си смени кожата, не козината, както дори и в поговорката се твърди, че могат вълците. Напоследък и вълците станаха метеросексуални, обезскосмяват се, откакто епилиращите апарати вървят безплатно с бронижилетките които контрабандистите, най-често тъмни балкански субекти, внасят из подложените на ембарго вълчи дебри. Вълците не приличат на себе си, но той остана в страни от модата и будеше недоумение, истаната беше, че направи много повече. Измени нрава си, както твърди поговорката, че вълците не могат да правят.
    Като й го казваше лицето й ставаше непроницаемо. Струваше му се, че къдриците й потъмняваха. Мило създание. Тъжна ставаше. Изведнъж отваряше уста по-голяма от неговата. По-голяма от нея самата. Нищо друго не оставаше. Само уста. Уста по-голяма от къщата на баба й. И го сдъвчваше. Само с думи разбира се, но на пихтия го правеше. Мило създание. После пак ставаше крехка блондинка. Болеше я, че го е наранила. Искаше й се да му се извини. Накланяше глава. Отиваше си. Не му говореше. Забравяше и задължителните реплики.
    “Иска ми се да бъдем нормална двойка.”-изричаше й.
    “Какво! Омръзна ти да живеем в приказка! Странно! Всички мечтаят за приказен живот, а ние го имаме и на теб ти омръзна. Как няма да ти омръзна и аз! Изобщо какво може да те направи щастлив!”
    “Ти!”
    “Ама ти си ме имаш! Имаш ме в такива стойности в каквито няма любовник който да има любовницата си. Само, че си неблагодарен.”
    Веднъж все пак излязоха като нормални. Той пи три бири, тя текила. Целуваха се. Както е прието при първа среща я изпрати до вратата и я целуна. Може би щеше да го покани, но имаше избори, а баба й като застъпник на един кандидатите не само не спеше, но и пиянстваше с цял предизборен комитет в къщата. Най-вече епилирани вълци и обсъждаха стратегията. Ако го забележиха щяха да му дадат някаква задача, а той не искаше да се бърка в политиката, само любовта на малката искаше.
    Това провали единственият му шанс за близост. Втори път не успя да я накара да нарушат традицията на приказката. Първият път се получи защото много я разтревожи. Откакто горските стражари стачкуват, вълците на доброволни начала изпълняват функциите им. Хвана едни ловци в бракониерство. Момчетата бяха млади. Кълняха се, че са с чисто съдебно минало. Готови бяха да платят щетите. Опитаха се да го подкупят. После почти го надхитриха. Не изглеждаха опасни и си позволи да изпуши по трева с тях, но после го удариха на купон и духнаха докато повторно ги залови миналата седмица, а Червената шапчица много се беше притеснила за него.
    За това и прие поканата му. Но сега той я чакаше, както тогава него е чакала тя.
    Чакаше я, но вълчата интуиция не го излъга. Заради нея беше обикнал да живее в приказката, но нея и беше омръзнала същата тази приказка и я беше напуснала.
    Но тъй като в тази приказка трябва да има изяден, без изяден не свърши. Тъгата по Червената шапчица изяде вълка.
    Изяде се сам.
    Но преди да свърши злорадо се изсмя.
    “Поне не се епилирах.”

  • Kristina // 18 дек, 2009 //

    червената шапчица ми е любима геройня

Коментирай