Public Republic Art Studio

Театър на думите

18 декември, 2007 от · 10 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю с поетесата Роза Боянова

“Поезията е най-добрата форма
да осъществиш мечтите си.”

Клаус Ендер

Roza Boqnova За поезията като път към осъществяване на мечтите, като порив към споделеност, като случващ се диалог и “театър на думите” е разговорът ми с Роза Боянова.

Тя е поетеса, арт педагог, журналист, авторка на книги.

Интервюто ми с нея е свързано с едно от превъплъщенията на творческия й дух – като сценарист на оригиналното и нетрадиционно представление “Код 9700″.

Много ми е приятно да поговорим с Роза Боянова за спектакъла “Код 9700“, за творческите предизвикателства, за особения и модерен театър, събрал в хармоничен пъстроцветен букет поезия, драматично и изобразително изкуство, музика, балет.

Коя беше най-приятната изненада във връзка със спектакъла “Код 9700″?

Най-приятно бях изненадана от възможността да работя в екип с моя скъп приятел Николай Павлов Гундеров, който от години живее, учи и работи в Прага. Всъщност, нашият пръв проект е твърде назад във времето, когато Николай беше ученик в седми клас, но вече известен поет с артистични наклонности. Тогава направихме детски авторски театър в Шумен – “За първи път обичам” по негови стихове. Режисьор беше Христо Симеонов, в главната роля – самият поет – Николай Павлов.

После стана така, че театърът го обсеби изцяло и малко поизмести поезията, може би вляво – по-близо до сърцето му. И оттогава, при всяка нова среща, той ме изненадва с нещо винаги приятно.

А най-неприятната?

Нямаше такава. Освен финансовите затруднения, които притесниха ръководителя на проекта. Две поетеси ме изненадаха като не си харесаха стихотворенията, избрани за спектакъла от мен. Бих им казала: пишете само хубави стихове, обичайте това, което пишете.

Трудно ли беше да определите поетичните творби, които да участват в представлението?

Да се направи добра селекция беше трудно, защото трябваше да се открият стихотворения, които могат да се впишат в общата концепция, можеха да станат част от мозайката и да работят за подсилване на цялостното звучене на спектакъла, да го издигнат над всяка творба.

Трудна задача, като се има пред вид колко всеки творец се стреми да бъде различен, сам и единствен, и колко един общ контекст прави друг прочит на същата творба.

Погледът беше отвън навътре, как светът може да види и усети поезията, която му се предлага не на лист, за четене в усамотение, а като драматургия, като „игра” на поетичния текст.

Каква е ролята на поезията в този особен и различен спектакъл?

Поезията беше тъканта на спектакъла – диалога, монолога, мизансцена и реквизита. В преносен смисъл тя беше и главният герой на спектакъла. Беше подчертано и отношението на поезията към автора, на музата към творбата, автора и публиката.

В последна степен, поезията беше и публика, която се самооценява. А, струва ми се, публиката се усети като творец, съавтор и участник в спектакъла. Самите поети бяха не само публика, но и критик.

Повечето се почувстваха щастливи. Въздействието беше невероятно.

Лично за Вас като сценарист какво беше най-важно да предадете като вътрешен живот на постановката?

Исках силният художествен текст да прозвучи и внуши на публиката колко тя има нужда от поезия. И след спектакъла всеки като се прибере вкъщи да посегне към библиотеката си и започне жадно да чете стихове, които зареждат, които хранят душата.

Какво Ви даде и научи ли Ви на нещо работата за “Код 9700”?

Даде ми възможност да работя в чудесен екип с Ники, Даниела, Ирина, с великолепни актьори и музиканти. Научи ме, че има поне още една гледна точка към художествения текст, към събитието, към интерпретацията.

Как публиката и критиката приемат спектакъла?

Публиката беше развълнувана, критиката – безмълвна. У нас няма такава институция – литературна, пък и театрална критика отдавна не съществува. Публикуват се рекламно-пожелателни информации за случващото се.

Липсва дълбок анализ, няма кой да постави събитието в литературния процес или да открие връзката на спектакъла с европейските театрални тенденции.

Какво беше за Вас уникалното преживяване във връзка с постановката?

Уникално беше с каква огромна сила може да въздейства един текст, казан тихичко и без театралничене (”Когато кръчмата пияна се поклащаше…”), а друг – да бъде така “изигран” (като “Бръснарница “България” на Валери Станков), че да остане в съзнанието за дълго и да ни напомня, че имаме нужда от подобен театър на думите.

Роза Боянова е родена на 6 март 1953 г. в село Раброво, Кулско, област Видин. Завършва българска филология в Университет “Еп. Константин Преславски”, гр. Шумен.

Работи в сферата на културата и образованието. Преди 26 години създава в Шумен първото литературно студио за работа с деца в областта на поезията “Камбанка”, което се превръща в проект за издирване, развитие и изява на детски дарования.

Заедно с Красимир Кунчев през 1988 г. създават първата си книга “Литературни игри с децата”, свързана с психологията на творческия процес при децата.

През 2005 г.се появява и второто допълнено и преработено издание “Литературни игри с деца или Л’ар педагожик”. Книгата изследва психологията на творческия процес при децата литературни творци, продължава и развива новаторски делото на Корней Чуковски и Джани Родари и представлява незаменимо помощно средство за учители в детските градини и в училище.

От 1989 г. Роза Боянова живее в Бургас, където продължава работата си с деца и млади творци в литературното студио “Митични птици”.

Тя е заместник-председател на дружество „Български писател“ в Бургас и заместник-главен редактор на вестник „Автограф“ — регионален месечник за литература и изкуство, съвместно издание на Съюза на българските писатели.

Съставител е на около 17 книги с творчество на нейни възпитаници и деца от цялата страна. Нейни стихове са превеждани на руски, гръцки, украински, румънски, македонски, френски, английски и други езици.

Книги на поетесата Роза Боянова:

“Жадна вода” (1984 г.), отличена с национална награда за дебют “Владимир Башев”, “Биография на чувствата” (1990 г.), “Литературни игри с децата” (1988 г.) – психология на творческия процес при децата в съавторство с Красимир Кунчев, “Метафори” (1996 г.), “Мастилена аура” (1999 г.), “Стихоприношения” (2003 г.), “Далечен диптих”, “Литературни игри с деца или Л’ар педагожик” (2005 г.) – второ допълнено и преработено издание в съавторство с Красимир Кунчев, “Времена” (2007) – представяне на три български поетеси и един македонски художник – Керана Ангелова, Калина Телянова, Роза Боянова и художник Тони Чатлески.

Интервюто направи: Наталия Николаева

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена · Сцена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

10 Kоментара за сега ↓

  • Natalie // 19 дек, 2007 //

    Бих искала да благодаря на Роза Боянова за прекрасното интервю и невероятните стихове и да й пожелая нови творчески предизвикателства, вдъхновение и да съхрани уникалния си талант да открива, усъвършенства и увлича млади таланти в света на изкуството и да продължи да създава истинска поезия!

    Сърдечни поздрави към Роза Боянова за това, че на 17 декември в гр. Шумен й беше връчена националната награда за поезия “Иван Пейчев”! Честито от мен и всички читатели на Public Republic!

  • Bina Kals // 19 дек, 2007 //

    Изключително се радвам на това интервю с невероятната Роза Боянова!
    Искам да й честитя Наградата “Иван Пейчев”, и да кажа, че тя заслужава това достойно признание.

    И за мен беше съдбовна срещата ми с нея, защото тя стана редактор на първата ми книга, и не на второ място – моя изключителна приятелка, без която животът, ежедневието ми няма да бъдат същите.

    Роза Боянова е аристократ с думите, фин и деликатен е поетичният й свят, вътре и навън от него се чувства ярко собственото му дишане, което пронизва всяка по-чувствителна лирична душа.
    За Роза няма тайни в поезията, обаче тя не ги пази само за себе си, а ги предава по неповторим начин на своите ученици, защото знае, че поезията е споделяне и любов към другите.
    А когато раздаваш толкова любов, няма начин тя да не се върне многократно умножена!
    Мога още много неща да добавя, но понеже това тук, все пак трябва да е коментар,
    спирам…
    БЪДИ ЗДРАВА, РОЗЕ, и пиши, а поезията ти нека винаги е белег за красота и мъдрост!

  • Emily Avginova // 19 дек, 2007 //

    И от мен, честито за чудесната награда, Ро! А в този театър на думите отново четем “незримото, това, което другите небрежно отминават”/Ро/. То е може би онова, което ни е необходимо, за да осъзнаем що за човек е Животът… Как да общуваме с него. Нали казваш, че “животът не е чак толкова лош човек”? Често той ни дава криле да полетим, но ние бързо си ги подрязваме сами, не проумявайки, че затваряме душите си в най-недостъпната кула на мрака. Твоята любов не “дърпа надолу” /както беше написала веднъж/. Тя подрежда хаоса около мен и не ме оставя да забравя онова, на което си ме учила и ме учиш.
    Такива хора като теб Бог едва ли би изоставил…. Той изоставя онези, които ходят приведени и, които не умеят да мечтаят. Така че, Бог е на наша страна и ни вярва:)

  • Victor // 20 дек, 2007 //

    Много се радвам, когато чета подобни интервюта и коментарите към тях, защото това за мен е сигурен знак, че в България има талантливи хора на изкуството, които не само творят, но и предават опита си на другите, помагат за усъвършенстването на млади поети.

    И като казва Иво Андрич: “Получаваме само онова, което даряваме”. В този смисъл г-жа Роза Боянова е един щастлив човек. Дано да има повече творци и талантливи арт-педагози като нея!

    Между другото, литературните студиа за деца и млади дарования събудиха любопитството и интереса ми. Надявам се, Роза Боянова да разкаже за своите занимания и своя стил на работа. Моите почитания към този благороден проект и силата да го осъществява вече 26 години (както прочетох в публикацията).

    Аз също съм педагог и знам колко енергия и любов е необходима за тази професия.

  • Emily Avginova // 20 дек, 2007 //

    Здравейте Victor и всички като Вас,
    а аз се радвам, че все още се срещат такива хора, които да умеят да ценят красотата на таланта в другия. Когато бях само на 10-11 години, аз не бях сигурна в себе си, а Роза Боянова ме убеждаваше, че трябва да обичам това, което пиша, защото си струва. Малко по-късно установих, че тя е внесла смисълът в живота ми. Тя знае, че е щастлив човек, и защото я обичаме, и за това, че ни показва, как да бъдем щастливи.

  • roza boianova // 20 дек, 2007 //

    Когато някой получи награда, обикновено забравя, че остава поне един огорчен от това. Мислех за него, когато прочетох вашите думи и те ме стоплиха. Не позволявайте някой да ви отнеме радостта, която заслужавате. Това е пожеланието ми към вас. И бъдете честити на Коледа!
    Роза Боянова

  • cheno // 22 дек, 2007 //

    когато кръчмата…благодаря!!!

  • теодор // 16 юни, 2008 //

    много се зарадвах когато попаднах на интервюто , защото в момента подготвям работата си по педагогика на творчеството и Роза Боянова /както и творчеството й /се явяват нещо като liteмотив. запознах се с нея малко преди великденските празници , за което благодаря на проф. Роси Йорданова!!!

  • теодор // 16 юни, 2008 //

    благодаря за снимките и поканата за пленера

  • Георги Геров // 19 юни, 2010 //

    Здравей Роза,
    Искам да те намеря !!!
    Моля теб, или твои приятели…
    Изпрати /Изпратете/ ми твоите /нейните/ – имеил адрес, тел, и GSM nomera

    Аз съм Георги Геров от Шумен-художник. http://plastic-art.hit.bg/
    За досещане >>>
    …Ти присъства на сватбата ни с Валентина Чакърова-твоя състудентка,
    в шуменското казино.

    Предварителни благодарности
    Георги

Коментирай