Приличаш ми на фея снежна
от приказка на любовта.
През лятото те търся вечно,
но идваш само със снега.
Приличаш ми на лятна вечер
от филм един за любовта.
След есенния дъжд далечен
разбрах: Отново си дошла!
Приличаш ми на бяла пролет
в градините на любовта.
Отлиташ с утринния полет
и се прибираш късно вечерта.
Приличаш ми на късна есен
от стар албум на любовта.
Усещам зимната ти песен
и шум на падащи листа.
Жена ли си? Или магия?
Как мога малко да те спра?
Една целувка да изпия,
една любов да задържа.
13.11.2007 г.
Г. Гроздев
3 Kоментара за сега ↓
Julia Staneva // 3 дек, 2007 //
Твоите стихове са като балсам за душата, Gore!
Много нежност, красива мелодия и топлина.
Благодаря за настроението, което ми създаде тази сутрин!
La Luna // 3 дек, 2007 //
А дали магията на жената не се състои в това, че вечно се изплъзва.
Ако се опиташ да я спреш и задържиш, да я превърнеш в ежедневие – тя може би ще изчезне.
anna-maria // 4 дек, 2007 //
Прекрасен стих, както винаги Goreto очарова с нежността и красотата на поезията си. Според мен загадката на магията се състои в това – да не приемаш човека до теб за даденост.
Коментирай