Public Republic

Няколко споделени мисли

Снимка: maessive

Имат ли децата проблеми?

Всички деца имат проблеми. Никак не е лесно в днешно време да си дете. Проблемите са в къщи, в училище, навън, навсякъде.

Например ходенето в училище. Макар интересно, понякога става и доста досадно, заради огромния фактически материал, изискванията и оценките на учителите.

Има ученици, които учат само за оценки, да угодят на родителите си, за да получат желания материален подарък- нов мобилен телефон, MP3, MP4, цифров фотоапарат… Влизат в спорове с учителите – да им пишат по-високата бележка, или да ги изпитат отново – те не учат за знания, а задоволяват неосъществените мечти и желания на своите родители.

Обикновено децата, които в къщи са тихи, кротки, добрички, в училище проявяват своите капризи, желанието за лидерство, да бъдат забелязани, харесвани. И обратното – „зубрачите”, отличниците, „натегачите” и „подмазвачите” в къщи контролират положението, всички роднини се въртят в кръг около тях и изпълняват техните капризи.

За строгостта

Децата се нуждаят от грижи и внимание, от модел на поведение, а не от излишни ограничения и забрани.

Заплахите, заканите, незачитане на мнението им предизвикват съпротива.
Излишната строгост също не помага. Винаги спокойно обяснявайте на детето грешките му, поощрявайте го, споделяйте важните проблеми. Ще се учудите сами, колко невероятно правилни решения могат да вземат децата понякога.

Снимка: Arkansas ShutterBug

За доверието

Доверявайте им се, доверието ви предизвиква доверие!

За “малките тайни” на децата

Децата искат да общуват и помежду си. Това е възрастта, когато се създават най-стойностните приятелски връзки. Общуването в училище , в квартала, в Интернет. И последната мода – чатът в Скайпа.

Снимка: ladnlins

Най-неприятните моменти за тях са например, когато в разгара на играта ги прибираме в къщи или на най-интересния разговор по Скайпа надничаме с кого си пишат в момента. И децата искат да си имат своите „ малки тайни”. В желанието си да ги предпазим от негативните неща в живота, ние ги лишаваме от най-ценното – общуването и избора им на приятели, превръщаме ги в „цветенца в саксийки”, и когато се сблъскат с реалния живот, неминуемо ще преживеят много разочарования.

Ами досадните уроци по цигулка, пиано, танци или други свръх модерни избрани от родителите занимания? Кошмар – неосъществените родителски амбиции!

Навън проблемите са с другите деца, понякога и с някои възрастни – извращения има навсякъде и във всичко. Зад всеки ъгъл на улицата може да се крие изненадата за тях.

Детските спорове

Децата се карат и по между си – например кой да ритне топката или кой да бъде лидер, даже караниците понякога се превръщат в бой, екшън сцени от филмов сериал. Не ми се ще да навлизам и в другите страшнички неща – цигарите,алкохола, наркотиците. Зарибяването от по-големите ученици, „защото, ако не опиташ, ти не си като нас!” И те изолират от тайфата, и си АУТ. Може и да те тормозят, че си различен.
Децата имат още много други проблеми, които ние не знаем.
Да ги предразположим към искреност и доверие.

И кой не е правил бели, когато е бил дете?
Ако всички ние бяхме слушали повече родителите си, дали щяхме да допуснем толкова грешки в живота си?
Дали не искаме сега да предпазим нашите деца от същите тези наши грешки?

Снимка: Martina07

Училището на големите
Джани Родари

Учат се малките, за да сполучат,
но и големите също се учат.

В тяхната класна стая голяма
чинове няма, престилчици няма,

ала и те разрешават задачи,
без да разчитат на подсказвачи.

Всекиго питат да отговаря:
„Колко е сметката на обущаря?”

Всеки е длъжен да помни урока:
„Близък е срока да плащаме тока!”

И се изплашват всички ужасно,
щом им дадат да решат извънкласно:

„Как да получим от своята заплата
дрехи, храна и море за децата?”