Ивайло Диманов
Снимка: geishaboy500
Май нещо в тая държава тотално е сбъркано.
В алинеите на живота ни, в буквата, в текста.
Бягат децата ни – ято премръзнали щъркели,
бягат към Иксланд, Париж, щата Тексас…
Тука останахме само баламите и хромите.
Духнаха даже момите на Ванко към Ванкувър.
Римското право умря, да живее ромското!
В храма четат упокойна молитва с фактура…
Нямат ни срам, нито грам благочестие!
Горе ле, горо зелена, не плачеш напразно.
Болест ли мъчи те, царят ли буки изсече?
Господи, що не накажеш онез, дето мразиш!
Май нещо в тая държава тотално е сбъркано.
В сървъра, в мръсната плът на закона…
Взеха мечтите ни – ято натровени щъркели,
хубава Яна пристана на гръцки търговец.
А балканджията Йово върти далавери…
Ей, ако Ботев и Дякона бяха си турили
лентички “Не сте сами!” на ревера,
пет века още щяхме да гнием под турско!
Господи, няма ли кой да отвори прозореца?
Няма ли кой да натири в джендем фарисеите?
Чакам да зърна Синята птица на хоризонта.
Няма я. Сините каски в Безмер се заселват.
С творбата си “Метерлинк, ти си лъжец!” Ивайло Диманов печели наградата в конкурса “В полите на Витоша”
4 Kоментара за сега ↓
Bina Kals // 25 ное, 2007 //
Съпричастна с хубавия текст и особената му злободневност разбирам и приемам хиперболизацията на образите;
дано повече българи се завърнат по родните места
и България да тъгува по-малко!
anna-maria // 25 ное, 2007 //
Тъжен стих и реалистичен, дълбок и проникновен. Мисля си по въпроса за напускането на дадено пространство – било то дом, родина, любим човек – понякога да си тръгнеш е начин да съхраниш самоуважението си като личност. Не е ли така?
Julia Staneva // 25 ное, 2007 //
Ивайло, бива ли така? Ако го прочете кмета на нашата община така ще ти се “зарадва”. По-внимателно с етническия модел! Хроми, далавери, джендеми, пет века, … абе личи си, че си от нашия край.
cefules // 26 ное, 2007 //
Хубавата сатира няма нужда от коментар. Просто изпитвам чувството.
Коментирай