Снимка: LaraJade
Мечтаех да стана кора и камък, да капсулирам мекото, нежното, да направя чуждостта своя, да заобичам студа и далечината заради самата нея… Мечтаех да оцелявам в привидности, да стана циник вътре в душата си, защото е самосъхранително…
Успях!!!
И загубих.
Загубиха и всички останали. Защото мене вече ме няма.
Понякога се разказвам – с носталгията на остаряващите. Намъквам си удобната стара дреха и само аз си знам, че отдавна е в скрина, че дори не ми става, че крада от себе си, крадейки от истината…
За другите ми дожалява. Измамното ми присъствие, лекото говорене за познатата ПРЕДИШНА ми се удава, но това е илюзията на вечно младия Дориан Грей, заключил от света картината на истинската си същност.
Душата ми е само спомен – богат, познат, обичан.
Няма я червенината на срама, обагряща бузите при най-невинни закачки, няма го трепета под лъжичката, люшкането от несигурността, отмаляването в очакване на непознатото…
Думите лесно проправят път през сблъсъците; враждебното не наранява, защото оръжието е винаги заредено – чака.
Сълзите са пресъхнали…. Как ме боли за тях! Обичах да ме измиват отвътре, да ме задушават в безсилието ми, да ме избелват, дори да е болезнено…
Не плача. Вече малко неща могат да ме разплачат. Имам отговори, нямам чувства. Имам опит, нямам тръпка. Имам решения, нямам кризи.
Подредих света, опростих го… и го изгубих… И светът ме изгуби, защото се обезличих, приравних, напаснах, налучках…
Само понякога споменът плаче извътре и иска да се напомни… Пускам го, но сама не вярвам на искреността си.
Говоря по навик, мисля по навик, съветвам по навик. А в душата ми отеква тишина. Тази съм – която очакват, обичат, познават, на която прощават. Давам се.
А те отдавна ме взеха от мен самата. Сега аз отвръщам с копието. Оригинала унищожих.
9 Kоментара за сега ↓
Free Soul // 24 ное, 2007 //
Копието е необходимо на оригинала, за да се върне оригиналът към самия себе си.
Ironman // 24 ное, 2007 //
Логично е човек в подобна ситуация да се попита: “Кой или какво налага промените в собствената ми личност?”.
Отговорите на този въпрос действат отрезвяващо, поне с мен е така.
Аз например си оставам същият наивник, какъвто съм бил в пубертета. Колкото и да се опитвах да променя това, така и не успях, все се връщах към първообраза си, вярвам и се доверявам на света и хората, те ме лъжат и подхлъзват често, аз пак продължавам. “So ist das Leben.”
Най-трудно е човек да излъже себе си, всеки път, когато надявах маската на циник и непукист, след това ми беше двойно по-неприятно. Това си е чиста проба двойна лъжа.
С обич: Един наивен и доверчив мъж
Julia Staneva // 24 ное, 2007 //
Колко истинско си го написала, Ваня.
В живота, май че всички вече сме копия на самите себе си. Оригиналите пазим дълбоко в подземия.
Също както в музеите, никога не показват ценните експонати, а само техните копия, от страх да не ги откраднат.
Страхуваме се и нас да не ни откраднат, наранят, унищожат. Пазим се ценни за самите себе си, защото искаме да останем верни на себе си, преди всичко и въпреки всичко!
И аз съм една по детски наивна и романтична жена.
cefules // 25 ное, 2007 //
Докосваш.
Много въздействащо.
Толкова сме силни, че и малка слабост би ни направила по-действителни, но сме я загубили.
Толкова сме се изтънчили в умението си да бъдем живи, че вече само го умеем, без да чувстваме насладата на самия живот.
Копието ни, фигурата, която наричат с наше име, която познават, която дори най-близките мислят за нас самите, е заела вече напълно функциите ни в битието и сме сами единствено вътре в себе си.
Зов: “това съм аз”, това е творбата ти и в художествения ти образ много ще се открият. Аз съм един от тях.
Vanya // 26 ное, 2007 //
Множествеността на съпричастието ви ме радва, но и натъжава…
Ако болката от подмяната е също толкова универсална, то как успяваме да се срещнем изобщо… Интуицията ли ни сближава, скокът отвъд привидностите, нюхът за човека ОТВЪД?
А може би лекът е в тези виртуални докосвания!!!
Благодаря!
Didkata // 26 ное, 2007 //
Била съм в подобна ситуация или поне аз така си мисля. Много по-тъжно и безнадеждно е положението, ако човек като щраус заравя главата си в пясъка, само и само да не си признае какво се случва в него, с живота му, с връзката му. От това ми състояние ме извади моята приятелка, която успя да проникне зад стените, с които се бях обградила. От страх, за удобство, от много страх… Бях предала себе си и бях станала потърпевша. Сега не е вече така.
Pink // 26 ное, 2007 //
До болка ми е позната тази история с подмяната на аз-а. Утехата ми е, че преди време се превърнах в копието си заради любовта си към един мъж. Той (германец) настояваше да не се срещам с българи, за да не си развалям немския. И аз почти преустанових контактите си с българи и още много други компромиси направих, все в името на любовта.
Две години ми трябваха, за да разбера, че това е псевдолюбов неговото и че той ме моделираше, както си поиска, а аз бях твърде млада (и наивна и мекушава вероятно), за да се съпротивлявам. Разведохме се по живо по здраво и сега съм с човек, който ме обича, без да поставя нон стоп условия как да се държа и какво да правя.
Julia Staneva // 26 ное, 2007 //
Мила, Ваня,
Интуицията ни помага да виждаме и усещаме в копията тяхната скрита същност. Срещите са ни необходими и затова се случват. Ако преди година някой ми беше казал, че до такава степен ще се пристрастя към виртуалното общуване, просто нямаше да му повярвам. Сега за мен виртуалната реалност е по-ценна от реалната такава. За себе си открих, че пишейки се изразявам по-лесно, по-открита и свободна се чувствам. Умението ни да общуваме виртуално мога и физично да го обясня.
Ето коментарът ми по повод рождения ден на сайта:
• „Явлението резонанс
Ако честотата на две или повече тела (камертони,струни,камбани…) е еднаква и едно от тези тела е приведено в трептене и звучи, то започва да звучи (да се откликва) и другото тяло.
Въздушните вълни, създадени от първото тяло, със своите тласъци ще разтрептят и второто; явлението на откликване на едно тяло на трептенията на друго се нарича акустичен резонанс.
От един отворен трептящ кръг се разпространяват електромагнитни вълни със скорост 300 000 км/сек. - скоростта на светлината във вакуум. Тези вълни се разпространяват на значително разстояние и могат да въздействат на друг трептящ кръг, настроен в резонанс с първия. Така се осъществява радиовръзка.
Теоретично, от гледна точка на физиката, а практически при нас се получи така на рождения ден на сайта.
Мислите на човек не са нищо друго освен електромагнитни вълни с определена честота. Когато тези мисли предадени от разстояние съвпаднат с честота на други мисли се получава резонанс. Синия екран предаде послания, затрептя, зазвуча, разлюля пространството. Позитивно! Удивително е как думи и съчетания от думи започват да трептят.
Дано повече хора са го почувствали така, както аз.
За скептиците това са глупости, фантазии, илюзии, измислици. Тези хора са престанали да вярват, преди всичко в себе си, в доброто, в истинските неща.
Аз продължавам да вярвам!”
Радвам се, че ви открих на този сайт, приятели!
Milenka // 26 ное, 2007 //
Важното е да осъзнаеш все някога, че искаш да се върнеш към себе си! Направи една крачка сам, Вселената ще направи две към теб и ще бъдеш такъв, какъвто си бил или искаш да си!
Няма невъзможни неща!
Коментирай