Снимка: g. mcq
Тези дни чух от една приятелка да казва: “По-добре той да спи с друга и да си мисли за мен, отколкото да спи с мен и да си мисли за друга.”
На момента ми се стори обсебваща ревност, невъзможно е да подтиснем фантазията си, а и трябва ли, след като я владеем добре, да правим разлика между това, което бихме си позволили и това, което е в дълбокия здрач на неизпълнимите ни желания, а и освен това е възможно да се явява стимул за сексуалността ни.
Според мен: не. Не трябва. Трябва фантазията да е свободна. И все пак в думите й има резон, ако си спомним думите на Иисус, че дори когато пожелаеш, вече си го сторил. А и най-ерогенната точка е съзнанието.
Може ли да любим пълноценно някого, когато съзнанието ни е с друг. Не е ли изневяра, която сме способни да простим, примирим се с нея, не я забележим, наречем я невинна.
Има правота в думите й, без съмнение, но изкушението е навсякъде. Да не му се поддадем - значи сме толкова претръпнали, че не можем да открием радостта и у този или тази, на която искаме да бъдем верни.
Твърде е съмнително, че има нормален човек, способен даже и да не си помисли, а който твърди и се изживява като светец е най-вероятно лицемер. Изключения има, редки са, при най-силно обичащите, всеотдайните.
Най-често жени. Възхищавам им се. Но това не се е получило волево. Просто са силно влюбени, обичащи, щастливо обсебени, за да го има плодът на изкушението в техният рай. За жалост не винаги е вечен. По-често не. Но това не разбива връзката, нито ги прави по-малко обичащи, както не сме по-малко обичащи и ние, които понякога се отдаваме на фантазия.
Рядко, твърде рядко е да си мислено винаги с обичания, но ако перманентно не си с него, то значи не обичаш. В случая изневяра е изобщо, че споделяте ласки. За двамата.
Изневярата е преди всичко измама и самоизмама. И далеч по-лоша е тази изневяра от мимолетна слабост, неясно желание, нещо се е случило, мислите са разрушили обичайния си ход, опиянение е било, от преживяване или алкохол, случило се е за нощ, докосвали са се тела. Имало го е. Станала е грешка.
Секс с друг, а може би дори правене на любов е имало, но е далеч по-малка изневяра от тази мислите да не са ти никога при тялото, на което никога не си изневерил.
Споделете вашето виждане по въпроса.
19 Kоментара за сега ↓
La Luna // 23 ное, 2007 //
Абсолютно съм съгласна, че най-ерогенната зона както за жената, така и за мъжа, е съзнанието. И точно там един ден започва изневярата. Въпросът е дали човек, който се оставил на това изкушение, е в състояние да напусне играта навреме, преди да е станало твърде късно.
anna-maria // 23 ное, 2007 //
Онова, което мен ме интересува при една изневяра е причините, предизвикали я да се осъществи наяве. Мисля си, че съм била склонна към изневяра в моментите, когато съм усещала, че връзката ми с партньора ми не е това, което търся, когато съм се чувствала неразбрана в самата си същност, когато са ми липсвали много съществени за душата ми неща. Изневярата като начин да се съхраня и да не се самосъжалявам поради чувството за ощетеност.
Но съм и честна пред себе си, за да си призная, че с изневярата се търси краткотраен ефект и проблемът в една връзка не се решава така. Или често в моя живот изневярата е била началото на края на една връзка.
Ironman // 23 ное, 2007 //
Според мен, ако единият от партньорите реши да изневери, той трябва да направи това рафинирано, без другия да усети това и никога да не си признава кривването от пътя. Само така изневярата може да има положителен знак.
Аз като един естет много трудно мога да се въздържа да не изживея някоя своя фантазия. Най- парадоксалното обаче е това, че чрез стъпката настрани съм разбирал, че жената, с която съм във връзка, е много по-прекрасна от моментното увлечение.
Така, че - германците имат един израз, който е валиден за случая: “Was ich nicht weiss, macht mich nicht heiss.” ( на български звучи долу-горе като “Каквото не знам, не може да ме разгорещи.”)
Didkata // 24 ное, 2007 //
Много странно, но явно аз съм нещо повредена. Няма да ми повярвате, ако ви кажа, че не мога да изневерявам. Ако обичам някого, то аз съм с него и другите мъже не могат да ми грабнат вниманието и интереса така, че да си пожелая интимност с тях. Досега винаги съм имала дълги и сериозни връзки и все не съм имала потребност да изневеря. За добро или зло, така е. Явно съм от сорта на моногамните.
cefules // 24 ное, 2007 //
La Luna
Внимателно с тази играчка “съзнанието”. Тя ни прави себе си, но това не значи, че имаме пълен контрол над нея и изкушенията които ни предлага. Да го докосваме внимателно, да го разсъбличаме само когато знаем как, пред кого, до къде, можем да го открием на слънчеви лъчи, дори и пред много погледи, можем да го споделяме със стотици, хиляди, дори милиони съзнания, без да изневерим. Но да правим разлика между това да го споделим и да го отдадем.
cefules // 24 ное, 2007 //
anna-maria
Безброй и най-различни могат да бъдат причините. Може да има вина у някого, може и да е у двамата, при третия, у никого. Няма и смисъл да се търси.
И още парадокси. Забелязал съм, че една изневяра, една единствена може да разруши прекрасна, истински прекрасна връзка. Забелязал съм също, че също една изневяра е поправяла връзка пред разпад.
cefules // 24 ное, 2007 //
Ironman
И в повечето случаи, намира се жена, която явно и пълно разбира естета. И намира начин да му открие повече отколкото изкусителките, бавно им обзема дяла, а и чрез тях го прави по-силно влюбен в нея.
cefules // 24 ное, 2007 //
Didkata
Много е естествено. Просто умееш да откриваш у един партньор всичките останали.
Сега изрових едно старо, много старо стихотворение. Когато го пишех наистина вярвах във всяка дума. След години се оказа, че няма да постъпя така както изповядвам, чрез лирическият.
Казва се “Изневяра”, написано е 1995
Ако нявга разбера за изневяра,
небето във гняв ще раздера,
раздрал гърдите си без мяра,
неистово и силно ще мълча.
Крясъкът ще стисна във зъбите,
ще счупя шпагата на гордостта,
с остатъци жалки раздрал си чертите
едва ще скрия лудостта.
Твърдта очите ми ще засивее,
излъскана, покрита сякаш от стъкло,
огънят под тях ще си вилнее,
както си вилняла в чуждото легло.
После ще се усмихна иронично,
ще се направя, че съм ти простил,
с нещо остроумно и комично,
и целувка ще съм те успокоил.
После лопатата ще взема
и ще отида в края на града,
без да има какво да снема,
ще направя гроб на любовта.
После ритуала свършил,
при теб ще се завърна утешен,
милувки нови в теб потърсил,
едва ли ще си същата за мен.
Pepo // 24 ное, 2007 //
Чух една известна личност от нашата махала да казва: “Изневярата заздравява брака.”, може и да е така.
Julia Staneva // 24 ное, 2007 //
Всяка изневяра се усеща. То си е цяло изкуство да изневеряваш и никой да не те открие, или голямо лицемерие. А в ежедневието, никой не може дълго да е лицемер. Пълни глупости са това, че изневерите заздравявали семейните отношения. Или пък аз съм много консервативна за такива изпълнения. Изневярата за мен е края на една връзка , а и не се знае, дали е начало на нова такава!?
lubo_one // 24 ное, 2007 //
Ако някой каже, че не е изневерявал със съзнанието си… поглед, докосване, прегръдка, целувка… и да не го е направил, си го е помислил, ако си е поставил граница и не я е прекрачил - браво, как се казва това - тръпка, събуден интерес, изкушение…
cefules // 25 ное, 2007 //
Pepo
В случаи
Рисковано лекарство е обаче.
cefules // 25 ное, 2007 //
Julia Staneva
В повечето случаи е разрушението, съгласен съм. Краят.
Но представи си следната ситуация. Просто някой от двамата си мисли, че другият му е притежание. Съвместният им живот е летаргия. Случката просто го е пробудила. Прави всичко възможно да спечели партньора си отново и постига го.
Разбира се, не бива да се прибягва до подобно “лекарство” защото какво ще последва след една изневяра е напълно непредвидимо. Напълно. Всичко, всичко може да се случи.
cefules // 25 ное, 2007 //
lubo_one
тръпка, събуден интерес, изкушение. Всичко на куп и много повече.
Pink // 29 ное, 2007 //
Ако в една връзка са се настанили по-трайничко скука и летаргия, сиво ежедневие, тогава човек е склонен да тръгне и да потърси навън повече адреналин, емоции и разнообразие.
Вече е съвсем индивидуално как ще се развият нещата оттук нататък. Ако обичаш човека, с който си и вярваш, че охладняването ви е временно явление, тогава дали си сигурен, че изневярата е само освежаване на връзката? А дали не рискуваш много? А доколко човек е в състояние да контролира ситуацията? А ако в изневярата се намесят и чувства към временния спасител? (Чувствата в сексуалната връзка са си чист женски специалитет или еманципацията научи и нас да делим любовта от секса? Едва ли…) Много “ако”, въпроси и риск крие изневярата.
Моят репертоар като ми доскучее във връзката или ми липсва достатъчно внимание е просто да си пофлиртувам. Изневярата е крайна мярка и след като обичам партньора си, не искам да рискувам.
RICH // 28 дек, 2007 //
“Изневярата е преди всичко измама и самоизмама”
Ето с това съм напълно съгласен, но как се чувства човек след самата изневяра? Празен, неудовлетворил очакванията си, виновен ! Аз поне така бих се чувствал.
За щастие не ми се е налагало.
Поне за сега.
Funky // 28 дек, 2007 //
Къде са тези верни мъже, че не ги срещам? Аз ли съм в грешка нещо?
RICH // 28 дек, 2007 //
Няма никаква грешка, просто не си го срещнала.
Внимавай, да не го пропуснеш когато го срещнеш!
Ani // 20 мар, 2008 //
В днешно време изневярата е много изкривено понятие! Аз също смятам, че една мислена изневяра или само една импулсивна целувка е много по-голямо прегрешение от това, да измачкаш чаршафите с някои! Но все пак изневярата си е изневяра и за нея про6ка няма!!!
Коментирай