Public Republic Art Studio

Творчеството е желание и свобода

9 ноември, 2007 от · 11 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю с твореца Стефан Кръстев

Перо от птица
Снимка: Gigglejuice

“Щастието е любов, не нещо друго.
Щастлив е този, който умее да обича.”

Херман Хесе

Снимка на Стефан Кръстев Приятно ми е да срещна читателите на Public Republic със Стефан Кръстев, с един човек, който е способен да обича живота и изкуството, с един мъж, но и момче, с един невероятен разказвач на истории, творец с неподражаем стил и въображение. Всъщност той е познат на повечето от нас с творбите си, известен като cefules, на 38 години е автор на повече от 800 разказа, много стихове и вече има издадени две самостоятелни книги с проза “Бяс и рози” и “Седемте порти”.

Нарича себе си “странстващ медиум”, способен е от най-малкия и делничен детайл да извая невероятен разказ, фантастично-реална случка, изненадващ сюжет, запомнящи се герои и да докосне с вълнуващи послания. За мен Стефан е търсещ дух, жив, неспокоен, импулсивен, истински, талантлив.

Предлагам да се оставим на емоцията от срещата със Стефан Кръстев и да се потопим виртуално в атмосферата на неговото творчество чрез интервюто ми с него.

В какво се изразява призванието на изкуството според теб?

Книга То само е призвание, то е преди своето осмисляне, порив на природата на душата е, чувство към хармония, може би непознато същество, което живее в нас, приказно създание или извънземно, което не намира друга среда за съществуване освен вътре в нас и както ние култивираме природата, за да бъде подходяща за живеене, то култивира нас.

Иначе осмислянето му може да се разбере, когато един творчески път е цялостен и завършен. Мисля, че съм далеч от подобна цялост. Много мотиви имам, но не мога да ги обобщя като всеобщи и общовалидни за изкуството изобщо.

Кога усети потребността да пишеш разкази?

Откакто се научих да държа химикалката. От шестгодишен опитвам. Писал съм и в училище, почти нямам нищо сполучливо, а което съм имал, е изгубено. Правил съм опити, но някъде от двадесетата година имах първите амбициозни заявки, първи публикации в периодичния печат, а до края на двадесет и първата си година и първият сборник разкази, в съавторство.

Как се ражда един твой разказ?

Книга Често ключова дума или фраза отваря хранилището за сюжети. Нещо дребно, провокативно, звучащо налудничаво прещраква някакъв механизъм в мен и идеята се излива, така все едно я изживявам.

Друг път просто си имам нужда да пиша, нямам нищо в главата, сядам, отпущам се и пръстите ми започват да пишат сами, като под диктовка, отпуснал съм си подсъзнанието, то не ме подвежда.

Изживявам нещо неизживяно, толкова пълноценно колкото, ако беше истинско. Затова и метафорично се наричам Странстващия медиум. Не мога да опиша напълно процеса, много са и различни начините, не ги познавам всички добре.

Какво те вдъхновява да пишеш?

Красотата и болката. Провокацията на живота, отчаянието, любовта, ероса, случайна усмивка, която очите ми са откраднали, неволно докосване, ефирни думи, често жаждата за живот.

Природата, трепетите под кожата ми, сънища е имало, думи, които са ме разстройвали или са ми давали криле, многото спомени, не всички от които красиви, стремежът да забравя нещата, които ме прегазват. Почти всичко в бита ме вдъхновява.

Кои са темите, които са най-близко до твоето светоусещане?

Житейският абсурд. Сблъсъкът на световните механизми с волята за свобода на личността. Красотата на ероса, любовта, отчаяната, огнената, налудничавата често, изкуството, дръзките греховни в живота.

Имам чувството, че пишеш на един дъх, така ли е?

Да. Лея се, отприщвам думите и докато ги има, леят се. Докато се изтощя, винаги е различно. Колкото по-леко ми върви, колкото по-бързо го напиша, резултатите са по-добри.

Какво според теб е необходимо за един добър разказ?

Не мога да обобщя, но при мен – това е добре проектирана атмосфера, ярки герои, психологически конфликт.

Какъв е смисълът на творчеството според теб?

Желание е. Свобода. Чувство, което е преди смисъла и едва след като е отминало, може да го осмислим.

Какво те съхранява, докато преминаваш през най-тежките моменти на живота си?

Точно творчеството. Може би, смисълът на моето творчество е да ме съхрани, да ме опази жив и като дух, и душа, а с мен и всички онези непознати, които приличат на мен, с които се споделям, които са ме чели, четат или ще прочетат.

Трудно ли се издават книги в България?

Досега ми е било много трудно. Имам още много за издаване, но нямам възможност. Радвам се, че съм успял да издам и това до момента.

За какво мечтаеш?

Ако досега, всичко което съм направил, е да посея, то мечтая да дочакам жътвата.

Какво е твоето послание към читателите на Public Republic?

Месец със заблудата, че си обичан е по-пълноценен от сто години с истината, че в този месец си се заблудил.

P.S.

Следващата публикация съдържа една “прошепната изповед” на Стефан Кръстев вместо автобиография.

За всички наши читатели, които са заинтригувани от творчеството на Стефан Кръстев, е радостната новина, че могат да си купят книгите му с разкази “Бяс и рози” и “Седем порти”. Не ми остава нищо друго, освен да пожелая на всички: “Приятно четене” и на “Добър път” на автора и читателите му!

Интервюто направи: Наталия Николаева

Рубрики: Frontpage · Модерни времена · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

11 Kоментара за сега ↓

  • La Luna // 9 ное, 2007 //

    Беше ми много любопитно и интересно да се докосна до енигматичния и непонятен процес на творчеството, щрихиран в интервюто.

    И струва ми се, че Стефан Кръстев много изразително въплъщава в едно “божествения бяс” (Платон) и полета на фантазията.

    Адски интересно е това как авторът пише разказите си сякаш под нечия диктовка, на един дъх, без да спира, сякаш се излива, възхищавам се от силата на вдъхновението му!
    Дай, Боже, всекиму!

  • Victor // 9 ное, 2007 //

    Абсолютно неразбираемо е и не се вмества в никакви клишета как писателят живее сякаш два живота – един уж нормален, реален и един – на фантазията и фантастичните сюжети и събития в творбите му, които са не по-маловажни. Казано по друг начин – две същности са това, два паралелни свята, които се импулсират и зареждат с живот взаимно.

  • cefules // 10 ное, 2007 //

    La Luna

    Не винаги съм под влиянието на този “божествен бяс”, понякога просто животът, Его-то, нашите си проблеми изпълняват ролята на “имунна защита”, която отхвърля посланията извън бита ни като чужди, пречи ни да се подадем на тази метафизична авантюра, но успея ли да го постигна, почти винаги разказите се получават.

    Благодаря ти много. Поласкан съм и усмихнат.

  • cefules // 10 ное, 2007 //

    Victor

    Да, така е. Просто трудно е да се опише това, което описва. Трудно е да се намерят думи за Словото. То стои преди тях и самият аз употребявам някое друго клише, само и само, защото искам да изкажа това, което не може да се изкаже и думите са просто импулсивна проява на едно неотиващо си детинско желание и плах опит да се докосна до онова, което докосва всички нас и трябва да го отприщим, за да потече: Креатива.
    Много ми хареса това, което писа.

    Благодаря ти.

  • gravitation // 12 ное, 2007 //

    Един ден ровех в google, поставила в търсачката някакво безумно съчетание от думи – вече съм забравила кои, и попаднах в някакъв сайт – вече съм забравила кой.
    Помня обаче онова, което намерих.
    Още опипваща, почнах да си проправям път сред нещо средно между чат и размяна на реплики, мнения, РАЗКАЗИ, подхванах някакво повествование и започнах да се препъвам през недоизпипани изречения и правописни грешки, да пропадам в някаква плетеница от красота и вулгарност, от безцеремонност и романтика – и почти против волята си – против изядените букви и недоизгладените фрази, против (и заедно с) гротесковата сетивност и разголващата еротика на символите – бях изтръгната от своята делничност и запратена в някакъв поток на емоцията, който свали от материята няколко кожи. Светът запулсира пред мен фрапиращ и уязвим, в артериите ми се вля едно бликащо усещане за живот, плени ме тържеството на женствеността, сътворена от мъжката чувственост.
    Отнесох от този сайт името на автора и усещането за пълноводие, усещането за струна, която улавя толкова много вибрации от друг порядък, че няма време да се връща назад, за да ги пресее докрай. Усещането за нещо самородно, което дори в нешлифоваността си е по-силно от обработените камъни, защото животворната струя от недрата му разчупва контурите на познатото и събужда емоциите за нови измерения, зарежда с чувственост и щедрост и с някакъв мощен разряд винаги непредвидима енергия, за която в безстрастното си ежедневие повечето хора не развиват сетива.
    Истинско удоволствие е за мен да се докосна до харизматичното вдъхновение на Стефан Кръстев и тук – както е удоволствие и да констатирам /за сетен път :) / неизчерпаемата изобретателност на Natalie като създател и стожер на този сайт :)

  • cefules // 12 ное, 2007 //

    gravitation

    Благодаря ти, благодаря ти.
    Надявам се, малко да съм подобрил и качеството като правопис. Имам и писани разкази директно от интернет клубове, където шумотевицата е много голяма, а и разполагам с предплатено време и бързам да свърша през глава всичко. Понякога си пиша и доста уморен, но правописът ми и без друго не е съвършен, което при всички останали експерименти които си правя, наистина може да затрудни и ако си чела някои от тези разкази и толкова ти е допаднал, наистина много ме зарадва.

  • Moonlight // 13 ное, 2007 //

    Обичам разказите ти вече повече от две години, може би три.
    Срещнах ги първо в hulite.net и бързо се превърнаха в наркотик, който търсех периодично. ;-)

    Обещавам да опитам да дойда да си купя лично от теб книгите ти в Асеновград, ако не успея, ще ти изпратя пощенски адрес.

    Не спирай да пишеш – всички имаме толкова силна нужда да те четем!

    Благодаря, че споделяш :-)

  • cefules // 14 ное, 2007 //

    Moonlight

    Очаквам те:)

  • Човешката библиотека » Каним ви на: Арт вечер “Под знака на свети Валентин”, 07.02. // 6 фев, 2008 //

    [...] На нея ще бъде представена стихосбирката на Стефан Кръстев “Еротично по коприна” и ще споделят свои творби Ивайло Диманов, Вера Балева, Георги Гроздев, Кристиана Добрева-Станкова и художничката Илиана Иванова. Организатор и водещ на вечерта е Веселина Иванова. [...]

  • capricorn // 5 май, 2008 //

    Сблъсъкът на световните механизми с волята за свобода на личността………..EXACT

  • kovalski // 16 дек, 2008 //

    Това, дето Словото е пред думите, много ме изкефи!

    ps като констатация, като факт точно това е адът

Коментирай