Public Republic Art Studio

Прошепната изповед

10 ноември, 2007 от · 16 Коментара

Стефан Кръстев

Fly_cefules
Снимка: Kazze

Роден съм на 14.09.1969 г.

Нашите са били учители по разпределение в пограничните български села с Турция. Пусти райони, мъкнели са ме в туристически сак. Селото на баща ми е точно в срещуположната страна на България, до самия Дунав.

От сака изглежда съм се нагледал на много неща. Още тогава съм преживял една тежка катастрофа при прохода Витиня. Спал съм, а когато се събудих вече вън от автобуса, първото, което видях, беше страховитата пропаст, в която едва не полетяхме. Още е като запечатана пред очите ми, а съм бил малък, много, много малък.

От шест ми е останал един странен спомен. С баща ми излизахме от “Зорбас Гъркът”, по учителски маниер взе да ме разпитва какво съм разбрал от филма. Четях тогава, но не достатъчно бързо, че да хвана целия филм. Цитирах думите на младия Никос Казандзакис в края на филма:

“Аз все пак ще си остана сред книгите.”

Тогава баща ми напомни, че героят е писател.

И аз казах: “Ще стана писател.”

Лунатични приказки на едно хлапе, в които повярвах.

Влюбих се за пръв път следващата година. Не разкрих чувствата си, но още помня гледката. Профилът на съученичката ми на лунна светлина. Бяхме на детска въртележка в детската градина до блока ми, когато ме порази за пръв път Амур.

Бях съзерцател, трудно общувах с останалите деца. Имах и едно неприятно пелтечене. Не пелтечене като пелтечене, а заплиташе ми се мисълта. Много повече неща исках да кажа, отколкото можеха да изрекат устните ми. Когато съм много, много развълнуван все още се случва.

Но не общувах много, а това ме караше още повече да пиша. Пишех най-вече фантастика, по-скоро опити за научна фантастика и писма до жени, които никога не пращах или изобщо не познавах, а си измислях.

От пелтеченето ме спаси първата ми споделена любов, първата сексуална близост. И двамата бяхме само на шестнадесет, но близостта с тази малка, голяма жена, просто промени живота ми, колкото и кратка да беше. Изглежда самочувствието и вярата в самия себе си, която получих чрез нея, се отразиха на говора ми.

Сега гледам с известно обожание на някогашния си говорен дефект и слабите му прояви. Мисля си, че на него дължа голяма част от развитието на таланта си. Бях странен невръстен мъдрец. Малко приличах на извънземен, малко се държах като такъв, а и вярвах в извънземни. И че ще се срещна с тях някой ден.

Следващите години минаха почти нормално. Затворен младеж, предпочитах да почета вместо да се събирам в компании. В казармата всичко се промени. Различните малко трудно оцеляват. Бях принуден да се претопя, а след излизането вече пушех, пиех доста и отбягвах книгите, защото ги свързвах с онова различие, което ми беше донесло толкова неприятности и болка.

Неочаквано обаче се запали интересът ми към вярата. Имах един приятел – богослов последна година. Тоталитаризмът тъкмо си отиваше, малко знаех за Библията и нещата, които ми разказваше, ми се сториха по-интересни от всички романи.

Подготви ме за следване, приеха ме, заради негов малък фал, ме изключиха. Чисто младежки фал и заради това, че не можах да изрека името на приятеля пред владиката, не успях да предам приятел, а той самият много ми се ядоса, че не съм го направил и сам откри пред комисията белята си, въпреки това – изключиха ме.

В това време обаче бях вдигнал нивото на разказите си, появиха се първите ми публикации из столичния печат. Ако си бях останал в малкия Асеновград, никога, никога нямаше да мога да се докажа, пред тесногръдите по-възрастни, че съм за публикация и щяха и мен да убедят, че не съм, а в действителност с класи ги превъзхождах.

Въпреки, че до по-малко от година вече имах издаден сборник разкази на ужаса. Под съавторство с писател от Варна, с който се запознахме чрез съседни публикации в едни и същи вестници и събрахме разказите си в обща книга и общ псевдоним Стивън Джордън.

Въпреки, че имах сборник, който освен всичко останало беше успешен, пак в града ми ме смятаха за младия и зеления и имаше опасност да си остана само с този сборник.

Тогава се обвързах с един човек, който се представи като меценат. Какво изживях в следващите години само аз си знам. В подробности няма да навлизам. Съсипах се, започнах много да пия. Стигна се до там, че 1998 за пръв път попаднах в психиатрията, за да лекувам алкохолизъм. Там написах едни много, много хубави разкази. Мислех, че ще са ми последни. Почти нищо не пишех за себе си.

После съвсем престанах да пиша. На моменти се пробуждах и започвах и все по-лоши ми се струваха нещата. В 2002 попаднах отново в психиатрията, но алкохолизъм явно нямам, защото нищо не излекувах. С алкохолния проблем се справих по-късно, след години, сам. Бях приключил порочните си взаимоотношения, компромисите с изкуството си.

И посмъртната стихосбирка на една приятелка ме разтърси. Тогава Умберто Еко гостуваше в България. Стига силно да пожелаех, можех да взема автограф върху книгата на този мой кумир, но тази малка книжка, която държах в ръцете си, нямаше как да има автограф, макар и авторът й да ми беше толкова близък.

Опитах се да възстановя последните й часове в разказ. Нейното нестандартно мислене и този разказ отключи стотиците, които го последваха, всички идеи, които се бяха трупали през годините. Три години станаха след написването на този разказ “Несподелени скали”, от тогава не съм докоснал до устните си алкохол.

Чувствам се по-приятно опиянен. Написал съм над осемстотин разказа. В тяхното начало работих като продавач на вестници. За седемдесет лева на месец. Майка загуби покрива ни, при покупко-продажба на жилище и измама спрямо нас.

Намерих си работа в мелница. Сега ще се върна на онзи епизод, когато ме изключиха от богословския заради дребна беля на един приятел, който не желаех да предам. Същият той е съсобственик на мелницата и ми влезе в положението. Взе ме на работа при себе си, както ми даде и една стая в мелницата, която да си пригодя за живот и в която да живея.

Все още живея в нея, макар оборотът на цеха, в който работих, да спадна до там, че трябваше да бъде закрит и останах без работа. Истинско щастие за мен беше, че моя редовна читателка от интернет реши да издаде “Бяс и рози” на свои разноски. Направи го. Книгата срещна доста читатели и ми помогна временно да оцелея. Тази година успях да издам и “Седем порти” – още един сборник разкази, търся читателите си.

Стефан Кръстев

Рубрики: Frontpage · Графити · Модерни времена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

16 Kоментара за сега ↓

  • Free Soul // 10 ное, 2007 //

    Честно казано, малко са хората, способни на подобна искреност и откровеност.

    Стефан Кръстев ме спечели истински като интересен автор, който достига дълбините на човешката душа; изглежда като да е пратеник, натоварил на плещите си нейните страсти и бесове, стремежите й, за да ги разкаже…

    Не го познавам лично, но това не ми пречи да му кажа, че уважавам личността му и се възхищавам на неговата жажда за живот, енергия и воля, въпреки всичко онова, през което е преминал, а то не е никак малко. Нито за миг не забравям за това, че хората на изкуството са много по-чувствителни от нас, скроени са по-иначе. Често даже битовият живот ги ранява и дори смазва. Това се дължи според мен на отворените сетива на поетичните натури към света, на доверието им, експерсивността им, на нежеланието им да се приспособяват и пригаждат, на много неща в действителност.

    Стефане, стискам ти ръка, твоята изповед страшно ме развълнува и вярвам, че читателите ще те открият, сигурен съм в това!

  • Pink // 10 ное, 2007 //

    Не съм от пристрастените читатели в интернет и все още не съм се сраснала с компютъра, пък и не съм да кажеш литературен експерт, но разказите на Стефан направо ме изпълват, страшни са.
    Освен това са много разнородни, а не като повтарящите се до голяма степен и дразнещи с еднотипността си истории на Паоло Коелю.

    Браво, Стефане! Готини разкази, пък и ти си страшен, щом не се предаваш, а пишеш и търсиш. Нали знаеш – “Който търси, намира!”
    Стискам палци за следващите ти издадени книги, че май с 800 разказа имаш материал за многотомно издание.

  • cefules // 10 ное, 2007 //

    Free Soul

    Да се надявам ще се запознаем и лично. Уверил съм се, че животът е по-интересен от всяка една книга, има по-неочаквани обрати и открива далеч повече възможности, отколкото сюжетната условност.

    Пиша ти го, защото сред думите ти улових неща за мен, които малко ме познават от близко познават. Все едно, че ме познаваш по-добре от много от тях.

    Благодаря ти.

  • cefules // 10 ное, 2007 //

    Pink

    Е, всички осемстотин са твърде голяма мечта, за да издам, а и някои от тях си стоят достатъчно добре и единствено в електронен вариант, но много, много ме зарадва пожеланието ти и се надявам, надявам се поне най-добрите от най-добрите да успея да издам, но засега просто трябва да вярвам и да се надявам, да се боря доколкото ми е възможно и да се радвам и на тези две книги които успях да издам.

    Благодаря ти, благодаря ти от все сърце.

  • anna-maria // 10 ное, 2007 //

    Може ли да задам един въпрос на Стефан Кръстев? Какъв смисъл влагаш в псевдонима си “cefules” и в понятието “авантюристичен” дух, “абсурден” човек? Извинявам се, ако очаквам да обясниш необяснимото.

  • Natalie // 10 ное, 2007 //

    За всички наши читатели, които са заинтригувани от творчеството на Стефан Кръстев, е радостната новина, че могат да си купят книгите му с разкази “Бяс и рози” и “Седем порти”. Не ми остава нищо друго, освен да пожелая на всички: “Приятно четене” и на “Добър път” на автора и читателите му!

  • cefules // 10 ное, 2007 //

    anna-maria

    Няма смисъл в думата на псевдонима. Ученически прякор е: Цефул. Не означава нищо, някаква игра на звуци. Някой изглежда ме е имитирал, но точно защото не означава нищо, беше напълно уникален и си ми хареса, и помогнах на хората, които се мъчиха да ми го разпространят. Измислих и легенда, че означава точно “авантюрист”, като разбира се тогава не влагах в думата същия смисъл, какъвто влагам и сега. “Ес”-то зад Цефул е нещо като завъртулка на подпис. Но думата няма смисъл, приемам го за предизвикателство, тъй като трябва да я изпълня със смисъл самият аз.

    Авантюрист на духа. Много мога да говоря по темата, но в най-общи щрихи, интуитивна натура съм, търся, не се осланям на стереотипите, не смятам мирогледа си за завършен и съм от тези интелекти, които Ницше сравнява със змията, която хвърля старата си кожа, за да може да расте, без да се задуши. Тоест готов съм да се разделя с уюта на стари възгледи, топлината на мисли, които само ме бранят, но и пазят от истината.

    Абсурдна личност. Не намирам смисъл в много от нещата, които върша, не намирам логика в тях, но въпреки това ги правя, но често разбирам, че съм постъпвал далеч по-правилно отколкото, ако се бях спрял и послушал логиката. В този ред слагам и изкуството. Пиша защото не мога да спра, а не защото има някаква логика да го правя.

    Благодаря ти.

  • cefules // 10 ное, 2007 //

    Natalie

    Благодаря ти от все сърце!

  • Julia Staneva // 11 ное, 2007 //

    Здравейте, cefules,
    Без „Ах” и „Ох” предлагам следното:
    1. Още утре да се регистрирате в Бюрото по труда по постоянен адрес (ако не сте го направили вече!), като активно търсещ работа. Предлагат Временна заетост, или курсове за преквалификация, нищо-нещо, ама все пак си заслужава. При този вариант ОБЩИНАТА поема социалните и здравни осигуровки, което никак не е малко. Аз от разстояние ще направя, каквото мога, за да ви обърнат внимание.
    2. Още утре ще ви изпратя запис за книжките. Харесвам всичко. Ще говоря с мои познати от книжарница да вземат книжки на консигнация и да направят реклама. Но… книгите не са решение на проблема. Основното е работата, макар и временна. Не отказвайте такава. Други са минали вече по този път!
    3. Следващата учебна година ще помислите за завършване на образованието си, защото не е за подценяване това – може и задочно, дистанционно или… има най-различни форми на обучение.
    Не бързайте да благодарите-благодарностите накрая, когато станете много известен- като Хулио Кортасар например.
    …” Защото, макар да е жилаво злото
    накрая все пак побеждава ДОБРОТО” –
    Недялко Йорданов

  • cefules // 11 ное, 2007 //

    Julia Staneva

    Регистриран съм :) Наскоро се и получих нов сертификат за преквалификация :)
    Благодаря ти. Начинът, по който мислим за битовото, не е различен.

  • Julia Staneva // 11 ное, 2007 //

    cefules,
    Дано не си се обидил на тона ми – размахах пръст, като строга учителка – какво да правя, професионално “заболяване”!
    Приеми тези съвети като подадена ръка. Минала съм през този АД. Наистина искам да ти помогна! В този свят на Парадокси и Абсурди трябва да се оцелява! Живеем в реалната дейсвителност и реалната виртуалност едновременно.
    И не само по битовите въпроси мислим еднакво с теб.

  • Wassia // 11 ное, 2007 //

    Здравей, Стефан!
    Вчера Наталия ми разказа твоята история. Прочетох изповедта ти – ще ти помогна, с каквото мога. Ако те устройва варианта да дойдеш да живееш в София, мога да говоря за работа.
    За представяне на книга мога да уредя това да се случи в Столична библиотека. Пиши ми на [email protected]
    Много ми харесаха разказите ти.

  • cefules // 11 ное, 2007 //

    Julia Staneva

    Не, не съм се обидил. Това, което ми каза е разумно и самият аз онзи ден посъветвах същото един приятел, който не беше го направил. :)

  • cefules // 11 ное, 2007 //

    Wassia

    Ще ти пиша, ще ти пиша :)
    Предложенията ти са много стойностни за мен.

  • Julia Staneva // 15 ное, 2007 //

    Приятели, Cefules е невероятно точен и коректен. В понеделник изпратих пощенския запис, днес книгите са вече при мен. И двете с автограф, с много точни и хубави пожелания. Благодаря!

  • cefules // 15 ное, 2007 //

    Julia Staneva

    Радвам се, дано, дано ти харесат:)))

Коментирай