Снимка: tanakawho
Искам самотата да прегърна,
за да стане капчица любов.
После пак ще ви я върна -
и за друга съм готов.
Искам да целуна здрача,
за да стане по-красив.
Към звездите да закрача
истински и по-щастлив.
Искам със дъжда да се завия,
за да скрия всичките сълзи.
И във дланите му да открия
пламъка на твоите очи.
Искам да завържа светлината,
за да чувствам истински деня.
И любовта да легне на ръката,
а аз до тебе да заспя.
Искам самотата да изпия,
за да има и любов, и смях.
После няма да се крия.
Знам, че истински живях.
11.05.2005 г.
1 Kоментар за сега ↓
Victor // 27 окт, 2007 //
Това е точно така - не само в поетичен, но и в екзистенциален план. Без да изпиеш до дъно чашата на самотата, никога няма да можеш цялостно и дълбоко да почувстваш любовта. Отново прекрасен стих, Gore!
Коментирай