Public Republic Art Studio

Магията на “Последния еднорог”

24 октомври, 2007 от · 13 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю с Калин Ненов

Интервю на Габриела Петрова с Калин Ненов – един от преводачите на книгата «Последният eднорог» и един от създателите на Човешката библиотека.

Child
Снимка: Madasor

Откъде дойде идеята за Човешката библиотека и предаването на вълшебството по този необикновен начин?

Идеята да бъдеш Човек е буквално животоформираща. Винаги съм се чудел какво означава това да си човек, има ли някакви граници в това понятие, има ли нещо, което не можем да направим, има ли наистина невъзможни неща?

Защо хората, които познавам, често се ограничават с определени действия и реакции? А аз съм ги виждал – те биха могли да бъдат много повече… човеци.

Човешката библиотека беше замислена да събере книги, които ни провокират, насърчават, гъделичкат да бъдем повече, да открием какво носим в себе си, как можем да го развием, да си отворим очите по-широко, да видим хората около себе си и да спрем да ги делим с елементарни разделения от типа на «добри и лоши», да се вторачваме в пол, раса и т.н.

Виждайки как сме станали такива, каквито сме, опитвайки се да разберем нещата, които ни вълнуват дълбоко, е по-лесно да строим мостове помежду си. За мен човеците са събрани на едно място толкова много, толкова различни, за да се обогатяват взаимно.

Случайно ли избрахте «Последният еднорог» да стане първата книга от Човешката библиотека?

Posledniqt ednorog«Последният еднорог» е двойна любов. Той ми е подарък от първата ми любов за един рожден ден. Първият ми спомен с него е свързан с анимационния филм, който гледах за първи път на 7 или 8 години и който се прожектираше в едно скътано кино в родния ми град Русе. Оттам съм запомнил музиката, както и атмосферата, от самия филм не си спомням нищо.

Гледах го отново преди 2-3 години и разбрах, че той е запазил магията си през всичките тези години, през които аз съм растял.

Той ме е разтърсвал само както «Приказка без край»; за мен тя е от онези книги, които веднъж прочетени, ти помагат да растеш с по-малко болка – понеже нещата, които се случват в тях, начинът, по който авторът разглежда случките, те пренасят в най-красивите фантазийни светове и същевременно ти помагат да се върнеш в собствения ти свят, да ти е приятно да се върнеш и да търсиш тези приказни неща в него, а не само в една книга и във въображението си.

Когато бях по-малък, аз много бягах от света ни… било ми е скучно, било ми е гадно, не съм искал да бъда в това семейство, в това училище, в този град, в тази България. А «Приказка без край» ме накара да се върна отново тук, да преоткрия света по един нов начин, да намеря собствения си куест (quest – буквално търсене, дирене), собствената си приказка.

“Последният еднорог” е точно такава книга и за мен е много важно тя да достигне до младите, отворени читатели, защото може да бъде животоформираща.

Кои са хората, които сте се заели с проекта “Последният еднорог”?

Posledniqt ednorogПроектът се разрастваше поетапно. В началото бяхме двама души – аз и Владо Полеганов, другият преводач на “Последният еднорог”.

С Владо се събрахме и си казахме “Добре, сега какво ще я правим тази книга?” Първоначално помолих Владо Зарков, който превежда Тери Пратчет, да я преведе. Той я взе и ми каза: “Калине, няма да е честно аз да я превеждам, нещата, които съм привикнал да правя заради работата с кратки срокове и малко пари, ще я осакатят.” (Много откровен беше, за което съм му страшно благодарен.) Аз му отговорих: “Владо, това не е книга, която мога да преведа, имам всичко на всичко 100 страници преведени досега и не знам как изобщо ще се справя…” Той ми каза: “Въобще недей да се оправдаваш, превел си една глава, превел си я хубаво, ще си намериш добър редактор, ще я направите”.

Започнахме лека-полека през 2005 година. Целият преводачески процес с прекъсванията и редакциите продължи година и половина. Имаше първи превод, после се събрахме с редактора Дилян Благов,председател на софийския фантастичен клуб “Иван Ефремов” и избирахме заедно всяка дума, решавахме всичко заедно.

През август 2006-та като втори редактор се включи Николай Светлев, който за мен е най-добрият жив български писател в момента. Ники с голямата си секира не пожали нищо (смее се), пак се събирахме, пак обсъждахме и малко по-малко всичко си дойде на мястото.

Така че донякъде ние сме запалвали хората, с които сме работили, в процеса на работа; а в други случаи те идваха, защото вече бяха влюбени в книгата. Така стана с Ани Антонова, една от преводачките на стиховете. Тя ми писа още като се запознавахме през Интернет: “Много я обичам тази книга… и много ме е страх как ще я преведете”. Аз й казах: “Ани, и мен ме е страх… идвай да превеждаш”.

Някои хора се запалваха в процеса на работа, виждайки за какво става въпрос, други хора знаеха за книгата и ме намериха, но най-хубавото е, че Интернет се оказа страхотна среда за намиране на съратници.

“Буквите” всъщност е нещо като формално издателство на книгата “Последният еднорог”?

Posledniqt ednorog“Последният еднорог” е книга, която излезе през издателство “Буквите”. Иван Богданов, с който се познаваме от 2003-та, създателят на “Буквите”, навремето ни отпусна място да създадем “Фантазия”. За “Последният еднорог” ни помагаше много, особено с техническата и административната част. Но начинът, по който изглежда книгата, това, че е напечатана на 100 процента рециклирана хартия, корицата, за която съм чувал какви ли не отзиви – всичко това е по вина на екипа на Еднорога.

Защо се обръщате към Еднорога в женски род?

Тя е тя! Навсякъде в книгата авторът (Питър С. Бийгъл) я нарича she. Проблемът беше какво да правим на български.

Онова, което направихме (не е много редно да го споменавам, то е една от онези досадни технически подробности, които е по-добре да си останат в преводаческата кухня), е да разгледаме думата «еднорог» като прилагателно – «който е с един рог», и да го направим в женски род – «еднорога».

В книгата има няколко експеримента, съвсем целенасочени; думата «еднорога» е един от тях. Когато някой дойде и ми каже «Тази дума не биваше да я слагате» или «много хубаво сте решили да я преведете», той не ми казва нищо съществено за самата книга, а за себе си. Книгата е пробен камък; чрез нея можеш както да срещнеш сродни души, така и да научиш много за другите.

Ние започнахме от там, че книгите ни помагат да общуваме, но всъщност прякото общуване е най-важното, то е незаменимо.

В крайна сметка най-важното е, ако книгата събере почитатели. Една книга в края на краищата е само текст върху хартия; ако тя си остане само това, няма да е имало смисъл от появата й.

Благодаря ти много за това вълшебно интервю и се надявам, че в бъдеще ще имаме възможността да се наслаждаваме на още много неиздавани на български литературни шедьоври.

Човешка библиотека

А това е посланието, което краси корицата на «Последният еднорог», който Калин подари на Библиотеката:

За Библиотеката и човеците, които изтръгват от себе си, за да сътворят магията й.
Бъдете!

Илюстрациите са на младия Ертан Мусов.

P.S.

Новото при Човешката библиотека е представянето на “Аурелион: Монетата” - голямата гордост и радост на екипа от това лято.

До две седмици ще бъде представен още един нов български роман, а междувременно се готви следващото издание на Човешката библиотека – алманаха “Фантаstika”. Планиран е да излезе пред януари.

Рубрики: Frontpage · Графити · Сцена

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

13 Kоментара за сега ↓

  • La Luna // 24 окт, 2007 //

    Направи ми впечатление в интервюто с Калин Ненов, че “Последният еднорог” е неговата “двойна любов”. Напълно разбирам и приветствам преводача на книгата, който има изградена емоционална и силна връзка с творбата, която превежда. Това е изключително важно за крайния резултат. Радвам се за теб, Калине.

    Казвам го като човек, който вече е минал по този път и знам, че няма нищо по-зареждащо с енергия и удовлетворение от това, да превеждаш художествено произведение, което харесваш и обичаш.

    Признавам, че респектът от книгата е понякога дори парализиращ, тъй като творбата за теб има емоционална стойност и се превръщаш в максималист в изискванията към собствения си превод. Но благодарение на тази любов и отговорност към превода той самият придобива душа.

  • Julia Staneva // 24 окт, 2007 //

    Аз съм си една “еднорожка” по рождение. Вярвам в чудеса, приказки и в магията на любовта. Вече цели 100 години!
    Въпреки всичко и напук на всичко, дори в такъв ден като днешния. Искам да се присъединя към вашата партия на ЧОВЕЦИТЕ!

  • Габче // 24 окт, 2007 //

    Ами добре сте ни дошли! Заповядайте :)

    Натали, благодаря ти за всичко. Трогната съм, че заедно създаваме чудеса и ги претворяваме в реалност.
    Прегръщ за всички!

    Габ

  • Калин // 25 окт, 2007 //

    Public Republic и Натали, и аз благодаря, отново! Срещи като тази ми припомнят защо създадохме Човешката – да сбира Човеци, как! :) – и ме вдъхновяват да давам и търся още и още…

    La Luna, виждам сега, че в интервюто на два пъти съм казал “животоформираща”. (Добре, че ги има тия запечатани мигове, да не забравяме важното. :) ) За мен преводът на “Еднорога” беше и животоспасяващ, почти буквално – придобивайки душа, както пишеш ти, той помогна на моята да не се спаружи съвсем. (“Спаружи” е грозна дума, но онова състояние е по-грозно.) Ще си помогна с цитат от един от най-искрените ми моменти:

    … А еднорогата е гряла и в моята тъма: през изминалото лято прекарах само 3 месеца в ниския период, защото знаех, че тя чака, и защото приятелите ми чакаха и искаха да видят как тя се сбъдва, колкото исках и аз.

    Юлия – ето ни тук; вече сме заедно! (А скоро отново ще почнем да правим живи Еднорогови срещи – всъщност тъкмо довечера има една във Варна :) – та партията да расте и изкласява. ;) )

    Габче…

    (А, долу се звъни. Сигурно е тя. :) :) :)

    До, Приятели!
    Кал:)н

  • Julia Staneva // 25 окт, 2007 //

    Ще имате копита и от Шумен – пристанището на Варна!
    Имам много идеи за Човешките Ценности, дето май се позагубиха вече, а Човеците са в червената книга на изчезващите неща в живота ни.
    Може да създадем и нов ЗЗЕ / Закон за Защита на Еднорога/.
    Доста ги разбирам физичните закони, за Човешките – всички вие ще помагате. Съгласни?

  • Калин // 28 окт, 2007 //

    О, да! :)

    Задръжте копитата си още седем дни (можете, да?) – дотогава ще публикувам критериите, които прилагаме, когато си избираме текстовете за “Човешката библиотека”… и тогава всеки ще може да се включи със свои предложения – ония книги, които са го разтърсили, които са я разтворили, които са ни — очовечили. *усмих*

    А за всякакви други Човешки инициативи: цялата ни Човешка потропва подкрепящо – само време и сили да имаме.

    К:)

  • AllyVRK // 29 окт, 2007 //

    Еднорогата е един от ония светлинни текстове (а, честно, те обикновено на пръсти се броят или се повтарят), към които може човек да се връща и да се връща години след години и пак да се плесне по челото и да каже: леле, ма то е толкова вярно!
    Веднъж излезе ли човек от оная гора, която никога не остарява и поеме ли по пътя, и започне ли да се сблъсква с Пеперудко, карнавали, магьосници, крадци, селяни, принцове и крале, човек осъзнава, че няма повече връщане назад. Докато не се пребориш с червения бик, докато не си изпълниш мисията… И тогава, подлъган от комфорта на лъжлив удобен живот Забравяш, докато– е, знаете докога– до тогава! докато трябва. Но един ден си спомняш. Ако имаш един невидим рог и здрави нога, с които да препускаш, това е…

  • Julia Staneva // 29 окт, 2007 //

    Еднороговци, ако преминете през Шумен оставете вашите книжки и идеи в книжарница”Надежда”- пресечка на “Цар Освободител”. Любезните домакини ще ви приемат.
    Много сте ми симпатични: Габче и Калин, до ПАК!!!

  • Калин // 29 окт, 2007 //

    Юлия :) -

    Току-що задвижих нашата агентурна… упс, грешна дума, особено подир родни избори… нашата Човешка мрежа. Сега чакам вест кой еднорогов пастир пръв ще стигне Надеждата.

    (И ние с Габче ще се явим накъм Шумен в един момент – предновогодишно например – но да видим кой е най-бърз.)

    Ally (…Съюзниче) -

    Ако те заболят ногата
    (корави пътища, пфух!),
    отмори ги в ей тая одая.

    Точно там чакаме Искра (майка на някой си Христо… няма да се сетиш :D ) да ни сподели едно тълкуване на Бика, еднорогата, Хагард, Лир, Шмендрик и Моли, което поне мене ме смая… Габ да си каже как й се стори на нея.

    Плесване по челото ви желая!
    К:)

  • Калин // 1 ное, 2007 //

    Каним ви на (:

    На 3 ноември, събота, от 16 часа в Национален музей “Земята и хората”, в рамките на Четвъртия събор на българската книга, младите автори и илюстратори от казанлъшкия клуб “Светлини сред сенките” ще представят новия си роман “Аурелион: Монетата”. “Монетата” е първият български колективен роман – авторите му са седем: шест от тях са ученици от казанлъшки гимназии; и първият български ню уиърд роман (от англ. New Weird, “нов чудноват”), който прекрачва границите между фентъзи и научна фантастика. Романът е трета съвместна творба на будните младежи от “Светлини сред сенките”. Предхождат го приказката “Въже от светлина”, в която средната възраст на авторите е 10 години, и притчовата повест “Шахтата”, която е написана от 15 и илюстрирана от 17 момичета и момчета.

    Заповядайте – и се изненадайте!

    За повече информация:

    http://www.choveshkata.net/?p=66

    Калин Ненов, коректор на “Монетата” и приятел на клуб “Светлини сред сенките”: kalin-точка-nenov в gmail.com

  • Калин // 9 яну, 2008 //

    Със специални благодарности към Юлия
    - и с поздрав за Новата, още по-Хубава година :D -
    еднорози вече има и в Шумен, в книжарница “Надежда”.

    Напомням:

    Ето списъка с пазителите им. Ако искате да си отглеждате еночко – там харесайте най-близкия до вас човек.

  • Julia Staneva // 9 яну, 2008 //

    ЧНГ Габче и Калин! Много хубава изненада за Новата 2008 Година! Кавалкадата да продължава, дори в студеното и мъгливо временце. Какво пък, времето ли ще изплаши Еднорозите?

  • Калин // 10 яну, 2008 //

    О, времето никак не изплаши еднорозите… :D

Коментирай