Public Republic

Интервю на Наталия Николаева с младия дизайнер Градинко Аладинков

Хамбург е градът, в който вече седем години живея и продължавам да преоткривам неговите интересни лица, изненадващи превъплъщения, скрити черти и неповторим чар.

Не е случаен фактът, че незабравимата северна красота на Хамбург и неговата оригинална архитектура са вдъхновение за много творци. Един от тях е българинът Градинко Аладинков, който на 26 август откри авторската си изложба “Hamburger mindscapes” в София.

Всички онези, които са любопитни да се докоснат до Хамбург в една различна, новаторска и раздвижена от фантазията перспектива, могат да направят това в изложбата с 15 фото-колажи на Градинко в “Апартамента”, ул.”Неофит Рилски”, гр. София.

За нашите читатели от целия свят е нашата виртуална изложба и разговорът ми с младия дизайнер Градинко Аладинков.

Разкажи ни какъв беше поводът за изложбата ти във връзка с Хамбург.

Поводът беше, че прекарах два-три месеца там и натрупах доста снимки. Правих дизайна на сайта на Ментос, за тяхната уеб-агенция, Пилот.
Оставаше ми свободно време и обикалях и снимах.
Огромен фен съм на немската архитектура, почти само сгради имаше на снимките ми.

Защо избра това заглавие за изложбата си?

Защото хем е описателно, хем има шега в него. Описателно е, защото изображенията са точно мисловни пейзажи - колажирани са от множество снимки, само сградите съществуват реално, но не и местата от композициите.

А иначе винаги ми е било забавно как жителите на Хамбург се наричат хамбургери представям си как си вървя по улицата и наоколо се разхожда менюто на Бъргър Кинг

Трудно ли беше да определиш съдържанието на проекта?

Имах съдържанието далеч преди да имам проекта. Докато правех снимките, изобщо нямах представа как ще ги показвам. Идеята за колажите дойде по-късно, когато размишлявах върху насъбрания материал и осъзнавах, че самостоятелно показани, снимките бяха скучни за всеки, който не е запален по архитектурата.

И реших проблема с тези колажи, където естетиката на архитектурата е синтезирана, формите на сградите са освободени от контекста и са подсилени с нереално, фантасмагорично използване на перспективата.

Какво беше най-важното за теб, докато подготвяше отделните елементи от изложбата?

Крайният резултат да е интересен за гледане. Някои композиции са сравнително близки до реалните места от Хамбург, други са съставени от сгради от различни райони, а трети са напълно абстрактни. Експериментирах по скалата документалност-абстрактност, но внимавах крайното изображение да искам да си го окача на стената.

Как е приета изложбата ти от българската публика?

Тези, които питах, казаха че са я харесали, но на тях не може да им се има доверие . И в пресата имаше добри отзиви, но на тях пък още по-малко може да им се има доверие; в България няма действаща критика за съвременно изкуство.

Как би определил собственото си изкуство?

По-дизайнерско е, отколкото концептуално. Обичам нещата, които правя, да изглеждат добре.

Мисля, че съм твърде млад да представя на хората някакви мои идеи за света, без да ги подредя красиво и да им наглася цветовете.

Работите на тези български колеги, които на моята възраст се опитват да правят чисто концептуално изкуство, на мен са ми скучни и плитки, освен че са грозни.

Тази изложба ще бъде ли показана и в Хамбург?

Надявам се. Чакам да се махне сегашният директор на Гьоте институт в София, който бил някакъв кофти човек, и ще преговарям с новия шеф да ми помогне за изложба в Хамбург.

Би ли останал да работиш и твориш в България?

Аз вече съм останал. Тук съм у дома си, имам приятели, връзки и репутация; не ми се почва другаде от нулата. А и обичам мястото, колкото и да е задникът на Европа.

За какво мечтаеш?

Да стана министър . Винаги съм имал убеждението, че знам как трябва да
стават нещата по-добре от повечето хора. За това и завърших политология - исках да правя света по-добър.

Малко късно разбрах разликите между политологията и политиката. Когато завърших, знаех, че българската политика не е за мене, и се захванах с дизайна, за да имам
за издържам. Но страстта към властта е жива в мен .