Public Republic

“Звънтящите кедри на Русия”

Снимка: Positiv

„Аз съществувам за тези, за които съществувам”.
Анастасия

Прочетох книгата “Анастасия” на Владимир Мегре, когато още не беше излязла на български език, изтеглена от Интернет, с много дребен шрифт, тъй да се каже на един дъх. Беше нещо ново за мен. Впечатли ме дотолкова, че в края на първата книга си помислих: „Господи, удивително e - това са моите мисли!”

В книгата се разказва за Анастасия - една земна, истинска жена, която живее изолирана от цивилизацията в сибирската тайга и притежава необикновена мъдрост, изключителна интуиция и дар да лекува душата и тялото на човека.

Малкият светъл лъч на Анастасия стопля хората от разстояние и който тя може да управлява с чистотата на помислите си, със силата на светлите емоции. Чувствата като любов, интуиция, радост, страх, способността на хората да мечтаят, да моделират отделни ситуации, да сънуват съществуват още от древността, но доста хаотично и неуправляемо.

Снимка: Gigglejuice

Човек трябва с помощта на тренировки да се научи да овладява посоката и силата на този лъч. Тези лъчи, с различна сила излизат от всеки от нас. Руският академик Акимов ги е снимал със специален уред и е публикувал снимките в списание ”Чудеса и приключения”.
Във физиката явление, подобно на този лъч, се нарича “торсинно поле”.

За много хора книгата ще прозвучи като съвременна приказка, като фантастичен роман, като нещо нереално. Скептиците ще кажат – глупости четете!

Първата книга има невероятен успех в Русия, авторът получава много писма, ето как той отговаря на едно от тях:

„… за много хора Анастасия не е съвсем удобна и те искат тя да не съществува, защото разрушава множество на технократичните приоритети, условности и постулати! На фона на нейната чистота изведнъж започваш да виждаш собствената си мръсотия, а това не винаги е приятно - та нали ние искаме да се смятаме за добри, умни и съвестни независимо от това, какво правим.

Анастасия казваше: „Аз съществувам за тези, за които съществувам”.
Струваше ми се, че нищо особено не се крие зад тази фраза. Който иска - нека вярва; който не иска – да не вярва.
Но сбърках. Някои четат и нищо не се случва с тях.

Други…Техните Души раждат великото чувство любов, доброта и вдъхновение. И с пролетния дъжд се излива в света великата поезия на любовта, поезията на душата, способна да възприема светлината, да я усилва и да я отдава на другите. Това са тези, които я чувстват и знаят, че тя СЪЩЕСТВУВА”.

Според автора в думите на Анастасия са заложени съчетания от букви и комбинации от слова, които влияят благотворно на хората.
Това влияние може да бъде усетено само по време на четенето, когато на слуха не въздействат звуци, които се издават от изкуствени уреди и механизми. Естествените звуци – пеенето на птиците, ромоленето на дъжда, шумоленето на листата на дърветата помагат за положителното въздействие.

Снимка: davesandford

Ще научите за целебните качества на сибирския кедър, събрал енергията на Космоса. Кедърът живее 550 години, през което време улавя целият спектър на светлата енергия. Срещат се много рядко и такива, които натрупват, но не отдават събираната от тях енергия. Едва след 500 години започват да звънят. Със своя тих звън дават знак, че са готови да бъдат взети от хората, да бъдат отсечени и използвани заради натрупаната енергия на Земята. Със своя звън кедърът се моли да го открият цели 3 години. Ако никой не го открие, започва да изгаря сам събраната енергия в себе си. Изгаря бавно в себе си цели двадесет и седем години.

Колко умело е създадена природата – от повторения и сходства, аналогии и неочакваности. Не се ли случва същото и с нас хората?
Пазим чувства, мисли, действия с години, за да ги предадем в подходящия момент на подходящия човек. Но ако той не се появи, тогава в нас бавно изгаря цялата енергия, събирана в годините. До следващото прераждане в някой друг живот.
Историите се повтарят…

За всички онези, у които книгите на Владимир Мегре са събудили любопитство и интерес, препоръчвам да надникнат на сайта “Изворите”