Снимка: bitzcelt
По пътеката на спомените някой крачи.
И тихо къса жълтите листа.
Цветята ронят сънени клепачи,
и си приказват пак за любовта.
В градината на спомените някой плаче.
И душата си разхлажда със сълзи.
Лятото изгонено далече крачи,
а есента го мъмри със очи.
В къщата на спомените някой влиза.
И пак разбърква всичко със ръка.
Една безумна младост се изнизва
в очакване на зимната игра.
В градината на спомените някой пее.
И гали звучно бързащия ден.
Дано след вятъра да оцелее
останалия спомен в мен.
01.11.2004 г.
2 Kоментара за сега ↓
Ironman // 11 окт, 2007 //
Дали спомените не са мечти наяве?
Julia Staneva // 11 окт, 2007 //
Нека са мечти, нека се повтарят,
нека да са живи спомените,
нека другата есен пак да ги има!
Благодаря за прекрасните стихове, Жоре!
Коментирай