Продължават учителските протести – първата истинска проява на характер на съсловието от години, първият организиран и масов отпор срещу отношението на властта към унизителното им социално положение.
Подкрепям ги, радвам им се по митинги и шествия, стискам зъби, задето детето ми ще наваксва ударно, че го гледа принудително баба му (а можеше да няма кой)…
Нека получават повече пари учителите, нека не са на дъното, нека имат самочувствие, нека адекватно отглеждат децата си и се задържат в професията, отдавайки й максимума от себе си. Нека обществото се научи да скланя глава пред труда, за който никога няма да има адекватно заплащане, нито адекватни стимули, защото граничи с посвещението…
Не броя дните на продължаващия ефективен протест, защото в държавата ни и без друго е ясно, че действа само методът на опиране в ъгъла, натискът, принудата, заплахата, развалянето на чужди сметки… Дори и това да е мотивът за проявеното упорство, характер, позиция или както там ви харесва, не бих го коментирала негативно. Такива са ни обстоятелствата, пейзажът, така че е само въпрос на интелигентност да се действа адекватно на обективните дадености. Учителството със сигурност не би избрало тази форма и продължителност, ако имаше друг начин… Просто са в час.
И все пак, нещо съществено липсва в картината, колкото и битийното да има право да води в йерархията.
Липсва протестът спрямо цялостната политика в областта на образованието, както и несъгласието с отделни, но важни сегменти от действието на системата. Отсъствието на дългосрочна визия за приоритетите в този сектор, на програма за повишаване общото качество на образователния продукт, стъпки за преодоляване на неграмотността – това са все неща, които можеха да присъстват в една или друга форма в публичното говорене и да се търси промяна.
Липсва ми заявената на висок глас загриженост за децата ни – за броя на часовете по физическа подготовка, за извънкласните форми на работа (кръжоци и др., познати от миналото), в които е заложен един от вариантите за справяне с негативите в психофизическото им развитие, за свръхнатоварването, тежките чанти…
Липсва ми протестът срещу: безбройните издателства, предлагащи продукти със спорно качество и отсъствието на единни критерии; постоянните изменения в учебната програма и изискванията към учителите; превръщането на училището в поле на експериментаторските забежки на поредния „новатор”; вечно закъсняващото финансиране на ремонтите в училищата, в резултат на което седмици след старта на учебната година децата ни се пазят от падащи предмети, учат при липсващи прозорци и дишат боя… Липсва ми непоставянето на въпроса за недостигащите занимални, неотчитането на съвременните реалности, които налагат промяна в условията, които предлага училището за начален курс.
Липсва ми учителският протест по въпроса за частните уроци, които се наложиха и вече нямат алтернатива. Липсва ми протестът срещу извиването на ръце на родителите, които са длъжни да плащат огромни суми, за да продължи детето им в сносно училище (което е свързано не само с пари, но и с допълнително отнемане от личното време на детето, стрес, натоварване, а и риск от последващ неуспех). Липсва ми учителската гледна точка по въпроса за предложените от министър Вълчев промени – диференцираното заплащане, покачването на изискванията на изхода на дадена образователна степен и снижаване на входа (което е един от вариантите да отпаднат частните уроци).
Не е нужно да си образован в изготвянето на пиар стратегии, за да усетиш отсъствието на важните послания към обществото и изразяването на ясна воля за справяне с много болните за образователната ни система въпроси.
Учителското съсловие сигурно има основаващ се на опита му контрапункт на неработещите в образованието практики, но не ги формулира, не ги постави на масата на преговорите. Жалко, защото въпреки прагматичността на днешното време, аргументът „пари” рано или късно олеква. Заплатите са важни, но с тях няма да се решат натрупваните с години проблеми, наказващи вече поколения обучавани.
Учителските протести никога не са били толкова единни. Независимо какъв ще е изходът, те със сигурност ще пропуснат шанса да се справят с поне част от препъникамъните за бъдещето.
7 Kоментара за сега ↓
Free Soul // 10 окт, 2007 //
Радвам се, че на този сайт откривам толкова задълбочено и аналитично мнение спрямо стачката на учителите. Споделям напълно изразената от Vanya гледна точка, че липсваше добро и ясно дефиниране на исканията на учителите.
Мисля, че това е една от главните причини за неразбирането на мотивите на учителите от страна на българското общество.
Vanya // 10 окт, 2007 //
Благодаря за оценката – приятно е да се срещнат гледните точки!
Julia Staneva // 10 окт, 2007 //
Това, което липсва е ДИАЛОГЪТ…..
Едва в петък, на 10 ден седнаха на т.н.”седенка”, добре че всички видяха как стават преговорите между министрите ОРЕшарски и ВЪЛЧЕв.
За което, БЛАГОДАРЯ на оператора на BTV.
Иначе, мила Ваня, на мен също ми се иска вече моето дете да ходи в училище, а не да стои с часове пред компютъра само в къщи.
Всички губят от тази стачка!
Но за управляващите в този момент приоритет са изборите. Иначе те прекрасно знаят всичките наши искания и нашите проблеми.
И разберете ХОРА, ние не искаме само пари! Вгледайте се по- добре в лозунгите.
Спирам, …защото ще ме намразите.
saquis // 10 окт, 2007 //
Според мен, беше крайно време учителите да се усетят и да предприемат стачни действия. Не е нормално в страна в Европейския Съюз, било то и най-бедната в него, един учител да е с месечна заплата, колкото е тази на негов колега от западна Европа на ден (дори в някои случаи по-малко)… Лично аз обаче не мисля, че правителството ще изпълни исканията им. Ако стачката продължи достатъчно дълго може да бъдат премахнати поне глупавите матури, които МОН наложи, но за които до ден днешен никой от министерството няма и бегла представа за това как те трябва да изглеждат и на какъв материал точно учениците да се подготвят.
Пламен Панчев // 11 окт, 2007 //
Нека подредим нещата. И да започнем не само отначало, а и от там, откъдето трябва да се започне. И така – уважаема Ваня, не повтаряте ли познатото “за всичко са виновни учителите” – и за /не/съществуващата цялостна политика в областта на образованието, и за отсъствието на дългосрочна визия в областта на образованието, и дори за броя на часовете по физическа подготовка, некачествените /като съдържание и пр./ текстове, които разни издателства предлагат, за частните уроци… Впрочем – в казаното от Вас имплицитно се съдържат обвинения срещу съсловието като цяло -а това просто не мога да го приема. Дори и защото противопоставянето срещу всичко, което е споменато, в процеса на обучение се върши от представителите на тази професия – с променлив/ но нерядко -и с/ успех;върши се невидимо и без крещяща публичност. Това е, което обществото не може да разбере – но което властта винаги много добре разбира – и затова прави всичко възможно да накара учителите да “се гордеят, че са бедни, но имат достойнство”. Че къде е то – това достойнство – след като обществената ситуация е такава, че действа универсалният критерий за успех и този критерий всички го знаем. Затова – докато в тази /ни/ държава заплатата на двама доценти общое колкото на един шофьор, учителите трябва да започнат само и единствено с искането за по-добро заплащане. Нека обществото постави другите условия – негово право си е. Дори и защото от продавача в магазина или от таксиметровия шофьор никой не иска повече от сумата, която предлага. А от учителите се иска. Например – освен да бъдат учители, и да решат цялостните проблеми на…, на… и още много други. И докато така се поставя проблемът, учителските протести са обречени. Защото дежурният виновник за всички недъзи ще си остане същият – този, който в своите протести не поставя въпросите за /виж по-горе./ Удобно, нали?
Vanya // 11 окт, 2007 //
Страхувам се, че съм неправилно разбрана. В текста си нееднократно казвам, че учителите със сигурност имат своя контрапункт и антитеза на налагащите им се “отгоре” неработещи изисквания и практики. Убедена съм, че опитният учител ежедневно преодолява проблемите и недомислията, че преподава с цялото си сърце и отдаденост – познавам много такива учители.
В стачката ми липсва разширяването на кръга искания; обществото трябваше да бъде сигнализирано за съзнанието на учителството с какви проблеми се сблъсква ежедневно – тези проблеми касаят както тях самите като професионалисти, така и учениците, и родителите. Това са общи проблеми, които трябваше да бъдат насочени към образователното министерство и държавата като цяло. Не искам да разчитам на случая конкретен учител да преодолява проблемите, защото е съвестен, а министерство и държава да създадат работещ и здравословен климат (което е свързано с промяна в наредби, програми и др. документи, а не единствено и изцяло с пари). Това не ми достигна – общият глас, насочен към промени на много повече нива в образователната система. (Тук с право можете да ме репликирате, че очакваната от учителите родителска подкрепа не се състоя.)
Редовно чета един страхотен образователен сайт – http://bglog.net/Obrazovanie/ , в който намирам отговор и професионални решения по безброй въпроси. Нямам усещането обаче, че такива хора са чути и че могат да влияят на решенията “отгоре”. Техният заряд не беше използван и в стачните прояви, а там именно беше мястото и поводът съсловието да даде знак, че може да даде решения, варианти, безценен опит. Аз вярвам, че могат и знам прекрасно кой е жертвата в цялата ситуация!!!
iana(y4eni4ka) // 31 юли, 2008 //
Да, докато те стачкуваха, ние у4ихме по 2-3 предмета на ден! А след това трябваше да наваксаме! Не ходихме нито на лагер, нито ексурзия, нито си карахме някои почивни дни. На празника на училището учихме! Ужас! Тази година си искаме екскурзията! Без стачки!
Така или иначе почти нищо не постигнаха, а ние трябваше да наваксваме материал за 2 месеца!
Коментирай