Public Republic Art Studio

Излел е Коелю Хайдутин

8 октомври, 2007 от · 3 Коментара

Ивайло Диманов

Na pyt
Снимка: purelook

Седим с Гаро в кварталната кръчма и вдъхновени от празника на родната писменост, жулим манастирска гроздова от прецъфтели афъзки, кръщавана по два пъти от всеки синод. И понеже е празник на културата, водим екзистенциален разговор за силата на словото.

- Всичко зависи от настроението! – философски обобщава Гаро. – Аз като съм в подходящо настроение, мога и с “Кралица Марго” да си легна, и с “Чочарка” даже, вместо с моята Геновева.
- Всичко зависи от градуса, Гаро! Щото ако си на три ракии, ти би могъл и с “Разораната целина” да си легнеш, понеже ще заспиш още на втора страница…

- Не си прав, наборе, с “Разораната целина” няма да си легна дори и кьоркютук!
Точно в разгара на творческия ни спор към нас приближава мъж на почтена възраст, с брадичка тип “катинарче” и побелели коси.
- Мога ли да се присъединя към вашата дискусия? – пита вежливо непознатият.

- Ти пък кой си? – сопва му се Гаро.
- Паулу Коелю!

- Да бе, а аз съм Александър Дюма-дядо.
- Но аз наистина съм Паулу Коелю…

- Добре, щом си толкова велик, викни бутилка ракия и можеш да участваш в разговора. Докъде бяхме стигнали, колега? – придавам светски вид на пиянския ни спор.

- До инвенцията на изказа и метафоричните внушения в ранната лирика на Лилиев – изчуруликва Гаро с неподражаем патос.
- Не съм го чел! – признава си откровено бразилският писател.

- Не се притеснявай, приятел, сигурен съм, че и той не те е чел, мир на праха му! – успокоявам го аз и си наливам от бутилката, която келнерът оставя. – Наздраве, господин Коелю, опитайте тази ракия и ще разберете колко много има да учите за алхимията!

Коелю отпива на екс юсчето и покрай очите му се появяват малки розови облачета.
- Ако Пенчо Славейков бе поживял още две-три години, щеше да вземе Нобелова награда, а ако твоите приятели отвъд океана умееха да четат, Йовков и Радичков щяха да имат два пъти по-големи тиражи от всичките ти книги, взети заедно! – Гаро потупва бащински знаменития писател по рамото и той аха да падне под масата.

- Не си прав, Гаро, светът сега чете щуротии. Оная изкукуригала даскалица от Англия качи децата на летящи метли, Дан Браун разпори хастара на всяка картина на Леонардо да търси на баба си кюлотите, а американската историчка Елизабет Костова разгласи, че кръвопиецът Дракула е българин…

- Светът съвсем се е побъркал, щом им вярва! – въздъхва Гаро.
- Те и на мен ми вярват, господа, защото всичко е пиар – намесва се Коелю. – Всичко е добре организирана рекламна кампания. За мен отдавна няма тайни в литературата. Само това, което пия, не мога да го разбера какво е. Има ли вътре опиат? С подобна отвара ме омаяха индианските шамани от горното течение на Ориноко.

- Тая напитка е от долното течение на Перловската река. Вари я бабата на цар Киро по стара рецепта от комитско време – изпъчва се Гаро, сякаш лично е участвал в контрабандата на долнопробната шльокавица. – Слагат се джибри от суходолското сметище, люта чушка на вкус, сушено крило от прилеп, спирт втора употреба от инфекциозна болница, око от крастава жаба и щипка сухо мляко от луда крава.

- Ей така е и в голямата литература – обаждам се аз. – Културата – лека й пръст! Народите имат нужда от опиум, с който да ги омаяш, за да забравят здравноосигурителните си вноски, новите сметки за ток и вода. Затова шаманите, господин Коелю, днес са на мода. Наздраве!

Ивайло Диманов

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Хумор

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • La Luna // 8 окт, 2007 //

    Зад свежия и пивък хумор прозират тъжни истини за съвременното изкуство и култура. Уви, истини обаче.

  • Milenka // 8 окт, 2007 //

    Прочетеното породи у мен мисълта, че се намирам във времето на “Криворазбраната цивилизация”. Колко модно и престижно е да четем Паулу Коелю, Карлос Кастанеда и Дан Браун, не Любен Каравелов, Иван Вазов или Антон Дончев…!

  • Julia Staneva // 10 окт, 2007 //

    Колко ми се иска ПРОСТветния ни министър да прочете този разказ, Ивайло!
    Може и да проумее някои неща, горкият!

Коментирай