Public Republic Art Studio

Просто “Щурците” III

6 октомври, 2007 от · 2 Коментара

Или войната в интонационната среда

Продължение

Черно-бяла снимка на китара
Снимка: Waka Jawaka

“Да си припомним нащо време – че бяха ли по-смислени
“фаталните” танга да вземем с излишното притискане…”

Всички помнят, ако са били деца през 60-те или 70-те години, когато на дядото или бабата дойдат гости, какво се слушаше и пееше. Наистина, тези шлагери са били на европейско и световно ниво 35-40 години преди това, но оттук започва един сблъсък – този на двете интонационни среди, който някои не особено интелигентни хора политизират от 50-те години, та до наши дни.

Американска ли е рок-музиката?

На този въпрос задавам контра въпрос: ами нацист ли е бил Аспарух Лешников, след като е работил в Германия по времето, когато Хитлер идва на власт?
Колкото Ари Лешников е бил нацист, толкова и рокът е само американски. Защото, макар и възникнал там, той е смесица между културите на африканците, европейците и индианците, а след 1959 той става вече световна музикална култура без никакви расови или етнически ограничения.

И в един определен момент рок-музиката излиза от рамките на националните ограничения, от Щатите отива във Великобритания, Германия, оттам – в цяла Европа.

Тук, в България, пристига от няколко записа на “The Shadows” – британска рок-група от преди половин век, предвождана от соло-китариста Ханк Марвин.

Кои са преките приемници на рок музика тук, в България?

Това са: Димитър Милев (1940-1993), наричан Бъндарака, соло китара, вокал,
Иван Милев (1944), наричан Вачо, ритъм китара, вокал,
Кирил Маричков (1944), бас китара, вокал,
Георги Минчев (1943-2001), вокал и китара,
Панайот Михайлов (?), наричан Паното, барабани,
Петър Цанков (1943), наричан Пепи, барабани и вокал,
Веселин Кисьов (?), ритъм китара и вокал,
Петър Гюзелев (1945), наричан Пеци, соло китара и вокал.

Ако попрочетем малко или послушаме спомените на възрастните, ще разберем, че “Щурците” са излизали на сцена още преди 1966, а това са всъщност “Бъндаръците”. За това може да се напише цяла книга. Кое обаче поражда нуждата да се промени интонационната среда в страната? От кого започва тази промяна?

Най-вероятно тук става дума за “Щурците”, но и малко преди тях. До преди тях какво имаме? Имаме Лили Иванова, имаме Емил Димитров, Леа Иванова, Георги Кордов и разни други. Наистина, звукът на Лили и Емил е европейски, песните им носят европейска естетика откъм Италия и Франция. Но тук започва голямото несходство с руския тип звук. А навсякъде звукът е оркестров и когато звучат първите акорди на “адски усилените” с 8-ватови уредби електрически китари, публиката е шокирана.

Днес първенството се оспорва в спомените и архивите.

Българският hard rock
Снимка: gadjoboy

Кои са първите, внесли вечно млад звук”? Дали това са “Бъндаръците”, дали са “Щурците” или “Гривните”? Защото Киро, Пеци, Веско, Пепи са хора, които по интелигентност превъзхождат цялото Политбюро. И макар интонационната среда да се променя бавно, то това е съпроводено с изключително силна емоционална вълна. Как така песни като “Малкият светъл прозорец” и “Веселина” са събуждали емоции, каквито през 1984 будят с изпълненията си “Тротил”? Вероятно смяната на нещо, втръснало до болка с нещо ново, е отприщвала непозволените и смятани за аморални до този момент емоции?

Какво е провокирало тази вълна от енергия, която е застрашавала моралноостарялата популярна музика в България?

Според един от тази велика четворка, музиката, която предлагали самите те – “Щурците”, е била като “Мерцедес” пред “Запорожец”- 965, съпоставена с тогавашната естрада.
Относно това нещата малко се размиват- как може да стане така при цялата масираност на оркестровия звук, който обикновено е толкова плътен, че смазва?
Как така соло китара, бас китара и ритъм китара с комплект барабани и четири вокала на “бръснарска терца” разбиват на пух и прах естрадния звук?

Социалистическият естраден звук звукът на рок-групите се сблъскват като в схватка между тежки, бавни и тромави кораби, и малки, бързоходни катери с мощно въоръжение, които приближават целта, атакуват я ненадейно, поразяват я и си отиват. И това все още не е цялата истина.

А една такава атака на един нов и необичаен звук срещу този, който с годините се е утвърдил и е станал част от бита на българина, и освен това няма белезите на бунта, си е направо провокация.

Rock muzika
Снимка: bb matt

Какви ценности носи рокът?
Явно доста противоположни с тези на еснафите. И “Щурците” по чудо успяват да си проправят път, защото тяхното катерче успява да се успява да се промъкне през бесния оръдеен огън на цензурата, който пази шлагерите и естрадата.
Макар и с поражения по корпуса, то успява да стигне до целта си и да пренесе идеите на рока в други страни, първата от които е Германската Демократична Република. Където няма никакъв рок.

Захари Павлевски-Ричи

Рубрики: Графити · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • lasdldl // 20 сеп, 2008 //

    Има биографична книга издадена за Щурците.
    Нарича се “Зимата на Щурците” и автора ако не се лъжа беше Румен Янев.

  • аожаож // 10 яну, 2009 //

    Има още по-нова “Вкусът на времето”. Авторът е същия.

Коментирай