Public Republic Art Studio

Просто “Щурците” II

2 октомври, 2007 от · 3 Коментара

Продължение

Rock Grupa

Не ги помня всъщност преди, но най-ранният и интересен спомен от тях пазя от 2-годишната си възраст, когато в един топъл слънчев ден чух по време на една от разходките “Песен за щурците”.

Направи ми впечатление невероятният китарен звук и на моя въпрос какво е това, майка ми ми обясни, че това са електрически китари. И от тогава този звук ми стана любим.

После – по-късно, ми пееше “Говори се за нещо” и след това си ги спомням чак като 6-годишен с песента “Две следи”.

Тя беше наистина страхотна, после излезе “Среща”, когато бях в първи клас на 7, и след това… Но това като цяло са ми и най-ранните спомени, които имам от тях, както и плочата с Ботьо Панов на клавишните. Мъжка ме беше взела на едно дежурство в общежитието на Спортното училище, дето беше учителка. Денят беше пак така слънчев, топъл и хубав, но на мен плочата тогава не ми хареса.

Може би защото обичах малко по-друг тип рок? Не мога да отговоря сега.
От позицията на времето се промениха и моите вкусове. Но явно не съм бил готов тогава да възприема с детското си съзнание плочата?

Все пак, от лятото на 1980 или 1981 са минали доста годинки. И тогавашното дете – вече зрял човек, търси други стойности. Като цяло моето поколение се раздели на враждуващи лагери още по времето, когато бяхме на по 12-13-14 години.

И се чудя как някои, които гордо носеха синините от милиционерските палки (дебилите в силите на реда не са от вчера или оня ден, те дават най-редовно уроци как се създават безредици) след време забравиха това и се юрнаха да гледат голата Лепа Брена, зомбираха се и с помощта на алкохола създадоха едно зле увредено чалга-поколение с извратена псевдоценностна система. Защото тези, които останахме, явно не сме се увличaли от модата.

И когато днес си даваме сметка кога и как, по какъв начин сме съхранили идеите на “Щурците” в себе си, то ще излезе, че у нас са попили идеите на “Някои от вас”, “Вкусът на времето”, “Песен за щурците” или някои други, които са далеч от лековатия характер на хитчето “Две следи”, което сме пели като 6-годишни малчугани по двора без да разбираме смисъла.

“Някои от вас” е всъщност песента, която удари системата по кръста с конски шут. Мнозина едва ли биха доловили сирената на линейката или патрулния автомобил на милицията, но ние ги усещахме и това ни накара да се замислим по-дълбоко над думите в песента.

Защото в “Говори се за нещо” става дума за нещо друго – за доносничеството, за “куката”, която дебне зад гърба в новата квартална сладкарница – я за политически виц, я за друго. А в “Някои от вас” бе описана картината за разправа с неудобните за властта. Немалко гении бяха затворени в лудниците или затворите, нали?

Но тогава тези мрачнозвучащи песни нямаше как да ги осмислим с детските си главици.
А светът на възрастните ни изглеждаше примамлив заради това, че имаше хора като “Щурците”. Които бяха много опасни за определени хора със сиви костюми и квадратни глави, ограничен речник или за такива със сиви униформи и ограничени умствени възможности. (следва)

Rock grupa ShturciteИ когато бяхме по-големи, вече обръщахме внимание на песните им и като смисъл, и като послание – и откривахме огромни прилики между текста и музиката. Най-голям шок бяха “Вкусът на времето” и “Енювден”, от които се зародиха влеченията към тежък агресивен саунд, и това, което Пеци Гюзелев правеше на сцената като китарно шоу. Групата просто се развиваше и ставаше все по-добра.

Публиката обаче също реагираше много бурно и сблъсъците, които ставаха с “органите на реда” (безредиците, да сме точни) бяха логично обяснение, че системата смърди, та се не трае. С какво бяха толкова страшни за системата тези хора?

Кое ги правеше толкова опасни за социалистическия морал? И как така една рок-група смачка авторитета на партийния музикален символ – хор “Бодра смяна”?

Как така солата на Пеци Гюзелев бяха по-интересни за нас от поредните “локуми” на ДКМС? Как така идеологическите лъжи се оказаха за на боклука? И как така правешкият плешив дядка със селско наречие и всеизвестен с “бисерите” си за “комунизъма” стана достоен за вицове на същите тези хлапета, които издивявахме на песните на тази група? Явно системата куцаше и с двата крака и дори повече – смърдеше.

В училище полека-лека се заформиха неформални банди, които бяха фенове на “Щурците”. Те по принцип ставаха обект на следене и особен интерес от страна на соц-педагозите и институциите за силова педагогика (КБППМН и Детската Педагогическа Стая), които ни приписваха едва ли не това, че сме платени агенти на Запада и искаме с мощта на електрифицираните си кухарки, или скапаните “тупалки”, включени в радиоапарати, и с трясъка на старите ръждиви установки барабани да сваляме властта и да започнем да избиваме хора.

А ние и хал-хабер си нямахме от тия работи, просто не искахме да сме част от “послушниците” на властта, за каквито минаваха хоровете и детските вокални групи, съставени (последните) най-вече от момиченца. Ако някое момче се сбъркаше да стане член на такава детска вокална група, тогава ние, другите момчета, го скъсвахме от майтапи.

И имаше защо. Защото те не носеха бунта в себе си, според нас. А бунтът срещу системата започваше от тук – агитката на местния футболен отбор или “Левски”, бандата от двора или улицата, някоя инцидентна рок-група или нелегална фен-група, която слуша “АЦ/ДЦ” тайно от родители и учители, защото бе забранено.

Естествено рок-групите бяха обект на следене от Педагогическата стая, получаваха се забрани за работа, “покани” за разформироване на групата или “да се яви в качеството си на остриган нула номер в Приемната на ДПСтая”. Защо? Защото да свириш и пееш песните на “Щурците” беше едва ли не екзотично престъпление срещу съществуващия ред.
Въпреки всичко, някои групи имаха и по-голям късмет, защото се сещаха навреме да декларират как мразят американците, алкохола и цигарите.

Ама както им даваха възможност да се борят за мир, свирейки, не дай си Боже някой да вземе да върти ефектно китарата – тогава се пишеха обяснения в районното. И да му опяват на втори глас през нос колко е опасен рокът, цитирайки статиите на американски расистки пастори, леко нагласени за соц-реализма ни. И в един ден ние, децата, решихме, че хора като Емил Димитров, Лили Иванова и “Тоника СВ” не са това, което би могло да ни донесе удоволствие.

Rock grupa SturciteЗащото то не беше бунт, а една комерсиална социалистическа естрадна музика, която нерядко беше и директно подкрепяна от властта. Не знам дали Ваня Костова, Драго, Теодор, Милица Божинова и другата дама от групата (не й помня името) и дошлия по-късно Емил Василев са били щастливи от това, но техни бяха всички класации, тях ги налагаха.

Може би съзнателно – песните им не засягаха проблематиката на обществото, което вече бе прогнило и изпод социалистическия червен лак се усещаше все повече старата феодално-еснафска ръжда, която раждаше сватбарщината и появилата се “битова естрада” – първообразът на ранната чалга от втората половина на 80-те, чийто знаменосци станаха Мая Нешкова и Мустафа Чаушев.

Сблъсъкът бе даден за официален “културно-естетически проблем”. И ето, че “Щурците”, “Сигнал” и “Импулс” бяха на другото блюдо на везната, на която стояха по средата “Тоника СВ” (в действителност най-музикантската вокална група на България) и разни комерсиални имена на естрадата от другата страна. Усещаше се един принцип – “разделяй и владей”. Явно е имало защо и за какво.

Поп и рок-изпълнителите бяха извън Партията и хората гледаха тях, кефеха им се, а Тодор Живков и Цола Драгойчева бяха станали за виц. “Нерде Ямбол, нерде Стамбол”, казал турчинът. И явно е имал право, защото в училище не можехме да повярваме, че Емил Димитров е в добри отношения с рокаджиите, че братя Аргирови не са против “Сигнал”, че “ФСБ” записват инструменталите на всички естрадни изпълнители, че Вили Казасян уважава “Щурците”.

Hard rock Shturcite

В училище се разделихме на враждуващи лагери, и тези, които си падаха по Георги Христов и Росица Кирилова, не бяха от нас, които си падахме по здравия рок. А most между “Боса по асфалта” (” летен хит на лекарите от “Пирогов” “) и “Стълбата” – на Роси Кирилова и другото на “Щурците”, бяха диaметралните противоположности. Как да има нормален диалог между различните вкусове? Въпреки всичко, едва ли “Щурците” са гонили Роси Кирилова с тояги и камъни заради стила и вкуса й, но тя си позволи да оплюе целия рок в началото на 1987 година. С което загуби нашето уважение. Защото тя имаше повече авторитет от Лили Иванова.

И в един момент “Щурците” се оказаха на пиедестала на полубогове за нас. Защото те засягаха нещата, които осакатяваха. Със своите песни те окриляваха душите ни. И защото на фона на цялата тази естрадна сивота изплува нещо цветно, което ни даваше въздух и свобода, а не шаблонно мислене. “Щурците” разбиха шаблона на парчета и макар епизодично вкарваха големи дози светлина и цвят в сивото ни ежедневие. Затова ги обичахме толкова.

Рубрики: Frontpage · Графити · Сцена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Free Soul // 4 окт, 2007 //

    Браво! Точно така е, “Щурците” са не само велики музиканти и техните песни изразяват “вкуса на времето”, но и са символ на свобода с текстовете, музиката и поведението си. Самият факт, че толкова поколения знаят песните им наизуст и не могат да си представят българското изкуство без “Щурците”, е достатъчен, за да говорим за уникално явление.

  • Ваня // 5 мар, 2008 //

    Да, мирно съществувахме тогава, макар да си имахме строго око към различните, но не много.
    Аз харесвам Сигнал, по-близки са до моята душевност, но сега оценявам по-силно “Щурците”, които не промениха системата, но явно са били отдушник на противниците на сациализма. Аз съм за Тибет, но капитализма определено е противен, търгашески, обезценяващ човека, дори обезсмислящ съществуването му – яде, за да работи за собственика. Обожавам свободата, но не разбирах Щурците, както сега, когато вече е късно. А днес не виждам изпълнители с активна обществена позиция, заради която уважавам най-много Щурците. Само да не се карат, че не обичам това. И Сигнал се разпаднаха, Данчо Караджов май се вживява в ролята на собственик на марката.

  • Ivo // 13 мар, 2008 //

    Не се сещам за друга българска рок група, която да вълнува духовете на поколенията повече от 30 години с текстове, музика, позиция, като “Щурците”

    Въпреки че са създадени през 1966 г. като група “Щурците” са пример за това, че талантът може да се развива и обогатява през годините и че за истинското изкуство възраст няма. Тяхното присъствие на българската музикална сцена е емблематично, да Боже, още такива силни групи като тях. Обичаме ви!

Коментирай