Public Republic Art Studio

Мечтая да продължа да чувствам

8 октомври, 2007 от · 3 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Наталия Николаева с Илиана Иванова

Снимка на Илиана Иванова

След като представихме малка виртуална изложба с картини на младата художничка Илиана Иванова, предлагам да се докоснем до нейната гледна точка за изкуството и за смисъла на рисуването в живота й в интервюто ми с нея.

Кога и как откри рисуването като изкуство и важна част от теб самата?

Още от малка рисувам. Не помня точния момент, знаех си, че ще стана художничка. Поне така отговарях, като ме питаха. Не влагах особена отговорност в думите си отначало, но постепенно започвах да го приемем като дълг. Пък и сякаш всички го очакваха от мен. Рисувах по различно от останалите деца и бях забелязана.

Сега след години,си мисля, че това да рисувам, ме караше да избягам от всички отговорности. Вероятно и от всички проблеми. Много ми беше хубаво вместо да уча или да чета задължителна литература, да се затворя в измисления си свят… и винаги тайно си драсках нещо.

Снимка на Илиана Иванова Кои са любимите теми и мотиви на твоите творби?

Теми, които са близки до душата, неща, които ме вълнуват в момента, в определен етап от живота… много често са свързани с психологията ми, с емоциите, които изпитвам. И опитвайки се да намеря себе си, покой, или да се разбера поне мъничко… оглеждам себе си, хората около мен…(понякога и по-глобално) и отношенията им…старая се да покажа подобността на нещата…как отвисоко е същото като там долу, при нас.

Как се ражда една картина?

Ражда се като я започнеш…това е най-важната крачка за мен.

Разкажи ни за твоята муза и за онези моменти, които те вдъхновяват.

Понякога ми е много трудно… и търся мотивация. Но започна ли, те се хранят една от друга. Някакъв процес, докато работиш по едната, мислиш следващата. Много е надъхващо.
Когато съм в емоционална криза, някаква любовна драма… адски много ми
се работи. Вероятно това е желанието ми да се затворя.

Снимка на Илиана Иванова

Какъв смисъл за теб има в рисуването?

Когато го мразя, а има и такива моменти, смятам, че има друг смисъл освен една тъпа суета… и желание на егоцентриците да се покажат.
Разсъждавайки над това, без гнева в мен, си мисля, че това е част от желанието за градеж, творение на човека. Наред с другите дейности, които той извършва, за да остане по-дълго на земята. Желанието да се обезсмърти, но по-силно или по-различно.

Трудно ли е да намериш в България поле за изява?

Трудно е, но навсякъде е така мисля… В крайна сметка, все силните успяват. Има много стари художници, живеещи на стари лаври, чиито работи се купуват и се рекламират. Хората в България нямат според мен добра култура. Поради хиляди причини. Не знам много за навън, но доколкото съм чувала, се провеждат повече конкурси и дейности, подпомагани от местните културни дружества.

Страхуваш ли се от комерсализацията на изкуството?

Да, мисля си, че ако продължавам, ще ме въвлече, все по-малко време намирам за авторски работи. Все си намирам оправдание с това, че трябва да изкарам първо някой лев, че наемът идва… и влизам в циклично бачкане на пейзажи (…но и те са нещо, по-добре от това да правя торти в някое хитово Софийско заведение с абсурден колектив.)

Снимка на Илиана Иванова

За какво мечтаеш в професионален и личен план?

За много хубави неща… да има хора като теб. Да има хора, за които да съм важна и ценна. Да продължавам да чувствам. Да имам детенце…

Илиана Атанасова Иванова e родена в град Каварна 5.11.1978 г.
През 1997 г. завършва Средно Специално училище за Изящни изкуства “Илия Петров” в София.

През 1997 г. започва следването си в Национална Художествена Академия, в специалност “Живопис”, през 2001 г.завършва бакалавърска степен, а през 2003 г. Магистърска степен.

Участва в 11 фестивал “Процес-пространство” през август 2002 в Балчик, в няколко общи изложби, в пленер в Сърбия, 2005 г.

Има самостоятелни изложби през 1996 г. в Каварна, 1997 г. в София, Фондация “София”
Участие в “Workshop” 2002 г. – “Голото тяло” . Получава награда за етюд “Голо тяло” в Академията.

Две картини на младата художничка Илиана Иванова са на кориците на книги за психоанализа на Проф. Валдо Бернаскони, италиански психотерапевт, развил и задълбочил “Неорайхианството”, занимаващ се с зависимости и обща псиахоанализа.

Следва втора част на виртуалната изложба с картини на Илиана Иванова.

Интервюто направи: Наталия Николаева

Рубрики: Frontpage · Visual Art · Сцена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • anna-maria // 8 окт, 2007 //

    Много съм впечатлена от интервюто с Илиана. В лицето на младата художничка откривам човек, който е открил призванието си на творец.

  • Julia Staneva // 8 окт, 2007 //

    Аз те познавам, Илиана! Помня първия ти учител Георги Христов от Каварна, първите ти ученически рисунки в едно арт-кафе в центъра на Каварна, до фонтаните. Познавам родителите ти и брат ти. Имаш страхотно семейство, което те обича. Имаш страхотен талант, рисуваш прекрасни пейзажи. Имаш мечти, имаш нашата подкрепа, какво повече ти трябва? Имай търпение, ти си още много млада, нещата ще се подредят сами.
    ТРЯБВА САМО ДА ВЯРВАШ, МНОГО ДА ВЯРВАШ!!!

  • Илиана // 30 ное, 2014 //

    БЛАГОДАРЯ!

Коментирай